Решение № 544 от 20.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА в присъствието на прокурора А. Г. С. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602466 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 22.12.2025г. по НОХД № 16804/2025г, СРС, НО, 14-ти състав е признал подсъдимия М. Р. Р. за виновен в това, че на 21.10.2024 г., около 01:30 часа, в гр. София, на ул. “И. Вазов“, в района на № 8, с посока на движение от Народен театър „И. Вазов“ към ул. “Георги С. Раковски“, управлявал моторно превозно средство, лек автомобил, марка “ХЮНДАЙ“, модел “И 40“ с peг. № ********, след употреба на наркотично вещество, а именно: кокаин, който е високорисково наркотично вещество съгласно Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“, Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията 1 на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, обнародвана в ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, в сила от 29.09.2017 г. (заглавието, изменено с Държавен вестник, бр. 81 от 2018 г.), а именно: със съдебно химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54 от НК, е осъден на наказание Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от три години и наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 лева.

С присъдата съдът на основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е наложил на подсъдимия Р. и наказание "Лишаване от правото да управлява МПС" за срок от две години и шест месеца, като на основание чл.

59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

Съдът на основание чл. 343б, ал. 5, вр. с чл. 343б, ал. 3 НК е осъдил подсъдимия М. Р. Р. да заплати стойността на управляваното от него МПС лек автомобил, марка “ХЮНДАЙ“, модел “И 40“ с peг. № ********, номер на рама KMHLB81AACU019877 в размер на 22 828.00 /двадесет и две хиляди осемстотин двадесет и осем/ лева.

С присъдата съдът е оставил по делото вещественото доказателство - 1 бр. „Дръг тест 5000“, приложен по делото в плик на лист 79 от досъдебното производство, като е постановил след изтичане срока на съхранението му да бъде унищожен като вещ без стойност.

Съдът на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, при евентуално изпълнение на така определеното наказание, е приспаднал времето, през което подсъдимият Р. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК районният съд е осъдил подсъдимия Р. да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 835.00 лева, както и държавна такса по сметка на СРС в размер на 5.00 лева за служебно издаване на Изпълнителен лист.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощения защитник на подсъдимия Р. - адв. В. С., в която се оспорва правилността на съдебния акт. Подържа се че оспорената присъда е 2 незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.Оспорва се наличието на обществена опасност на деянието и се поддържа, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Изтъква се наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства. Иска се подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение или да се намалят наложените наказания към минимума им. В постъпило допълнение към въззивната жалба защитникът е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса, дали присъждането на равностойността на автомобила съответства с правото на ЕС, като съдебното производство бъде спряно, което въззивният съд не е уважил.

В открито съдебно заседание защитникът адв. С. моли съда да намали наложеното наказание на подзащитният му до минимума, тъй като са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Р. не се е явил пред въззивната инстанция и не е взел лично становище по делото.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК след одобрено по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК съгласие на подсъдимия и защитника, според чл. 371, т. 1 от НПК, да не се провежда разпит на свидетелите И., П., С. и В. и да не се изслушват вещите лица.

Въззивният съдебен осъществява контрола на присъдата, постановена по посочения процесуален ред, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, отчитайки специфичния характер, следващ от особеностите на диференцираната процедура. Предмет на проверка представляват съблюдаването от първостепенния съд на нормативната уредба на диференцираната процедура относно валидността и действителността на направените волеизявления по реда на чл. 371, т. 1 от НПК от страна на подсъдимия и защитника му и правилността на формиране на фактическите 3 изводи въз основа на доказателствената преценка; спазен ли е регламентирания ред по допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие и постановяване на присъдата, съгласно изискванията на чл. 372, ал.

3 от НПК, отчитайки приетото в ТР №1 от 06.04.2009г., т.д. №1/2008г. ОСНК ВКС.

Установи се, че диференцираната процедура е проведена след разпоредително заседание. Въззивният съд не откри нарушения при провеждане на процедурата по искане на защитата, подкрепено от подсъдимия. Същите са направили изявления по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, заявявайки съгласието си да не се извършват разпити на всички свидетели и да не се изслушват вещите лица, при предшестващо изпълнение от страна на съда на задълженията по чл. 372, ал. 1 от НПК да разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и уведомление, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т.

