Решение № 146 от 26.05.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. СЛИВЕН, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. З. М. при участието на секретаря П.М. С. като разгледа докладваното от Х. З. М. Гражданско дело № 20252200100071 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена от ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД (БАНКАТА) срещу С. Г. С. искова молба, с която са предявени искове на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че последният има задължения към ищцовото дружество, произтичащо от договор за ипотечен кредит в размер на общо 34 277.84 лв., от която сума: 32 430.50 лева – главница; 1 558.11 лева – договорна лихва за периода 25.08.2023 г. до 27.05.2024 г. вкл.: 19.72 лева - обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 25.08.2023 г. до 27.05.2024 г. вкл.;

161.51 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница и за законна лихва върху просрочената главница от 12.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението за главница; 108.00 лева – разноски за уведомяване; 685.56 лева – разноски за платена държавна такса по заповедното производство; 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Обстоятелствата, на които са основани предявените искове са следните:

С Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 24.08.2012 г. Банката – ищец предоставила на кредитополучателя С. Г. С. банков кредит в размер на 37 000.00 лева.

С Допълнително споразумение № 1 от 14.06.2016 г. Договора за предоставяне на ипотечен кредит от 24.08.2012 г. бил изменен и допълнен, като чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Договора били променени, а останалите клаузи останали без промяна.

1

Съгласно Договора кредитополучателят – ответникът, се задължил да изплаща отпуснатия кредит в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на T.V, чл. 12 (1). „Издължаване на кредита“.

Съгласно чл. 18 от Договора Банката имала право при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски да обяви кредита за предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.

Поради неплащане на 10 бр. месечни погасителни вноски на следните падежни дати: 25.08.2023 г. - 144.51 лева; 25.09.2023 г. - 212.42 лева;

25.10.2023 г. - 212.42 лева; 25.11.2023 г. - 212.42 лева; 25.12.2023 г. - 212.42 лева; 25.01.2024 г. - 212.42 лева; 25.02.2024 г. - 212.42 лева; 25.03.2024 г. 212.42 лева; 25.04.2024 г. - 212.42 лева; 25.05.2024 г. - 212.42 лева, които били описани в извлечението от счетоводните книги на Банката, приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, и на основание чл. 18. от Договора, Банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост произвела действие и кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем на 28.05.2024г. след получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост от кредитополучателя.

Банката твърди, че е спазила разпоредбите на закона и е уведомила кредитополучателя с Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение с Изх. № ИД - 3601-2024/06.02.2024г., като същото било връчено по реда на чл.47 ГПК, за което свидетелствал Протоколът издаден от ЧСИ Г. Г. с рег. № ***с район на действие ОС - С.. По този начин Банката изпълнила задължението си да уведоми длъжника за датата на предсрочната изискуемост.

След обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника, последният не погасил задълженията си. Поради това Банката подала заявление в Районен съд - С., по което PC - С. образувал ч. гр. д. № 2909/2024 г. и била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника за следните суми: 32 430.50 лева главница; 1 558.11 лева - договорна лихва за периода 25.08.2023 г. до 27.05.2024 г. вкл.; 19.72 лева - обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 25.08.2023 г. до 27.05.2024 г. вкл.; 161.51 лева обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за законна лихва върху просрочената главница от 12.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението за главница; 108.00 лева - разноски за уведомяване; 685.56 лева - разноски за платена държавна такса; 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

След получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, банката образувала срещу ответника изпълнително дело № *************** по описа на ЧСИ Г. Г., рег. № ***с район на действие - ОС С..

Препис от издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК била връчена от ЧСИ Г. Г. на ответника. С Определение рег. № 257/20.01.2025 г. на 2

Районен съд – С., получено в Банката съответно на 03.02.2025 г., Банката била уведомена, че Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. 2909/2024г. била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като било указано, че в едномесечен срок трябва да предяви иск относно установяване на вземането от ответника, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

С определение рег. № 325 / 23.05.2025 г. по делото, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът назначи на ответника особен представител - Р. К. К., към АК – С., вписан под № ****** в НРПП

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер като неоснователни и недоказани.

Твърди, че претендираните за заплащане обезщетения за забава на просрочени плащания са нищожни спрямо него поради накърняване на добрите нрави, като уговорени извън присъщата им функция.

Посочва, че не са представени доказателства за усвояването на кредита, за начина му на усвояване и за точният му размер. От представените доказателства не можело да се установи по коя банкова сметка и в какъв точно размер е усвоен кредитът. В тази връзка, оспорва твърдението, че е налице усвояване на кредита, респективно – неговата дължимост.

Нямало представени и доказателства за извършените плащания от ответника, което било пречка да се установи какъв е точният размер на остатъка от задължението, респ. да се прецени, дали търсената сума като главница е точно такава, каквато се твърди в исковата молба. Нямало представени доказателства, нито изложени твърдения за начина на плащане, нито бил посочен на начина на погасяване с извършените плащания, който да бъде съобразен. В тази връзка оспорва размера на посочената главница, респ. търсената договорна лихва, както и периодът на дължимост на лихвата.

