Решение № 4956 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4956 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100504432 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 срещу решение №13265 гр. София, 04.07.2024 г. по гр.д. №64195/2023 г. на Софийския районен съд, 141 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ЗEАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, на основание чл.411 КЗ, сумата от 2034.46 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски, за вреди по товарен автомобил „Рено Трафик“, рег. № ******** от ПТП на 19.06.2023 г., при движение в дясна лента на двулентовия път на обхода на гр. Луковит в посока гр. София, причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на влекач „ДАФ“, рег. № ********, с прикачено ремарке рег. № ********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.11.2023 г.до окончателно изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 911.38 лв. разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с доказателствата и при нарушение на процесуалния закон. Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд 1 неправилно и селективно е възприел приобщения по делото доказателствен материал, като е кредитирал единствено доказателствата, подкрепящи твърденията на ищеца, като същевременно не е отчел доказателствата, подкрепящи поддържаната от ответното дружество теза. По този начин, въззивникът бил лишен от възможността да реализира в пълен обем процесуалното си право на защита, което е довело до неправилни изводи на решаващия състав, изразяващи се в пълно уважаване на исковите претенции.

Неправилно и неоснователно не били положени необходимите усилия за събиране на показанията на свидетеля С.М., в качеството му на водач на застрахованото при ответното дружество МПС, касаещи механизма на процесното ПТП. Поддържа, че първоинстанционният съд не е положил необходимите усилия за издирване на посочения от ответника свидетел.

Счита, че изложеното е довело до постановяване на неправилно решение, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на принципа за установяване на обективната истина в гражданския процес, съгласно който за съда съществува задължението да изгради вътрешното си убеждение въз основа на фактите, на които страните са се позовали и за които са ангажирани доказателства. Моли решението да бъде отменено и предявената претенция – отхвърлена.

Въззиваемата страна ЗEАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

С ъ д ъ т , като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към същите. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който 2 и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Механизмът на процесното ПТП се установява от събраните по делото доказателства - констативен протокол за ПТП, двустранно подписан, разпита на допуснатия свидетел и изслушаните по делото САТЕ. Основният спорен между страните въпрос е по чия вина е настъпило процесното ПТП.

При разпита в о.с.з. К..П. като водач на товарен автомобил „Рено Трафик“, рег. № ******** е заявил, че на процесната дата е управлявал товарния автомобил в гр.Луковит. На излизане от града в посока София има стръмнина, като платното за движение е с две ленти за излизане и една лента за влизане в града. Той се движил в лявата лента с посока на движение за излизане от града с не повече от 30 км/ч, а в лентата до него се движел тир, пред него друг тир, в насрещната лента също имало два тира. Когато свидетелят почти се бил изравнил с кабината на движещия се от дясната му страна тир, водачът на последния предприел маневра изпреварване и започнал да навлиза в лявата лента. Свидетелят задействал спирачната система и натиснал клаксон. Другият шофьор възприел сигнала и тръгнал да се прибира в лентата си, но металните обтегачи на брезента го задрали в задната страна – бравата на страничната врата, бравата на дясната врата и огледалото. Спрели, обадили се на тел.112 от където им казали, че няма нужда да викат полиция и съставили двустранен протокол. Не са имали спор за вината, другият водач признал, че не го видял и че той е виновен за настъпването на ПТП.

Така описаният механизъм на ПТП изцяло съвпада с механизма, посочен в приетия по делото двустранно подписан констативен протокол.

Изслушаната по делото САТЕ също посочва, че водачът на влекач „ДАФ“, рег.

№ ********, с прикачено ремарке рег. № ******** е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако се е убедил, че зоната вляво от превозното средство е свободна и позволява безпрепятствено извършване на маневрата за престрояване в лява лента с цел изпреварване.

Във въззивната жалба е наведен довод за допуснато от СРС процесуално нарушение, свързано с неполагане на необходимите усилия от страна на съда за събиране на показанията на допуснатия на ответника свидетел – водача на влекач „ДАФ“, рег. № ********, с прикачено ремарке рег. № ******** С.М..

Въззивният съд намира оплакването за изцяло неоснователно. С доклада по делото съдът е допуснал разпит на посочения от ответника свидетел, като е постановил същият да се призове от посочения в отговора на исковата молба адрес, както и по телефона и е извършил служебна справка в НБД „Население“, както и справка за трудови договори. Направен е опит за призоваване по телефона, но е констатирано, че на посочения телефонен 3 номер отговаря мъжки глас, който отрича да е лицето М. и на въпроса дали го познава и има контакт с него, е отговорил отрицателно. Посочените обстоятелства са удостоверени по делото от деловодителя на състава.

Призовката, изпратена на адреса, посочен от страната и съвпадащ с адреса по извършената служебна справка в НБДН, е върната с отбелязване, че лицето не е открито на адреса, а по сведение на баща му, лицето живее и работи в Германия от четири години. Призовката, изпратена с обратна разписка до актуалния работодател на свидетеля, също установен с нарочна служебна справка в регистрите на населението, е върната с отбелязване „преместен“.

Съдът е извършил и справка в ТР, от която е видно, че адресът на дружеството работодател не е променен. С протоколно определение от 14.05.2024 г. първоинстанционният съд е отменил определението, с което е допуснат разпит на свидетеля поради невъзможност за призоваването му. Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е положил всички възможни усилия за призоваване на свидетеля на ответника и със заличаването му не е допуснал процесуално нарушение. Самият ответник не сочи какви други процесуални действия по призоваването на свидетеля първоинстанционният съд би могъл да извърши, но не е извършил, нито сочи пред въззивната инстанция друг адрес или телефонен номер за призоваване на свидетеля, различен от посочените в отговора на искова молба. Ето защо, оплакването е изцяло неоснователно.

Воден от гореизложеното, въззивният съд приема за правилен и се присъединява към извода на СРС, че виновен за настъпването на процесното ПТП е единствено водачът на влекач „ДАФ“, рег. № ********, с прикачено ремарке рег. № ********, който е предприел маневра по изпреварване, навлизайки в лявата лента за движение в неговата посока, без преди това да се увери, че същата е свободна и без да се убеди, че няма да създаде опасност за минаващия покрай него товарен автомобил „Рено Трафик“, рег. № ********.

Принос на водача на товарния автомобил не се установява, т.к. при така възприетия механизъм на ПТП, вещото лице по САТЕ е посочило, че не може да се определи дали водачът на т.а. „Рено Трафик“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП. По делото липсват данни и същият да се е движел с превишена скорост или по друг начин да е допринесъл за настъпването на ПТП. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.

2 ЗЗД, водачът на автомобила трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника и то не може да почива на предположения, в който смисъл е трайната съдебна практика.

Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предпоставя доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия, които обективно са способствали възникването на вредоносния резултат, като са създали условия за 4 настъпването му или са го улеснили /в т.см Решение по т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и цитираната в същото съдебна практика на касационна инстанция/. Ето защо, въззивният съд намира за недоказано по делото по начин, обуславящ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, че застрахованият при ищеца водач с действията си е допринесъл за настъпването на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал.2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН /в този смисъл е трайната практика на ВКС - решение №79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 г., І ТО, решение №52/08.07.2010 г. по т.д. №652/2009 г., І ТО, решение №115/09.07.2009 г. по т.д. №627/2008 г., ІІ ТО, решение №209/30.01.2012 г. по т.д. №1069/2010 г., II ТО, решение №235/27.12.2013 г. по т.д. №1586/2013 г., ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.