2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Процедурата е проведена в присъствие на защитник, а изявлението на подсъдимия не страда от пороци, пораждащи съмнения за действителността му или съдържанието на изразената воля.

Първият съд е спазил процедурното изискване относно одобрение на изразеното съгласие, според чл. 372, ал. 3 от НПК, съобразявайки законосъобразността на съответните действия по разследването, като е изразил волята си в предвидено в процесуалния закон определение, одобрявайки изразеното съгласие да не се провежда разпит на свидетелите И., П., С. и В. и да не се изслушват вещите лица. Спазвайки процесуалното изискване на чл. 373, ал. 1 от НПК, протоколите за разпити на свидетелите и заключенията на съдебно химико-токсикологичната експертиза и съдебнооценителната експертиза са прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

Съобразявайки изложеното, въззивният съдебен състав намери, че производството по реда на глава двадесет и седма от НПК е протекло законосъобразно и при съблюдаване на процесуалните гаранции на страните в диференцираната процедура.

Обжалваната присъда е издадена въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на относимите обстоятелства по делото, попадащи в предмета на доказване, възпроизводими посредством обясненията на 4 подсъдимия Р. и събраните на досъдебното производство гласни доказателствени средства приобщени по реда на чл. 371, т. 1 от НПК показанията на свидетелите И.А. И. (л. 24-25 от ДП), К. П. П. (л. 26-27 от ДП), С.Г. С. (л. 28 от ДП), И.П. В. (л. 29 от ДП); съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза с pег. № И - 6882 от 11.07.2025г., съдебнооценителна експертиза (л. 40-42 от ДП),както и на всички приобщени към делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства - протоколите и другите документи, съдържащи се в ДП № 225 ЗМК 1986/2024 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 46944/2024 г. по описа на СРП, събрани и приобщени при съобразяване с изискванията на НПК.

Въз основа на посочените доказателствени източници и способи за доказване, които са били предмет на обсъждане от първия съд, въззивният съд прие фактическа обстановка, идентична с приетата от контролиращия съд, и която е следната:

Подсъдимият М. Р. Р. е роден на ******** г. в гр. София. Българин е, български гражданин е, със средно образование е, неосъждан е, неженен е, трудово e зает като таксиметров шофьор към датата на деянието, адрес гр.

София, ж.к. „******** и гр. Благоевград, ул. „********, настоящ адрес гр.

Велико Търново, ж.к. „********, ЕГН: **********.

Подсъдимият Р. към 21.10.2024г. бил правоспособен водач на моторно превозно средство и притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство с № 286158657, валидно до 10.04.2033 г., с правоспособност за категории „М“ и „В“.

На 21.10.2024 г., около 01:30 часа, в гр. София подсъдимият Р. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Хюндай“, модел „И 40“ с peг. № ******** на ул. „И. Вазов“, в района на № 8, с посока на движение от Народен театър „И. Вазов“ към ул. „Георги С. Раковски“. По същото време свидетелите И.А. И. и К. П. П. - полицейски служители в 01 РУСДВР, били назначени на работа и изпълнявали служебните си задължения, включително по контрол на пътното движение, когато забелязали движещия се на горепосоченото място автомобил, управляван от подсъдимия М. Р. и решили да извършат проверка на превозното средство и неговия водач.

Съгласно законовите си правомощия и в изпълнение на служебните си задължения, същите подали на водача сигнал за спиране, на която 5 подсъдимият Р. се подчинил и преустановил движението на управляваното от него моторно превозно средство. Свидетелите И. и П. започнали проверка, установили самоличността на подс. Р., като в хода на проверката преценили, че следва да се извърши проверка на подсъдимия за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. За целта на тази проверка бил повикан и на място пристигнал екип на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР в състав от свидетелите С.Г. С. на длъжност „автоконтрольор“ и И.П. В. на длъжност „мл. автоконтрольор“, които тествали подс. Р. за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна. След това за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози била взета чрез тест „Дръг тест 5000“ с № ARKD0049 проба № 389 от 21.10.2024 г., който отчел положителен резултат на подсъдимия Р. за употреба на наркотичното вещество кокаин.

В съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози на подс. Р. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1341996/21.10.2024 г. от свидетеля С. С.. С така съставения АУАН на подсъдимия било иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство и на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП му била издадена и връчена от свидетеля И. В.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 3576 за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, която следва да носи.