Решение № 170 от 26.02.2025, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 3678/2024
- Вид
- Решение № 170
- Подписан
- 26.02.2025
- Състав
- Петя Венциславова Петрова - Светиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 170 гр. Сливен, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. С.а като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230103678 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение. Сочи се, че ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 7001073159 от 30.10.2019 година с „Ти Би Ай БАНК“ ЕАД. Въз основа на сключен Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.08.2023 година на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 22.08.2023 година вземането по Договор за потребителски кредит № 7001073159 от 30.10.2019 година е прехвърлено в собственост на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. За дължимите суми е издадена Заповед № 1217/09.05.2024 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2242 по описа на РС Сливен за 2024 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответната страна дължи сумата 6345,60 лева, представляваща главница по 1 договор за кредит № 7001073159/30.10.2019 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжника, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия от 22.08.2023 г. в полза на заявителя „АКПЗ“ АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението 08.05.2024 година до окончателното й изплащане, сумата 5081,21 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода 05.12.2019 година до 05.11.2023 година, сумата 519,20 лева, представляваща законна лихва, дължима за периода 06.11.2023 година до 23.04.2024 година. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор на исковата молба, с който се излагат конкретни възражения и се изразява подробно и аргументирано становище по допустимостта и основателността на исковата претенция.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник, но с писмено становище е заявено, че поддържа исковите претенции и като счита същите за доказани по основание и размер моли за уважаването им. Претендира за присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява от представител, но с писмено становище се иска постановяване на решение, съобразно събраният по делото доказателствен материал, сочещ на наличие на условие за отхвърляне на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложено по делото копие на Договор за потребителски кредит № 7001073159 30.10.2019 година „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е отпуснал на ответника В. С. И. потребителски кредит за общо ползване в размер на 9 611,74 лв., от които: кредит за общо ползване - 6 000 лева, услуга застрахователна премия BANK пакет 3 Кредит + Сметка - 2 108,38 лева, услуга - застрахователна премия BANK пакет 3 Сметка - 479,53 лева и еднократна такса за оценка на риска - 1 029,83 лева.
Съгласно чл.7.1. от Договора в деня на подписване на същия по кредита е дължима еднократна такса за оценка на риска в размер на 1029,83 лева, която се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни погасителни вноски съгласно Погасителния план.
2
По условията на чл. 7.2.2 от Договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, при условията на чл.
19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от Кредитора директно по банковата сметка на съответния Застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора.
Съгласно чл. 7.2.1, при потребителски кредит за общо ползване кредиторът превежда средствата по кредита в срок до три работни дни по сметка на кредитополучателя открита в ТБ „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с което кредита се счита за усвоен.
Кредитът е усвоен на 30.10.2019 година, като направените със същият разпореждания са представени в Таблица 1 в констативно-съобразителната част на експертизата.
По Договор за потребителски кредит №7001073159/30.10.2019 година са извършени плащания от страна на кредитополучателя в общ размер от 10 390,50 лева, от които до датата на цесията - 22.08.2023 година са направени плащания в общ размер от 9 990,50 лева и след датата на цесията - 400 лева.
Последното плащане от длъжника към кредитора преди датата на цесията - 22.08.2023 година е направено на 31.07.2023 година и е в размер на 400 лева.
След датата на цесията - 22.08.2023 година е направено още едно плащане в размер на 400 лева на 12.09.2023 година, отразено при ищеца „Агенция за контрол на просрочените задължения” АД на 14.09.2023 година.
Длъжникът е изпаднат в забава от датата на падежа на вноска № 25 05.12.2021 година.
Видно, от анализа на погасените задължения по кредита и направеното разпределение на извършените плащания, подробно представени в Таблица 3 3 в констативно-съобразителната част на експертизата, при погасяване на задълженията е спазен реда за погасяване посочен в договора.
В Приложение № 1 от 22.08.2023 година към Договор за продажба на вземания сключен между „Ти Би Ай Банк“ АД и „Агенция за контрол на просрочените вземания“ АД е видно, че по продаденото вземане по Договор за потребителски кредит № 27001073159/30.10.2019 година с кредитополучател 3
В. С. И. е посочен остатъчен размер на дължимата сума към 25.07.2023 година от 11250,18 лева, като от приложението не е видно от какви задължения е формирана сумата.
Съгласно счетоводна справка на „Агенция за контрол на просрочените вземания“ АД към датата на изкупуване - 22.08.2023 година изкупеното задължение е в размер на 11 246,81 лева, формирано от главница в размер на 6 345,60 лева и договорна лихва в размер на 5 081,21 лева, както и обезщетение за забава в размер на 519,20 лева, с което общото задължение по счетоводна справка е 11946,01 лева.
С искова молба се претендират вземания в общ размер от 11 946,01 лева, от които 6 345,60 лева главница, 5 081,21 лева договорна лихва и 519,20 лева обезщетение за забава.
