Решение № 19517 от 30.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19517 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231110161416 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

29.10.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 61416/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от В. Р. К. срещу „Ф“ ООД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 48/11.10.2022 г. с място на работа в МОЛ „П“ – гр. София за длъжността „Продавач-консултант“. Поддържа, че договорът бил регистриран в НАП по реда на чл. 62, ал. 5 КТ, като след това без да е сключвано допълнително споразумение били регистрирани множество изменения по реда на чл. 62, ал. 5 КТ. Поддържа, че с трудов договор № 50/30.03.2023 г., който имал характер на допълнително споразумение бил преминал на работа на 8-часов работен ден. Навежда доводи, че за постигнати резултати бил награден през м.06.2023 г., като бил изпратен без командировъчно или допълнително споразумение да работи в магазин в к. к. СБ – Royal 1

Beach Mall. Излага съображения, че е отишъл и е работил в магазина в к. к. СБ, като на 03.08.2023 г., като отишъл на работа бил уведомен, че трябвало да се яви в магазина в гр.

София, като му били връчени заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 6/01.08.2023 г., уведомление по реда на чл. 62, ал. 5 КТ и справка за приети и отхвърлени уведомления. Сочи, че бил отказал да ги подпише, като на 03.08.2023 г. бил депозирал по ел. поща заявление, с което изложил несъгласието си за прекратяване на трудовото правоотношение по този начин, като посочил, че също така му се дължали обезщетения по КТ и командировъчни. Твърди, че работодателят също така му бил отказал да му издаде документи във връзка с регистрирането в Бюрото по труда, което станало на 08.08.2023 г.

Поддържа, че от Бюрото по труда го били уведомили, че трудовият му договор вече не се водел прекратен. Инвокира доводи, че тъй като не му били изплатени командировъчни, както и трудово възнаграждение за отработените дни през месец август, както и обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, бил прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, за което бил уведомил работодателя. Развива съображения, че след това ответника се бил активирал, като започнал да изпраща писма и да издава заповеди за налагането на дисциплинарно наказание уволнение, като му указвал и кога можел да получи трудовата си книжка. Твърди, че заповеди № 9/13.09.2023 г. – на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и № 10/02.10.2023 г. – на основание наложено дисциплинарно наказани „уволнение“, били незаконосъобразни, поради което следвало да се отменят. Поддържа, че му се дължат парични суми, както следва – сумата от 8307,81 лева – главници за трудови възнаграждения и обезщетения – сумата от 780,00 лева, представляващи дължимо трудово възнаграждение за периода от 02.07.2023 г. до 01.08.2023 г. (в двоен размер), сумата от 780,00 лева – дължимо трудово възнаграждение за м.08.2023 г., сумата от 205,25 лева, представляващи дължимо трудово възнаграждение за м.09.2023 г., сумата от 1320,00 лева, представляващи дължимо обезщетение по чл. 215 КТ, както и сумата от 2340,00 лева, представляващи дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, както и сумата от 542,56 лева, представляващи дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер 16 дни за 2022 г. и 2023 г.,, както и сумата от 1560,00 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода 09.09.2023 г. до 07.11.2024 г., както и обезщетение по чл. 226 КТ за претърпени неимуществени вреди настъпили от несвоевременното издаване на документи свързани с трудовото правоотношение, както и мораторна лихва върху главниците в размер на 140,86 лева за периода от 20.08.2023 г. до 07.11.2023 г.. Иска заповедите да бъдат отменени, както и да му бъдат присъдени претендираните парични вземания, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ да бъде задължен ответника да поправи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват. Твърди, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 48/11.10.2022 г., но условията по същия били многократно променяни във връзка с продължителността на работното време, както и трудовото възнаграждение. Поддържа, че отношенията между страните били обтегнати, поради което на 02.08.2023 г., работодателят бил отправил предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, но предложението не било прието, поради което работникът е бил длъжен да продължи да изпълнява трудовите си задължения. Навежда доводи, че работникът не е бил изпълнил задълженията си за явяване на работа в два последователни дни, като последният не се бил явил на работа за периода от 02.08.2023 г. до 04.09.2023 г., което било надлежно констатирано, за което били съставени констативни протоколи. Излага съображения, че до работника е изпратено искане за даването на обяснения, като обосновава, че са правени многократни опити за връчването на искането от куриера, като същият бил разговарял и лично с ищеца, като последният бил уведомен за съдържанието на пратката, но въпреки това не я бил получил, като прави извод, че е спазена рапоредбата на 2 чл. 193 КТ. Твърди, че уволнителната заповед № 9/13.09.2023 г. е била връчена надлежно на ищеца на 02.10.2023 г. чрез ЧСИ. Поддържа, че работодателят бил изпратил с нарочно писмо до ищеца Заповед № 10/02.10.2023 г. за прекратяването на трудовото правоотношение, като в писмото било изрично посочено, че трудовата книжка е оформена, като същата може да се получи от последния в удобно за него време, което писмо било получено от бащата на ищеца на 09.10.2023 г. Сочи, че с нарочно заявление от 20.10.2023 г., ищецът бил поискал трудовата книжка да му се изпрати по куриер, като бил съставен приемо-предавателен протокол от 23.10.2023 г. от който се изяснявало, че трудовата книжка е предадена. Инвокира доводи, че дисциплинарното наказание било правилно наложено. Аргументира, че в случая трудовото правоотношение не е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като не били налице основанията за това, като заявлението изпратено на 07.09.2023 г. било получено от работодателя на 08.09.2023 г., но то не било прекратило действието на трудовия договор, тъй като работодателят не бил в забава по отношение на плащане на каквото и да било вземане от страна на работника или служителя, което обосновава подробно. Навежда доводи, че не отговаря на истината, че не било изплатено обезщетение за командировка по чл. 215, ал. 1 КТ, като в случая служителят не е бил командирован от работодателя, тъй като последния няма обект в к. к. СБ. Твърди, че неизплащането на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ не е основание за прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като подобно обезщетение се дължало към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, а не преди това. Инвокира доводи за наличието на злоупотреба с право по отношение твърдяното от ищеца основание за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като последният целял да избегне налагането на дисциплинарни наказания във връзка с извършени нарушения на трудовата дисциплина, което аргументира подробно. Прави отвод за недопустимост на претенцията на ищеца да се оспори заповед № 10/02.10.2023 г., поради липсата на правен интерес. Поддържа, че претенцията по чл. 226 КТ била неоснователна, тъй като ищецът не бил претърпял неимуществени вреди, като сочи, че в случая нито не били издавани документи своевременно, нито е бил вписано невярно обстоятелство в трудовата книжка. Навежда доводи, че с оглед изложеното и предвид обстоятелството, че не е полаган труд не се дължат и претендираните трудови възнаграждения, съответно претендираните суми за мораторна лихва, както и останалите обезщетения, като сочи, че в случай, че съда счете, че някоя от претенциите е основателна прави възражение за прихващане за сумата от 2340,00 лева, представляващи обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С Разпореждане от 24.01.2024 г., поставено по гр. д. № 61416/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, съдът на основание чл. 130 ГПК е върна исковата молба в частта по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Разпореждането не е било обжалвано, поради което е влязло в сила.