Твърди, че не бил представен по делото погасителен план към договора за ипотечен кредит, който да е подписан от ответника, поради което оспорва размерът на главницата и лихвата. Оспорва истинността на представените по делото погасителни планове като частни документи, които не носели подписа на ответника.

Оспорва размера и дължимостта на обезщетенията за забава на просрочените плащания и на предсрочната изискуемост в размер съответно на 19.72 лв. и 161.51 лв., като твърди, че били неясни начинът на изчисляването им и тяхната функция и че клаузите за тяхното прилагане в Договора са неравноправни за ответника. Счита, че обезщетителната и обезпечителната функция при забава на плащането е онагледена и въплътена в договорната лихва, което води до неоснователност и неравноправност на посочените обезщетения.

Оспорва дължимостта на разноските за уведомяване в размер на 108 лв. като недоказани по основание и размер, както и че са извършени.

3

Твърди, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, тъй като в т. нар. „уведомително писмо-покана“ за доброволно изпълнение, на който се позовавал ищецът, не се съдържало недвусмислено и конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем спрямо вземането и задълженото лице. Поради това счита, че, ако имало дължимост на вземане по Договора за предоставяне на ипотечен кредит, то такава била налице единствено за вноските с настъпил падеж преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С определение рег. № 566/16.09.2025 г., съобразявайки т. 10а, от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К., съдът, въз основа на приложеното за справка ч. гр. д. № 2909/20204г. на СлРС, прие, че предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими и внесе делото за разглеждане в първо открито съдебно заседание.

В с.з. за ищеца се явява представител по пълномощие – юриск. Ив. И., който поддържа предявените на изложените в исковата молба фактически и правни основания.

За ответника се явява назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Р. К., която поддържа становище за недоказаност и неоснователност на предявените искове, а в условията на евентуалност – за уважаване на предявените искове само за вноските с настъпил падеж по договора за кредит и допълнителното споразумение.

Въз основа на събраните пред настоящата инстанция доказателства, съдът приема за установени следните релевантни за спора факти и обстоятелства:

Безспорно е и се установява от събраните писмени доказателства, че между ищеца по делото „Обединена българска банка“ АД (банката) и ответника С. Г. С. на 24.08.2012 г. като кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит № MG 1224200004 от 24.08.2012 г., с който банката се е задължила да предостави на ответника банков кредит в размер на 37 000 лв. за закупуване и ремонт на недвижим имот в гр. С., описан подробно в договора за кредит, от които за закупуване на недвижимият имот – 30 500 лв. и 6 500 лв. – за ремонт на закупения имот Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, предоставеният кредит е договорено да се усвои по сметка с IBAN ********************* на 29.08.2012 г.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на Базовия лихвен процент на „Обединена българска банка“ АД за физически лица в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 1,5 пункта. Към момента на сключване на договора Базовия лихвен процент за физически лица в лева е бил в размер на 5 процента.

В чл. 5, ал. 2 от договора е посочено и кредитополучателят – ответник, 4 се е съгласил с лихвеният процент, към датата на сключване на договора в размер на 6,5 % годишно.

Съгласно чл. 5, ал. 3 действащият БЛП за физически лица на Обединена българска банка АД за лева не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за лева в едномесечен срок от промяната и датата, от която новия БЛП е в сила, чрез обявяването на видно място в банковите салони и на интернет страницата на БАНКАТА (www.ubb.bg). В такива случаи не е необходимо подписване на анекс към настоящия договор, като съгласно ал. 5, ал. 5 банката има право да променя БЛП, след съответно решение на Комитета за управление на активите и пасивите на ОББ АД /АЛКО/, като данни за размера на БЛП се публикуват на интернет страницата на ОББ, заедно с използваната методология за определянето му.

В договора най-общо в ал. 6 на чл. 5 са посочени най-общо условия, при които банката има право да не се придържа към утвърдената методология – в случай на пазарен срив или форсмажорни обстоятелства.

Съгласно чл. 5, ал. 7, при преустановяване на постъпването на средства, представляващи възнаграждение по трудово или служебно правоотношение по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката или при преустановяване на регулярните плащания по сметката по сключен Договор за разплащателна сметка „Комфорт” за физически лица, за период, надвишаващ 4 /четири/ последователни месеца, считано от датата, на която разплащателната сметка в Банката на Кредитополучателя е била последно заверена със средства, договорената надбавка към БЛП, използвана за определяне на лихвеният процент, посочена в чл. 5, ал. 1, се променя на действащата стандартна надбавка, валидна за кредитополучатели, които не използват преференциални условия на кредитиране, но не по-малко от 0.50 /нула цяло и петдесет стотни/ над използваната до момента преференциална надбавка.