Определение № 2510 от 24.07.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 829/2025
- Вид
- Определение № 2510
- Подписан
- 24.07.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл. 127 ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 31 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2510 гр. Пловдив, 24.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Недялка Д. Свиркова Петкова
Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500829 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940; против Разпореждане №
2138/22,01,2025 г., постановено по ч. гр. д. № 493/2025 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 2427/09,01,2025 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник С. Н. К., ЕГН **********; за вземания по договор за кредит № 4724647/16,02,2023 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска да се отмени първоинстанционното разпореждане и да се разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по посоченото по-горе заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за вземания по договор за кредит № 4724647/16,02,2023 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, които дружеството-заявител е придобило от встъпилия в правата на кредитора поръчител на вземането – „Файненшъл България“ ЕООД, въз основа на Приложение № 1/01,03,2024 г. към Договор за цесия от 01,02,2024 г.
1
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че същото страда от нередовности, които заявителят, въпреки дадените му указания, не е отстранил, както и че е налице обоснована вероятност вземанията да се основават на неравноправни клаузи.
Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:
Заявлението страда от нередовности, тъй като заявителят не е представил договора за цесия, на който основава качеството си на кредитор по претендираните вземания. Съгласно разясненията в т. 4 от ТР №4/2014т.д.№4/2013, ОСГТК на ВКС, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като случай на позоваване на договор за цесия, то последният следва да бъде представен, както и да бъде представено уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането.
В изпълнение на задълженията си РС е дал на заявителя указания за отстраняване нередовностите. Указанията не са изпълнени, нередовностите на заявлението не са отстранени в указания срок.
Следователно заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 вр. чл. 410, ал. 2 от ГПК и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК следва да се отхвърли.
В допълнение към това въззивният съд счита за необходимо да добави:
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
В договора за кредит е предвидено задължително предоставяне на обезпечение, като посочените видове обезпечения в т. 1 и т. 2 на чл. 4 от договора са практически неизпълними за заемателя. Същият е принуден в един изключително кратък срок да предостави гаранция чрез поръчителство от лица, по отношение на които са поставени едни твърде високи изисквания за доходи и кредитен рейтинг.
Същото се отнася и за изискването за предоставяне на банкова гаранция. Не може да се очаква от лице, търсещо заем в нисък размер, да разполага с възможности за осигуряване на банкови гаранции. Така е оставена третата възможност – предоставяне на обезпечение от дружество гарант, което е одобрено от заемателя. По този начин кредотополучателят е задължен да заплати възнаграждение формално на друго дружество, но практически на самия заемател, който по скрит начин увеличава възнаграждението си. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файнешъл България“ ЕООД. Кредитополучателят е бил въведен в заблуждение относно разходите по кредита, т. к. му е вменено в задължение да сключи договор за поръчителство, с което да заплати едно скрито възнаграждение за кредитора. Това възнаграждение представлява сума, почти равна на главницата по 2 договора за кредит.
Очевидно е че това възнаграждение не е включено в ГПР посочен в договора за заем. Така съществува вероятност тази клауза да цели заобикаляне на императивна норма на ЗПК относно допустимия максимум на ГПР, поради което и на основание чл.
31 от ЗПК е нищожна. Нищожността на тази клауза се приравнява на липса на посочване на реален ГПР, което пък е нарушение на чл. 10, ал. 1 , т. 10 от Закона. Така, на основание чл. 22 от ЗПК, договорът за заем се явява недействителен. При съпоставка на стойностите на обявения ГПР, с размера на дължимото възнаграждение на поръчителя е налице голяма вероятност това скрито възнаграждение да не е включено в разходите, съставляващи ГПР. Това, от своя страна, съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на договора за кредит.
По изложените съображения обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Затова съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2138/22,01,2025 г., постановено по ч. гр. д.
№ 493/2025 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 2427/09,01,2025 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник С. Н. К., ЕГН **********; за вземания по договор за кредит № 4724647/16,02,2023 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3