Решение № 628 от 19.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Перник, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720105462 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във връзка с чл.

410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С.,Я.К.Ч. против З. М. С., ЕГН ********** от гр. ***

Ищецът твърди, че при спазване на всички изисквания на Закона за потребителския кредит, между него и ответницата е сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г. Съгласно клаузите му, той, в качеството си на кредитор е предоставил на ответницата - кредитополучател, сумата от 2000 лв., която последната се е задължила да върне, с договорна лихва, с лихвен процент на ден от 0.11 %, на 36 броя месечни вноски от по 97.39 лв., с падеж 15-то число на месеца. Годишният лихвен процент по кредита е 41.00%, а годишният процент на разходите 48.64 %. Общото задължение по кредите е 3509.03 лв. Сочи, че ответницата е закупила и допълнителни пакети услуги срещу възнаграждение от 500 лв. - услуга „Фаст“ и срещу възнаграждение от 1400.00 лв.- услуга „Флекси“, платими всяко на по 36 броя равни месечни вноски от по 52.78 лв. Общото задължение по договора е 5406.03 лв. Общият размер на вноската 150.17 лв.

Твърди, че ответницата, с част от отпуснатия кредит е рефинансирана друго свое задължение в размер на 965.62 лв. Останалата част от заетата сума - 1034.38 лв. и е преведена на *** г. Сочи, че по искане на ответницата са отложени общо три месечни вноски, като броят им се е променил от 36 на 39.

Твърди, че за погасяване на задълженията си по договора ответницата е 1 заплатила сумата от общо 1993.40 лв., с която е погасила 273.15 лв. - лихва за забава, 60 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно чл. 17.4 от общите условия, 107.25 лв. - част от законната лихва, дължима от датата на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че към настоящият момент ответницата дължи сумата от общо 37874.11 лв. , от която главница в размер на 1642.23 лв., договорно възнаграждение в размер на 748.81 лв. за периода от 15.12.2021 г. до 05.01.2022 г., възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 347.21 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 973.69 и законна лихва в размер на 72.17 лв. за периода от 05.01.2022 г. до 28.06.2022 г.

Сочи, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 3811/2022 г. по описа на ПРС, като съдът е уважил заявлението за сумите от 1642.23 лв. - главница, 748.81 лв. - договорно възнаграждение за периода 15.12.2020 г. - 05.01.2022 г., 122.17 лв. за периода от 05.01.2022 г. до 28.06.2022 г. и го е отхвърлил за претенциите в размер на 347.21 лв. - възнаграждение за услуга Фаст и 937.69 лв. - възнаграждение за услуга Флекси.

Сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е постъпило възражение от ответницата.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 1642.23 лв., представляваща невърната главница по договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно с договорно възнаграждение в размер от 748.81 лв. за периода от 15.12.2020 г. до 05.01.2022 г., законна лихва в размер на 72.17 лв. за периода от 05.01.2022 г. до 28.06.2022 г. както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 28.06.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3811/2022 г. по описа на Районен съд - Перник, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 347.21 лв. представляваща възнаграждение за услуга Фаст и сумата от 937.69 лв. - възнаграждение за услуга Флекси, закупени по договор за потребителски кредит № ***/*** г.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в заповедното и исковото производство.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Исковете са оспорени по основание и по размер. Ответницата твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен, като противоречащ на добрите нрави и заобикалящ закона.

Счита клаузата за размера на годишната лихва за неравноправна. Сочи, че със закупуването на допълнителни услуги Фаст и Флекси се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Счита, че тази уговорка противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, чл. 11, т. 9, и т. 10 и чл. 22 от ЗПК. Сочи, че е нищожна, като неравноправна и клаузата за определяне на размера на ГПР, тъй като потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на разходите по кредита, което е в противоречие с чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Счита, че това влече нищожност на целия договор. Излага съображения за нищожност и на уговорката за закупуване на допълнителни услуги, тъй като същите не представляват реално предоставени възможности за кредитополучателя, а заплатеното възнаграждение за тях 2 надвишава размера на кредита. Счита, че чрез последното се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Искането към съда е да приеме процесния договор за кредит за нищожен и да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Предявен от ответницата срещу ищеца и приет за разглеждане е насрещен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 146, във вр. 143 от ЗЗП.

По идентични с изложените в отговора обстоятелства ищцата по насрещния иск счита за нищожни клаузите на т. V „Параметри“ от договора за потребителски кредит по отношение на уговорената възнаградителна лихва за размера над 10% до 41% годишно и за задължението за заплащане на допълнителни услуги Фаст за сумата от 500 лв. и Флекси за сумата от 1400 лв.

