Решение № 342 от 19.08.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Габрово, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20244210101916 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, подаден от „ЕОС МАТРИКС " ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет.

4 срещу Т. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 2.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения в непрекратената част от делото:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че на 12.10.2022г. бил сключен Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползвал чрез кредитна карта № 5270789 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Т. И. С., с ЕГН **********, по силата на който Кредиторът предоставил на кредитополучателя кредитна карта, като му отпуснал кредит с кредитен лимит в размер на 2000,00лв.(две хиляди лева). Срокът на договора бил една година от датата на подписването му.

Кредитополучателят не погасил усвоения кредитен лимит съгласно договора, като останала непогасена главница - 2000,00лв. и съответните лихви. Кредитът станал изцяло изискуем на 12.10.2023г.

На 09.11.2023г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК 175070632 и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК 131001375, по силата на който задължението на Т. И. С., произтичащо от Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез 1 кредитна карта № 5270789 от 12.10.2022г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане бил „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. На 08.02.2024г. уведомлението за цесия било изпратено на посочения в договора адрес. Съгласно приложено изрично пълномощно „И. и Денев-Адвокатско дружество" било упълномощено от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „непотърсено". Независимо от това следвало да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получил уведомлението изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като станал надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото имало възражения в тази насока.

Поради непогасяване на дължимите суми „ЕОС МАТРИКС" ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Габрово за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 25.06.2024г. Образувано било частно гражданско дело № 1063/2024г., като по същото била издадена Заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника в условията на чл.47 ал.5 ГПК, като им било указано да предявят иск за установяване на вземането.

Към настоящия момент погасяване на задължението по договора за кредит не било осъществено.

Искането на ищеца е съдът да осъди ответника да му заплати:

- сумата 2000 лева – главница по Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5270789 от 12.10.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /25.06.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата;

- сумата 412,33 лева - лихва за забава за периода от 12.11.2022 г. до 25.06.2024 г.

Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по исковото и заповедното производство.

2. От страна на ответника:

Особеният представител на ответника намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва ги изцяло по основание и размер.

2

Оспорва всички факти твърдяни в исковата молба, както и правните изводи, които ищецът прави от тях.

Твърди, че не е спазено изискването на чл. 99 ал.3 ЗЗД относно уведомяването на ответника за извършената цесия. Според разпоредбата на чл. 99, ал.4 ЗЗД ищецът по настоящото дело нямал никакви права спрямо ответника и искът за главницата следвало да бъде отхвърлен.

Тъй като претенцията за лихва била акцесорна, то ако главният иск бъдел отхвърлен, същото следвало да важи и за акцесорния иск за лихви.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация.

Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.

422 ал. 1 от ГПК.

Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/; чл. 86 от ЗЗД относно претенцията за присъждане на мораторна лихва /лихва за забава/; чл. 99 от ЗЗД относно прехвърляне на вземанията.

2. От фактическа и правна страна:

Видно от неоспорения по делото Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5270789/12.10.2022 г. и извършената съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и обосновано, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставил на ответника (кредитополучател съгласно договора) кредитен лимит в размер на 2000,00лв. (две хиляди лева), който бил усвоен чрез кредитна карта Visa Classic Shopping Card. Срокът на ползване на кредитния лимит е една година от датата на подписването му (т.4.2. от договора). Годишният процент на разходите съгласно договора е 28,58 % без разходи за разсрочване и 33,41 % с включени разходи за разсрочване (т.2.2. от договора).

По силата на посочения договор между страните възникнала облигационноправна връзка, по силата на която кредиторът опуснал на кредитополучателя сума в размер на 2000 лева, която кредитополучателят се задължил да върне изцяло в края на срока на договора, като заплаща и месечен лихвен процент върху текущия дълг, съставляващ печалба на кредитора.

Съгласно заключението на вещото лице, извършило съдебно – счетоводна експертиза, ответникът усвоил предоставения му кредитен лимит 2000 лева, който към края на срока на договора, а и до края на съдебното следствие, не е възстановен на кредитора. Лихвата за забава, изчислена върху просрочените вноски, за периода от 12.11.2022 г. до 25.06.2024 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 413,10 лева. Годишният процент на разходите съгласно вещото лице, с отчет на извършените разходи по кредита, е в размер на 17,46 %.

Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което 3 придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ответникът в отношения си по посочения договор за за кредитен лимит на физически лица качеството на потребител по смисъла на посочената разпоредба, с оглед на което се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и от специалната такава, предвидена в Закона за потребителския кредит (ЗПК). С оглед горното, по сключения договор за паричен заем са приложими разпоредбите на ЗПК, като договорът следва да отговаря на императивните изискванията на закона, за да бъде действителен.

В конкретният случай няма данни по делото, които да определят недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. Годишният процент на разходите, изчислен въз основа на действително извършените такива, е под посочения в договора, и поради това не е било нарушено правото на потребителя да направи информиран избор по отношение на разходите по договора.

Процесният договор за кредитен лимит на физически лица съдържа възможност кредиторът да прехвърли вземането си в полза на трети лица (чл.11, ал. 2 от Общите условия към него, представляващи част от посочения договор).

Съгласно Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК 175070632 и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК 131001375, вземането, произтичащо от Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5270789/12.10.2022 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника, било прехвърлено в полза на ищеца „ЕОС МАТРИКС" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

По делото няма доказателства преди завеждането на иска от ответника да е получено съобщения за извършената цесия. Изпратеното уведомление до кредитополучателя - ответник по делото от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез настоящия ищец /каквото право има съгласно издадените му пълномощни/ не е потърсено от ответника.

Към исковата молба е приложено уведомление до ответника за извършена цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез ищеца. Приложено е и пълномощно от прехвърлителя на вземането „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за такова уведомяване на ответника от ищеца. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

В Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. 193/20128 г. на І-во т. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че връчването на всички книжа по 4 делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици.

Този извод се мотивира с факта, че особения представител е назначен да охранява интересите на ответника. Особеният представител се назначава по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК поради това, че ответникът не може да бъде намерен на посочения от ищеца адрес и обективно е невъзможно книжата по делото да се връчат лично на ответника. При положение, че кредиторът-ищец се намира в обективна невъзможност да връчи лично на ответника книжата по делото, няма как да връчи на ответника лично и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ГПК. Именно поради невъзможността да се връчат на ответника лично книжата по делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. При положение, че на особения представител се връчват всички книжа по делото (препис от исковата молба и приложенията към нея), които не могат да бъдат връчени лично на ответника по обективни причини, няма законова пречка уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като част от книжата по делото, да се връчи на особения представител. Като лице, което е назначено да защитава интересите на ответника особения представител не може да откаже получаването на книжата по делото, включително и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, тъй като всички действия по процесуално представителство, които особения представител извършва по делото са от името на представлявания. Приемането на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е процесуално действие, което особения представител извършва също от името на представлявания. Това му дава процесуалното право и задължението да получи уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на ответника. Поради това от датата на връчване н а исковата молба и приложенията на особения представител е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника и съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, като факт с правно значение, настъпил след предявяване на иска, следва да бъде взет предвид.

По изложените съображения исковете за присъждане на главница и мораторна лихва следва да бъдат уважени изцяло.