Решение № 265901 от 27.09.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 27.09.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание, в състав:

СЪДИЯ:

Екатерина Стоева разгледа гр.д. № 2935 по описа за

2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба от ответника Е.К.П., подадена чрез пълномощниците адв.А.П. и адв.Р.В., за допълване на основание чл.250 ГПК на постановеното по делото съдебно решение по отношение разноските от 4000лв., в условията на евентуалност поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК в тази част.

В молбата се сочи, че в мотивите съдът формирал извод относно дължимостта на тези разноски, но това не е отразено в диспозитива.

Ищецът изразява становище за недопустимост на искането поради неговото преклудиране, както и не са налице предпоставките на чл.250 ГПК.

Останалите ответници не са изразили становище.

Съдът, след като разгледа молбата и прецени данните по делото, намира следното:

С постановеното на 14.07.2021г. съдебно решение е отхвърлен иска на „Д.“

ЕООД срещу „В.-В.И С.“ СД /в ликвидация/, Е.К.П. и Д.Т.П. с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 37.90/115.65 ид.ч., равняващи се на 53.06/161.90 ид.ч. от работно помещение, находящо се в гр.София, бул.********по действащия ЗРП на ж.к.********цялото с площ 161.90 кв.м. и 23.20/57.61 ид.ч. от мазе, цялото с площ 57.61 кв.м., който имот е с идентификатор *** и разположен в поземлен имот с трайно предназначение-за търговска дейност с идентификатор ***.

В мотивите на решението, с оглед изхода от спора, съдът е приел, че на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцовото дружество дължи заплащането на разноски на ответника Е.П. от 4000лв. за платено адвокатско възнаграждение, като е приел за неоснователно възражението по чл.78, ал.5 ГПК. В диспозитива няма изрично произнасяне по тези разноски.

Не е налице хипотезата на чл.250 ГПК за допълване на съдебното решение, тъй като съдът се е произнесъл по спорното право, предмет на предявения иск. Формирането в мотивите на извод за дължимост на разноски в полза на молителя-ответник на основание чл.78, ал.3 ГПК, който не е отразен в диспозитива /не са присъдени/ по своята правна същност е допусната очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК. Отстраняването на очевидна фактическа грешка не е скрепено с преклузивен срок и може да бъде отстранена винаги, когато се констатира от страните или служебно от съда. В случая се касае за пропуск на съда да обективира в диспозитивната част на съдебното решение вече изразената в мотивите воля по този въпрос, поради което следва да се допусне поправка в посочения смисъл по чл.247 ГПК.

Водим от горното съдът

Р Е

Ш И:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 264732/14.07.2021г. по гр.д.№ 2935/2018г. по описа на СГС, І-1 състав, като в диспозитива след текста относно отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС да се чете:

„ОСЪЖДА Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.********, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 4000лв.“

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

СЪДИЯ: