Решение № 3717 от 09.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3717 гр. Варна, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20263110101967 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от П. К. П. с ЕГН:********** с постоянен адрес: град Варна, действащ чрез пълномощника си адвокат *** Д. М., член на Адвокатска колегия – ***, против Я. Б. Х., ЕГН:********** иск с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД, за осъждане на ответника Я. Б. Х., ЕГН:********** да заплати на П. К. П. с ЕГН:********** следните суми: сумата от 1 227.10 евро, представляваща неплатен наем по Договор за наем на МПС от ****г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата и уточняващата молбата се твърди, че н а 10.09.2025г., с ответника сключили Договор за наем на МПС марка ***, peг.№ОВ****BE.

Твърди, че съгласно чл. 3 наемателят се задължил да заплати на наемодателя наемна цена в размер на 20,45 евро (40 лева) за всеки ден от наемното ползване. Твърди, че на ****г. на посочения в договора ден и час, ответникът му заплатил дължимата сума и се разбрахме, че иска да ползва автомобила още известно време, поради което на ****г. сключили нов Договор за наем на същото МПС марка ***, рег.№ ОВ****BE със срок до 17 часа на 13.01.2026г., при наемна цена от 15.33 евро (30 лева) за всеки ден от наемното ползване със срок на договора, като при подписване на договора ответникът ми заплати и част от сумата, като авансово плащане с уговорката по - късно, до края на 1 договора да ми заплати и оставалата част от сумата в размер на 1227,10 евро (2400 лева) по банков път.

Твърди, че на 13.01.2026г. на уговореното място на връщане, а именно град Варна, паркингът на ****, ответникът му върнал автомобила, като на проведената в този ден среща, ответникът му заявил, че всичко с плащанията е наред и му е превел дължимата сума по банков път на 29.12.2025г.

Твърди, че при направена справка в банката се оказало, че сумата не му е заплатена. Потърсил ответника няколко пъти по телефона, за да му каже, че сумата не е постъпила по банковата сметка, но същият му заявил, че я е превел и най - вероятно има проблем, поради превалутирането в банките и затова не я е получил. Твърди, че след този разговор ответника спрял да отговаря на обажданията му.

Твърди, че на 25.02.2026г. изпратил до ответника Телепоща, с която го уведомил, че счита сключения между тях договор за неизпълнен и с изтекъл срок. Отправил до него покана да му предостави копие от платежно нареждане, от което да е видно че му е заплатил дължимия наем или в срок от 3 - три работни дни от получаване на същата да му заплати дължимата сума.

Твърди, че към датата на подаване на настоящата искова молба, ответникът не му е заплатил дължимата сума от 1227,10 евро.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е получил исковата молба и приложенията към нея, но не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведено открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В нарочна молба процесуалният му представител поддържа исковите претенции и отправя искане при наличието на предвидените в разпоредбата на чл.238 ГПК предпоставки, съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, като уважи предявените искове.

Ответникът редовно призован не се представлява в о.с.з.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, 2 като предявеният иск бъде уважен. Връчването бе осъществено надлежно, чрез майката на ответника.

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените доказателства по настоящото делото, като ответника бъде осъден да заплати 49,08 евро за държавна такса, сумата от 5,95 евро – изпратено уведомление по Телепоща и адвокатско възнаграждение в размер от 300 евро.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Я. Б. Х., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П. с ЕГН:********** следните суми: сумата от 1227.10 евро/хиляда двеста двадесет и седем евро и 10 евроцента/, представляваща неплатен наем по Договор за наем на МПС от ****г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.03.2026г. до окончателното изплащане, на основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, ОСЪЖДА Я. Б. Х., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П. с ЕГН:********** следните суми: 49,08 евро за държавна такса, сумата от 5,95 евро – изпратено уведомление по Телепоща и адвокатско възнаграждение в размер от 300 евро, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3