Решение № 37 от 02.03.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Разград, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20223300500317 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 637 от 30.09.2022 г. постановено по гражданско дело № 20213330102624 по описа за 2021 година на РС – Разград, съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.109 от ЗС по иска, предявен от Г. М. А., ЕГН ********** и А. М. А., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, да предостави на двамата достъп до таванското помещение на сграда с идентификатор ***. /***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със Заповед РД-1837/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение КД-14-17-106/14.03.2009 г. на Началника на СГКК – Разград, построена в поземлен имот с идентификатор ***, което таванско помещения е обща част.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. М. А., ЕГН ********** и А. М. А., ЕГН ********** и двамата с адрес *** против Д. Р. К., ЕГН ********** с адрес *** иск по чл.109 от ЗС за задължаване на ответника да ползва входа от северозапад за достъп до поземлен имот с идентификатор *** /***/по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение КД-14-17-106/14.03.2009 г. на Началника на СГКК – 1

Разград като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. М.

А., ЕГН ********** и А. М. А., ЕГН ********** и двамата с адрес *** сумата 570 лв. /петстотин и седемдесет лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН ********** и А. М. А., ЕГН ********** и двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Р. К., ЕГН ********** с адрес *** сумата 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/ разноски по делото.

Недоволен от това решение в ОСЪДИТЕЛНАТА му част, с която иска по чл. 109 ЗС е уважен, останал Д. Р. К., който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат М. Р. М. от АК - Разград. Намира решението, в обжалваната част, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопризводствените правила. Моли същото в обжалваната част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат отхвърлени. Излага подробни съображения.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна - Г. М.

А. и А. М. А. е депозиран отговор, чрез пълномощника им адвокат Д. Й. от АК - Разград. Със същия се оспорва въззивната жалба и се моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Излагат се подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивникът не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат М. Р. М. от АК – Разград. Поддържа жалбата и излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна Г. М. А. се явява лично и с пълномощника си адвокат К.

К. К. от АК - Русе. Поддържат отговора на искоата молба и излагат подробни съображения. Претендират разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна А. М. А. не се явява и не изпраща представител.

Разградският окръжен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при съобразяване с постановките на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество в обжалваната част същото е правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на 2 спора, въззивният съд намира следното:

Искът по чл. 109 от ЗС е средство за правна защита на собственика на имота, респективно - на носителя на правото на ползване, срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. Целта на този иск е да се установи неправомерността на действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право и да се задължи това лице да преустанови неправомерното действие или да премахне последиците от него.

Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК , от самия текст на разпоредбата на чл. 109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на негаторния иск са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. С оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Така и Определение № 208 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2021 г., II г. о., 3

ГК.

Между страните не се спори и се установява от приетите и подробно обсъдени в първоинстанционното решение доказателства, че в сграда с идентификатор ***.1 ищците са съсобственици на самостоятелен обект с идентификатор ***.1 /първи жилищен етаж/, а ответникът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***.2 /втори жилищен етаж/ в същата сграда.

Действително установено по делото е, че макар и по проект да не е предвидено, то фактически е изградена стълба от етажа на ответника до подпокривното пространство – от където е единствения възможен достъп до таванското помещение. Не се спори също, че етажът на ответника е с отделен вход, а от своя страна етажът на ищците също е с отделен вход. С исковата молба е поискано ответникът да осигури достъп до обща част на сградата – таван. Не се спори, че първоначалните собственици на двата етажа са били двама братя. Не се спори, че настоящите страни /ищците са наследници на единия от братята, а ответнък – купувач на жилището, което е било собственост на другия брат/ са във влошени отношения, след като ответникът извършил ремонт на покрива, а ответниците от първия етаж отказали да му дадат пари за ремонта /л. 44 РС/.

По въпроса дали ответникът е препятствал достъпа на ищците до Подпокривното пространство (таван) .

