Определение № 15125 от 14.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15125 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И.а Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. И.а Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20261100505146 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248, ал.3 вр.чл.274 ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 99974 от 30.03.2026г. от адвокат Г. Д. срещу Определение №9531 от 10.03.2026г, постановено по гр.д.21067 от 2025г., СРС, 175 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението постановено по делото в частта за разноските с присъдени 150 лева разноски за заповедното и исковото производства и не присъждане на пълния претендиран размер разноски за заповедното и исковото производства от общо 409 евро, съответно на 800 лв..

В жалбата се излагат съображения, че определението, с което съдът е отказал изменение на решението в частта за разноските е неправилно.

Адвокат Д., в качеството си на адвокат на заявителя М. И. М. е сключила договор за безплатна правна помощ и съдействие на осн.чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата и безплатната правна помощ е оказана и по заповедното и по исковото съдебни производства. Намира, че съдът е следвало да определи възнаграждение за всяко едно от двете съдебни производства в размер на по 204.56 евро съответно на предвиденото в чл.7,ал.1,т.2 от Наредба № 1 от 2004 година за възнагражденията за адвокатска работа. Намира, че наредбата е приведена в съответствие с чл.101,пар.1 ДФЕС, като са премахнати фиксираните минимуми, съобразно тълкуването дадено в Решение на СЕС по дело С – 438/ 2022г. Намира, че приложното поле на наредба № 1 от ?004г. се свежда и до случаи по чл.38,ал.1 от ЗАдв., с която СРС не се е съобразил в конкретния случай. Ответникът Б. Е. е навел възражение за намаляване на размера на адв.възнаграждение едва с отговора на исковата молба, което в този случай има характер на възражение по чл.248 ГПК, а правото на ответника за подаването й е било преклудирано. Излага съображения, че съдът не е съобразил критериите установено от съдебната 1 практика с определения на ВКС – Опр.№ 359 от 25.06.2016г. по ч.т.д. № 647/ 2016 г. на ВКС, 1во т.о., Опр.№ 460 от 28.07.2014г. по ч.гр.д.№ 3559 от 2014г., ВКС, 1во г.о., а именно – да се направи преценка за фактическата и правна сложност на делото – брой искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса и в съответните инстанции, правна сложност на казуса. Твърди, че адв.Д. по заповедното производство по ч.гр.д. № 63560/ 24 г. на 175ти състав не е само попълнила заявление, а и самото то следва да отговаря на изискванията на искова молба, а е извършила превод на документи, подала е заявление за ел.достъп до делото и е приемала призовки и съобщения и е извършила и мн.други действия.

Моли да се отмени определението и й се присъди възнаграждение в размер общо 409.03 евро / 800 лв./ за оказване на безплатна правна помощ в заповедното и в исковото производство.

Ответникът оспорва частната жалба, като намира че същата е неоснователна. Намира, че СРС е съобразил двата обективни критерия – обема и сложността на предоставената правна услуга.Съобразена е съд.практика на СЕС по Решение от 25.01.24г. по дело С – 438 от 2022г. и Решение от 23.11.2017г. по дела № С – 427/ 16 и С – 428/ 16 г.. Намира, че наредба № 1 от 2004 г. в конкретния случай е неприложима.

Съдът като взе в предвид становищата на страните намира за установено следното :

Частната жалба е подадена от молителя в производството по чл.248 ГПК в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима. Разгледана по същество СГС я намира за неоснователна.

С решението постановено в исковото производство съдът е присъдил разноски на адв.Г. Д., за осъщественото процесуално представителство по заповедното производство в размер на 50 лв. и за исковото производство по чл.422 ГПК в размер на 100 лв..

По молба подадена по реда на чл.248 ГПК от страна на ищеца, СРС с обжалвания съдебен акт е отказал да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като е приел, че с оглед материалния ентерес 488.96 лв., сложността на спора в заповедното и исковото производство не надхвърлящ обичаната сложност за този вид дела, както и извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител – подаване на заявление в заповедното производство и подаване на отговор в исковото производство, без явяване в открито съдебно заседание правилно е определил възнаграждението на процесуалния представител на заявителя, както за заповедното производство, така и в исковото производство. Предвид на това не е намерил основание да измени разноските до исканото увеличение от 800 лв. за адв.възнаграждение.

СГС намира така постановеното определение за правилно. В конкретния случай имаме проведено заповедно производство , а в последствие при предявено възражение и исково производство. Адвокат Д. представлява 2 своя повереник при договорена безплатна помощ при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.38,ал.2 , пр.последно съдът при определяне на разноските за възнаграждението на процесуалния представител оказал правна помощ следва да прилага разпоредбите на чл.36, ал.3 и ал.4 ЗАдв.. Съдът следва да определя възнаграждението за оказаната безплатна помощ въз основа на Наредба приета от Министъра на правосъдието и ВАС/ Висшия адвокатски съвет /, която към настоящия момент не е приета.

Следователно съдът не е обвързан от предвидените размери на възнаграждения за адвокатска работа предвидени в Наредба №1 от 2004г., а до приемане на посочената по-горе наредба по ал.4 следва да съобразява критериите заложени в разпоредбата на ал.3 от чл.36 от ЗАдв., но е свободен да ги прилага съобразно всеки конкретен случай.Правото на преценка за размера на адв.възнаграждение е установена и в практиката на СЕС и на ВКС.

В конкретния случай СРС е обсъдил фактическата и правна сложност на спора, засегнатия материален интерес, осъществената адвокатска защита .

Настоящата инстанция като съобразява тези критерии и че материалния интерес е в размер на 250 евро, че нито заповедното, нито исковото производство имат фактическа и правна сложност , както и че в исковото производство процесуалното поведение на представителя на ответника адв.Д. се свежда до това да подаде отговор и становище за о.с.з. с писмени молби, без да се явява в открито съдебно заседание, то намира, че СРС правилно е определил размерът на адвокатското възнаграждение дължимо на процесуалния представител на заявителя М. М. в присъдените със съдебното решение размери. С оглед на това и правилно е обжалваното му определението , с което е отказал да измени решението му в частта на разноските на осн.чл.248 ГПК.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 99974 от 30.03.2026г. подадена от адвокат Г. Д. срещу Определение №9531 от 10.03.2026г, постановено на осн.чл.248 ГПК по гр.д.21067 от 2025г., СРС, 175 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението постановено по делото в частта за разноските

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4