Искането към съда е да признае за нищожни клаузите на т. V „Параметри“ от договор за потребителски кредит стандарт № 300039893633, сключен на *** г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *** и З. М. С., в частта, с която е уговорена възнаградителна лихва за размера над 10% до 41% и в частта, в която е уговорено задължение за заплащане на сумата от 500 лв.

- възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 1400 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Насрещната искова молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Насрещният иск е оспорен като неоснователен.

Ответникът по насрещния иск твърди, че са спазени всички императивни изисквания на ЗПК и ЗЗП и уговорките между страните са постигнати в рамките на договорната автономия, регламентирана в чл. 9 от ЗЗД. Сочи, че цитираната в насрещната искова молба съдебна практика е неотносима към правния спор, тъй като е постановена преди актуалната към момента на сключване на договора разпоредба на чл. 19 от ЗПК, която по императивен начин установява размерът на ГПР, който не следва да бъде превишаван.

Твърди, че оспорените договорни клаузи са съобразени с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи, че закупените от кредитополучателя допълнителни услуги са след предоставяне на необходимата информация за тях. Той не е имал задължение да ги закупи, а е направил това по своя преценка.

Искането към съда е да отхвърли насрещния иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не е бил представляван.

Докладвана е молба от същия, в която заявява, че поддържа предявените искове. Моли съда да ги уважи. Поддържа отговора по предявените срещу него несрещни искове. Оспорва същите. Искането към съда да ги отхвърли.

Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния му представител – адвокат М. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

Поддържа отговора и насрещните искове и моли съда да ги уважи.

3

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл.

12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата от 1642.23лв. – представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г., 748.81 лв. – договорно възнаграждение за периода от 15.12.2020 г. до 05.01.2022 г., 347.21 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и 973.69 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси. Въз основа на него е образувано ЧГД № 3811/2022 г. по описа на ПРС.

С разпореждане № 9681/30.06.2022 г. заявлението е отхвърлено в частта за претендираните възнаграждения за услуги Фаст в размер на 347.21 лв. и Флекси в размер на 973.69 лв. В останалата част - за сумата от 1642.23лв. – представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г., 748.81 лв. – договорно възнаграждение за периода от 15.12.2020 г. до 05.01.2022 г. – е уважено и е издадена исканата заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на длъжника, който в срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК е подал възражение. Установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

От представените стандартен европейски формуляр за предоставяне а информация за потребителски кредит, искане за отпускане на потребителски кредит профи кредит стандарт № ***, договор за потребителски кредит стандарт № ***, с приложен погасителен плат, анекс № 1 от *** г. и анекс № 2 от *** г. с приложени към тях погасителни планове се установява, че по искане на ответницата и след предоставяне на съответната информация, между нея и ищецът на *** г. е сключен договор за потребителски кредит стандарт № ***. С него ищецът се задължил да предостави на ответницата потребителски кредит в размер на 2000 лв., от които 965.62 лв. – да преведе за рефинансиране на друг кредит и остатъкът от 1034.38 лв. – по посочена от кредитополучателя банкова сметка. Ответницата се е задължила да върне заетата сума 36 месечни вноски, всяка в размер на 97.39 лв., платими на 15-то число на месеца. Уговорени са ГЛП – 41%, ГПР – 48.64%, лихвен % на ден 0.11%. Дължимата сума по кредита е 3506.03 лв.

С договора ответницата е закупила и допълнителни услуги „Фаст“ – на стойност 500 лв. и „Флекси“ на цена 1400 лв. Уговорено е посочените суми да се заплащат на 36 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 52.78 лв., дължими на 15-то число на месеца.

Общата месечна вноска по кредита е 150.17 лв., а общата дължима сума от кредитополучателя – 5406.03 лв.

С анекси № 1 и № 2 ответницата е отложила плащане на две вноски по кредита. В резултат на това крайният срок за издължаване на целия кредит е уговорен на 15.01.2023 г.

От преводна бележка – ***/***/*** се установява, че по посочената от ответницата банкова сметка на 07.10.-2019 г. ищецът превел остатъкът от заетата сума – 1034.38 лв.

От представеното извлечение от сметка по договор за кредит е видно, че към 14.10.2020 г. ответницата е заплатила общо сумата от 1993.40 лв. и е 4 останала дължима сумата от общо 3711.94 лв. След 15.12.2020 г. не са постъпвали плащания.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лица Я. А., която не е оспорена от страните и съдът я кредитира като пълна и обоснована.

От нея се установява, че по сключения договор за потребителски кредит ответницата е платила общо 1993.40 лв. В случай, че с тази сума е погасявана само главница, останалият непогасен остатък от същата е 6.60 лв. Основният лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора – *** г. е 0.00 %.