Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3318 от 07.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5307/2023
Вид
Определение № 3318
Подписан
07.03.2024
Състав
Любомир Луканов, Петя Попова, Клаудия Рангелова Митова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3318 гр. София, 07.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

П. П. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20231100505307 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на М. Т. Ж., чрез пълномощника си – адв. Е.

А. П. от АК - Благоевград, срещу решение № 12648 от 11.11.2022г. по гр. дело № 5340/2022 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 158 състав. Съдебното решение се обжалва изцяло. Съдът е постановил мярка за закрила на децата С. М. Ж. и Е. В. Ч. -настаняване в семейството на баба и дядо по майчина линия – Е. Д. Б. и К. А.

Б. за определен срок. Иска се същото да бъде отменено и се остави без уважение исковата молба.

В открито съдебно заседание от 22.01.2024г., съдът не е дал ход на делото и е предоставил възможност на въззивника в едноседмичен срок да посочи обстоятелства за правния си интерес от поддържането на въззивната жалба по отношение на първоинстанционното решение, касаещо детето С. М. Ж.. В същото съдебно заседание въззивникът е заявил изрично, че не предявява никакви претенции по отношение на съдебното решение относно детето Е. В. Ч., както и че предмет на обжалване е единствено решението на първата инстанция, касаещо неговата дъщеря С.. Същото изявление въззивникът е обективирал и в становище с вх. № 76904/21.08.2023г. по описа на СГС.

Със становище вх. № 9147 от 26.01.2024 г. по описа на СГС, въззивникът М. Т.

Ж., чрез упълномощената адв. П., е заявил изрично, че е отпаднал правния интерес за поддържане на депозираната жалба, а детето С. следва да бъде реинтегрирано в семейната среда на своя баща М. Т. Ж.. Моли, с оглед отхвърлената част от иска, да бъдат присъдени разноски в полза на въззивника пред двете съдебни инстанции, съгласно представените договори и списъци за разноски.

1

Съдът е предоставил възможност на насрещните страни да изразят становище по искането на въззивника за присъждане на разноски в производството.

Със становище вх. № 18788 от 16.02.2024г. по описа на съда, въззиваемата страна АСП, ДСП „Връбница“, чрез директора А.Г. е изразила становище за неоснователност на искането за присъждане разноски на въззивника. Цитира съдебна практика и се аргументира с липсата на правен интерес за въззивника.

Със становище вх. № 21978 от 23.02.2024г. по описа на съда, въззиваемата страна С. М. Ж., чрез назначения от съда особен представител адв. П. Т. К. е заявила становище за прекратяване изцяло на производството пред СГС, поради липсата на правен интерес за въззивника, както и за неоснователност на искането за присъждане разноски за въззивника.

Заинтересованите страни Е. Д. Б., К. А. Б. и В. И. Ч., не са заявили становище в предоставения им срок.

Установи се, че въззивникът не обжалва първоинстанционното решение, в частта с която е взета мярка за закрила на детето Е. В. Ч., а по отношение малолетната С. М. Ж. - дъщеря на М. Т. Ж., за въззивника е отпаднал правния интерес от поддържане на въззивната жалба, тъй като срокът за закрила на детето е изтекъл на 11.11.2023г.

В този смисъл въззивният състав приема, че волеизявлението, което е обективирано в становище с вх. № 9147 от 26.01.2024 г. по описа на СГС, е за оттегляне на въззивната жалба в цялост.

Неоснователно е искането на въззивника за присъждане на разноски в производството. В първоинстанционното производство разноски от страните не са претендирани и съдът не се е произнесъл, а с оглед отпадането на правния интерес за въззивника и оттеглянето на въззивната жалба в хода на въззивното производство, то въззивният съдебен състав не дължи произнасяне за разноските във въззивното производство. Отделно от изложеното следва да се посочи, че по искането с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за закрила на детето съдът не е постановил отхвърлителен диспозитив.

Така мотивиран и на чл. 264, ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен брачен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ИЗЦЯЛО ПРОИЗВОДСТВОТО по въззивно гр. дело №

5307/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред

Апелативен съд - София, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3