С Протоколно определение от 10.07.2024 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове от ищеца срещу ответника, като искът по чл.

224, ал. 1 КТ се счита предявен за сумата от 37,14 лв. за 2022 г., а за 2023 г. претенцията е за сумата от 557,10 лв., искът по чл. 225, ал. 1 КТ се счита предявен за сумата от 1532,00 лв., а искът по чл. 226 КТ се счита предявен за сумата от 610,19 лв., искът за мораторна лихва се счита предявен за сумата от 18,64 лв., като на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. 61416/2023 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав е прекратено в частта по отношение претенциите по чл. 225, ал. 1, чл. 226, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД в частта над допуснатото изменение до първоначално предявения размер.

С Определение от 02.08.2024 г., съдът е отменил протокол определение от 10.07.2024 г., с което е приключен хода на съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

С Протоколно определение от 17.10.2024 г., съдът е докладвал предявен осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 КТ.

3

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

I. От фактическа страна.

Приложен е Трудов договор № 48/11.10.2022 г., сключен между „Ф“ ООД от една страна, в качеството на работодател и В. Р. К. от друга страна, в качеството на служител. По силата на договора работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността „Продавач-консултант“, с място на работа в магазин в гр. ********************, на 4-часов работен ден при основно месечно възнаграждение от 355,00 лева.

Трудовият договор е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липсата на оспорвания и доказателства за неговата автентичност, последният обвързва страни с оглед обективираните в договора изявления и произтичащите от това права и задължени – арг. чл. 180 ГПК. Следователно е установено, че между страните е било възникнало трудово правоотношение.

Приложена неподписана Заповед № 06/01.08.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

От Регистрационна карта №076/601400 на Агенция по заетостта, „Бюро по труда“ и служебна бележка от Агенция по заетостта изх. № 60-18-08-21809/27.10.2023 г. се установява, че ищеца се е регистрирал на 08.08.2023 г. като безработен.

Приложено е искане за писмени обяснения (л. 81 в кориците на делото), за което няма данни да е било надлежно връчено, респ. изпратено на ищеца и да са извършвани опити за връчването му.

Представено е Заявление от В. Р. К. до „Ф“ ООД, чрез управителя (л. 19 в кориците на делото), с което е направо изявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ от 07.09.2023 г., като от обратна разписка (л. 19 в кориците на делото – гръб) се установява, че заявлението е връчено на ответника на 08.09.2023 г.