При ищеца „Агенция за контрол на просрочените вземания“ АД е отразено получено плащане по кредита от 14.09.2023 година в размер на 400 лева, с което плащане е погасен частично размера на изкупеното задължение по счетоводни документи на ищеца, за договорна лихва и за обезщетение за забава, с което остатъчният размер на търсените суми е: 11 546,01 лева, от които 6 345,60 лева - главница, 4 704,01 лева - договорна лихва и 496,40 лева обезщетение за забава.
Размерът на непогасената главница по кредита към 31.07.2023 година (преди датата на цесията) е бил 6 345,60 лева, колкото е посочено по счетоводни документи на ищеца към датата на изкупуване.
След извършено на 31.07.2023 година плащане, което не е отразено по счетоводни документи на ищеца, остатъчният размер на главницата става 6 159,42 лева, който размер е същият и към датата на експертизата, тъй като с извършеното на 14.09.2023 година плащане не е погасена главница.
По отношение на договорните лихви, се установи следното: по първоначално определеният по погасителен план размер от 7 999,52 лева, са налице отразени плащания до 31.07.2023 година в общ размер от 5 539,46 лева (подробно представени по дати и размер в Таблица 3, в констативносъобразителната част на експертизата), с оглед на което към 31.07.2023 година остатъчният размер на задължението за договорни лихви би следвало да е в размер на 2 460,06 лева.
На 31.07.2023 година е направено частично погасяване на задълженията 4 за договорни лихви, със сумата от 178,05 лева, с което остатъчният размер след тази дата би следвало да е 2 282,01 лева.
На 14.09.2023 година е направено още едно частично пращане по задължението за договорни лихви, в размер на 377,20 лева, с което остатъчният размер би следвало да е 1 904,81 лева.
От представените от „Ти Би Ай Банк“ АД справки не е представена подробна разбивка на погасителния план по кредита, както и не е видно от показаните начисления и от представените по делото документи да е налице промяна в условията на Договора за кредит, да е налице увеличен размер на договорната лихва или да са погасени други задължения освен посочените по счетоводни справки за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, поради което експертизата счита, след извършено приспадане на направените плащания по договорна лихва в общ размер от 6 094,71 лева, че от първоначално определеният размер на договорната лихва от 7 999,52 лева е налице остатъчно задължение в размер само на 1 904,81 лева, а не претендираният по искова молба размер от 5 081,21 лева.
В представените на експертизата справки от „Ти Би Ай Банк“ АД не са видни начислени други задължения за лихви - наказателни, за просрочие или други.
В исковата молба се претендира обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 06.11.2023 година до 23.04.2024 година в размер на 519,20 лева.
Експертизата изчисли размера на обезщетението за забава (мораторна лихва) за периода от 06.11.2023 година до 23.04.2024 година начислено върху размера на дължимата главница, установена от експертизата към 06.11.2023 година, а именно - 6 159,42 лева, в размер на 394,68 лева.
Експертизата изчисли и размера на обезщетението за забава (мораторна лихва) за периода от 06.11.2023 година до 23.04.2024 година начислено върху размера на претендираната с исковата молба главница от 6 345,60 лева, в размер на 406,61 лева, което е различно от претендираният с исковата молба размер от 519,20 лева.
С оглед на направеният анализ и констатации, експертизата счита, че общият размер на задължението е 8 458,91 лева, от които: 6 129,42 лева – главница, 1 904,81 лева - договорна лихва, 394,68 лева - обезщетение за забава 5
(мораторна лихва) за периода от 06.11.2024 година до 23.04.2024 година, начислени върху остатъчният размер на главницата от 6 129,42 лева.
От представеното по делото допълнително заключение и след използване на нормативно установената формула посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, вещото лице е изчислило Годишния процент на разходите, спрямо размера на посочената в чл. 7.1. от договора като „Размер на кредита“ сума от 6 000 лева и изключвайки другите елементи включени в посочената сума в чл. 7.1. от договора като „Общ размер на кредита“, в размер на 106,48 %. При изчисляване на годишния процент на разходите са заложени посочените в експертното решение базови показатели.
Ищцовото “АКПЗ” АД е подало на 08.05.2024 година пред РС - Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника В. С. И. за дължими суми по Договор за потребителски кредит № 7001073159/30.10.2019 година.
Въз основа на заявлението по ЧГД № 2242 по описа на РС-Сливен за 2024 година е издадена заповед № 1217/09.05.2024 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 6345,60 лева, представляваща главница по договор за кредит № 7001073159/30.10.2019 година, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжника, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия от 22.08.2023 година в полза на заявителя „АКПЗ“ АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението 08.05.2024 година до окончателното й изплащане, сумата 5081,21 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода 05.12.2019 година до 05.11.2023 година, сумата 519,20 лева, представляваща законна лихва, дължима за периода 06.11.2023 година до 23.04.2024 година и сумата от 330,92 лева - разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника, който е депозирал възражение в срок.