Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 318 от 05.02.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 231/2025
Вид
Определение № 318
Подписан
05.02.2025
В сила
05.02.2025
Състав
Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 203 ал.2 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. София, 05.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Женя Димитрова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500231 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, ЕИК 202216178, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична, с. Иваняне, подадена чрез адвокат Р. Г. срещу определение № 1016 от 09.12.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 1022/2024г. по описа на Софийски Окръжен съд, с което молбата му за допускане на обезпечение на бъдещ иск е изпратена по подсъдност на СРС.

В частната си жалба твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Счита за неправилен извода на СОС, че се иска обезпечаване на иск, който представлява „трудов спор“ . Твърди, че правното основание на бъдещият иск е чл. 203 ал.2 от КТ във връзка с чл. 45 от ЗЗД. В тази хипотеза, спорът за вредите, които работникът е причинил умишлено на работодателя, не бил трудовоправен, а гражданскоправен, поради което подсъдността на иска за заплащане на обезщетение се определя по общото правило - според това дали цената на иска е под или над 25 000 лева. Твърди, че бъдещата претенция на доверителя се основава на твърдения за умишлено причиняване на вредите, поради което спорът е гражданскоправен, а не трудов по смисъла на чл. 357 от КТ. Константната съдебна практика приемала, че тези искове подлежат на разглеждане като първа инстанция от районен или окръжен съд по правилото на чл. 104 т. 4 от ГПК в зависимост от цената на иска. Цитирана е съдебна практика, която според частния жалбоподател е относима към казуса.

Твърди също така, че делото следва да се изпрати на СГС, тъй като седалището на молителя е общ. Столична, с. Иваняне, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 66. Предвид факта, че седалището на молителя попадало Столична община, местно компетентен се явява Софийски градски съд.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, като делото бъде изпратено на СГС.

1

Препис от частната жалба не следва да се изпраща.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството пред СОС по ч.гр.д. № 1022/24 по описа на съда е образувано по молба с правно основание чл. 390 от ГПК.

„Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД е подало молба за допускане на обезпечение на бъдещи искове, които е квалифицирало като такива с правно основание чл. 203 ал. 2 КТ вр. чл.45 ЗЗД, с цена 65 233,14 лв. за претърпени имуществени вреди и с цена 184 766,86 за претърпени неимуществени вреди, които ще бъдат предявени срещу Т. Л. Д..

В обстоятелствената част на молбата си за допускане на обезпечение на бъдещия иск е посочило, че претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които бъдещата ответница му е причинила умишлено по повод трудовото си правоотношение с него, чрез неизпълнението на задълженията си по сключения с молителя трудов договор. Твърди, че вредите произтичат от това, че не се е явявала на работа е че не е уведомявала работодателя си за отсъствията си, нито е представяла относимите към отсъствията си документи. В исковата молба се твърди също така, че ищцата му е причинила умишлено тези вреди.

СОС е приел, че не е нито родово, нито местно компетентен да се произнесе по молбата. Приел е, че спорът между страните е трудов и на основание чл. 104 т.4 от ГПК родово компетентен да го разгледа е районен съд, а по правилата на местната подсъдност – Районен съд – София, тъй като седалището на молителя е в района на този съд.

Правната квалификация на спорното право се определя от съда, като се извлича от твърденията и исканията на страната. Молителят твърди, че бъдещият му иск е с правно основание чл. 203 ал.2 от КТ. Изрично в цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 203 ал.2 от КТ е предвидена възможността на работодателя да търси по общият граждански ред обезщетение за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения. Твърдението на жалбоподателя, че вредата е причинена умишлено от ответницата обуславя правната квалификация на иска, като преценката дали соченото поведение на ищцата може да се квалифицира като умишлено увреждане е въпрос по същество.

Обстоятелството, че молителят не е уточнил защо твърди, че е налице умисъл е въпрос, който в производството по чл. 390 от ГПК ще се прецени при решаване на въпроса за основателността а молбата.

Правилно е преценена от СОС местната подсъдност на молбата по чл.

390 от ГПК, тъй като седалището на молителя е населено място в Столична община, която е в съдебния район на СРС и СГС.

В този случай, СОС е следвало да прекрати делото пред себе си и да изпрати молбата на СГС.

2

Като краен резултат, постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него на основание чл. 278 ал.2 от ГПК, въпросът с подсъдността на молбата следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като бъде постановено изпращането на делото на компетентния съд – Софийски градски съд.

За подсъдността на молбата по чл. 390 от ГПК, следва да се следи служебно от съда, а не по възражение.

Ръководен от изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1016 от 09.12.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 1022/2024г. по описа на Софийски Окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Изпраща молбата на „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, ЕИК 202216178, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична, с. Иваняне с правно основание чл. 390 от ГПК на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3