С представеното още с исковата молба Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.03.2021г. по преписка № 330001273/2021г. по описа на ОД - на МВР – Разград, на осн. чл. 213, ал.1 и чл. 199, ал.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК, потвърдено с Постановление от 24.03.2021г. по Описа на Окръжна рокуратура – Разград по преписка вх. № 378/2021г., на осн. чл. 199 и чл. 46, ал.3 НПК, е видно че: Преписката е била образувана по жалба на ищцата Г. М. А.. Последната е сезирала органите на полицията, като е посочила, че ответникът не я допуска до полагащата й се ½ идеална част от общите части на процесната сграда, а именно стълбището и тавана. Твърдяла, че ответникът е сменил вратата и патрона и отказвал да й предостави ключ, за да може тя да ползва общото стълбище и да достигне до нейната част от таванското помещение. В постановлението е посочено, че настоящия ответник в хода на проверката е заявил, че не е съгласен ищцата да преминава през неговата собственост, за да стигне до тавана /л. 14-17 РС/.

Съдът може да цени възпроизведените в горепосоченото Постановление обяснения на ответника. Така и Решение № 117 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5654/2015 г., IV г. о., ГК. Същите съдържат признания на обстоятелството, че ответникът възпрепятства преминаването на ищците през стълбището, което води към тавана на сградата.

Действително, постановлението не попада сред актовете на наказателния съд, имащи задължителна сила за гражданския съд по см. на чл.

4

300 ГПК. В случая обаче, предвид обстоятелствата, отразени в постановлението, то следва да се приеме, че ответникът следва да опровергае фактите, отразени в посочения акт. Вж. Решение № 60136 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1897/2020 г., II т. о., ТК. Ответникът не извърши такова опровергаване.

Обстоятелството, че ответникът не предоставя ключ за врата на стълбището, което води към тавана, се установява и от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства. В своите показания /л. 50-51 РС/ свидетелят М. Р. /съсед/ сочи, че тавана е бил разделен на две, за собствениците на двата етажа в сградата, като се използвал за складиране на вещи. Това положение било при предходните собственици.

Тъй като ответникът извършил ремонт на покрива, а ищците отказали заплащане на разходи по ремонта, отношенията им се влошили. При предишните собственици на апаратамента, който сега е собственост на ответника, ищците имали ключ от врата за стълбището водещо към тавана, но от както ответникът е собственик на втория етаж, ищците нямали ключ.

Ответникът „орязъл“ достъпа на ищците до тавана. Покрива нямал капандури. Достъпа до покрива се осъществялал като се махат наколко реда керемиди.

В своите показания /л. 52 РС/ свидетелят П. В., сочи че при предишния собственик на втория етаж тавана бил разделен на две, между собствениците на двата етажа и се използвал за складиране на вещи. Пред него ищцата се оплакала, че нямала достъп до тавана, тъй като е заключено.

В своите показания /л. 52-53 РС/ свидетелят Р. К. /воден от ответника/, сочи, че няма обособени капандури, като до покрива се стига, чрез разместване на керемидите или отвън чрез висока стълба. Свидетелят сочи, че е строителен инженер, както и че на таванското помещение се намират отвори, които играят роля на вентилация, но не са прозорци, като същите са с размери 50/30 или 60/40.

Искът по чл. 109 ЗС дава правна защита на собственика срещу всяко трето лице, извършващо неправомерни действия, с които се смущава, ограничава или пречи за осъществяване на правото на собственост необезпокоявано и в пълен обем. Основание за защита се поражда и при състояние, от което възниква опасност от бъдещо вредно въздействие върху вещта. Целта на този иск е да се отстранят пречките за пълноценно упражняване на правомощията на собственика. Изяснено е, че страните по делото притежават отделни етажи от жилищната сграда от което следва, че е учредена етажна собственост. В този случай съгласно чл. 38 ЗС стълбищата и подпокривното пространство представляват общи части на сградата.