Решение № 514 от 30.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. К. като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300503300 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба подадена от Р. А. А., ЕГН: **********, от ***, чрез назначения й по делото особен представител адв. В. А., срещу Решение № 3906 /07.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 1451/2024 г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която е признато за установено съществуването на вземане на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, представлявано от *** П.В. и Х.М., към жалбоподателя за сума от 500 (петстотин) лева- главница по договор за паричен заем № ***/*** г., сключен между Р. А. А. и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г. на „АПС Бета България” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума е присъдена по частно гр. дело № 11497/ 2023 г. на ПдРС, XIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5376/ 03.08.2023 г.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Навеждат се доводи, че не е налице валидно съобщаване на цесията на длъжника. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от „АПС Бета България” ЕООД.

1

Подадена е и частна въззивна жалба вх.№ 121840/26.11.2024 г., подадена от същия жалбоподател, чрез особен представител адв. В. А., против определение № 13986/09.11.2024 г. постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 1451/2024 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 3906 от 07.10.2024 г., в частта за разноските, чрез неприсъждане на ищеца на разноски за внесения от страната депозит за особен представител на ответника.

С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 3906 от 07.10.2024 г. по гр. дело № 1451/ 2024 г. на ПРС, XVI гр. с-в, в частта за разноските, чрез неприсъждане на ищеца на разноски за внесения от страната депозит за особен представител на ответника. Сочи се, че разноските за особен представител не следва да се присъждат на ищеца, тъй като същите не били включени в представения по чл.

80 ГПК списък. Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение и вместо това да не се присъждат разноски на ищеца за внесения депозит за особен представител.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

По въззивната жалба: Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи, касаещи постановения съдебен акт, следва да се отбележи следното:

2

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, с адрес: гр. София, бул. България 81В, ап.3, общ. Столична, обл. София, срещу Р. А. А., ЕГН: **********, от ***, обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат следните суми: 500 лева- главница по договор за паричен заем № ***/*** г., сключен между Р. А. А. и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г. на „АПС Бета България” ЕООД, договорна възнаградителна лихва в размер на 16, 70 лева за периода 14.11.2018 г.- 31.01.2022 г., обезщетение за забава в размер на 86, 23 лева за периода 14.12.2018 г.- 31.07.2023 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 03.08.2023 г. до окончателното погасяване, които суми за присъдени по частно гр. дело № 11497/ 2023 г. на ПдРС, XIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5376/ 03.08.2023 г.

Ищецът твърди, че на 14.11.2018 г. между ответника и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, се сключил договор за потребителски кредит № ***, по силата на който лицето получило сумата от 500 лева, платима на една вноска с краен падеж14.12.2018 г., при ГЛП 40, 05 % и ГПР- 48, 63 %. Договорът бил действителен, отговарял на специалните законови изисквания на ЗПК, като бил сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ по електронен път от разстояние. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора, като вземането било прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г., за което длъжникът бил уведомен от новия кредитор. По договора били дължими следните суми: сумата от 500 лева- главница, договорна възнаградителна лихва в размер на 16, 70 лева и обезщетение за забава в размер на 86, 23 лева за периода 14.12.2018 г.- 31.07.2023 г.

(без периода на извънредното положение). Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 11497/ 2023 г. на ПдРС, XIII гр. св, била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което в срок се предявявал и настоящият установителен иск.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че липсвало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, като оспорва ответницата да е сключила такъв договор. Нямало доказателства, че заемната сума е предадена на ответника, оспорва се и уведомяването за цесията. Договорът за кредит бил недействителен на специалните основания на ЗПК- липсвал погасителен план, не ставало ясно е формиран (какви компоненти включва) ГПР, предвидена била такса за експресно разглеждане на кредита в нарушение на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, както и такси по Тарифата в противоречие с чл. 33 ал. 2 от ЗПК. По заповедното дело била присъдена неустойка, която не се претендирала в исковия процес. Твърди се, че уведомлението за цесия не можело да се извърши с исковата молба, като се излагат съображения в тази насока. Прави се и възражение за изтекла тригодишна давност по 3 отношение на претенциите за договорна лихва и за лихва за забава.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 11497/2023 г. по описа на РС- Пловдив, в полза ищцовото дружество „АПС Бета България” ЕООД против ответница – Р. А. А.– длъжник, е издадена Заповед № 5376/03.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 500 лева- главница по договор за паричен заем № ***/*** г., сключен между Р. А. А. и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:

202531869, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г. на „АПС Бета България” ЕООД, договорна възнаградителна лихва в размер на 16, 70 лева за периода 14.11.2018 г.- 31.01.2022 г., обезщетение за забава в размер на 86, 23 лева за периода 14.12.2018 г.- 31.07.2023 г., неустойка в размер на 171, 30 лева и такси в размер на 131, 67 лева (които две суми обаче не се претендират по делото и за тях не следва да се излагат съображения), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 03.08.2023 г. до окончателното погасяване, както и деловодните разноски в общ размер на 75 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена искова молба.

Ето защо и, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

От фактическа страна по делото се установява, че с договор за паричен заем Кредирект № ***/*** г., сключен между ответницата и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:

202531869, на ответницата е предоставен заем в размер на 500 лева, за срок от 1 месец, с краен падеж- 14.12.2018 г., при фиксиран ГЛП- 40, 08 % и ГПР- 49, 14 %, с обща сума за връщане по кредита- 516, 70 лева, както и такса за експресно разглеждане- 171, 30 лева. Като писмени доказателства за привети копия от договора за кредит и общите условия към него, както и Тарифа за събираните такси и разходи, ведно с преводно нареждане за отпуснатия кредит от 500 лева.

С договор за прехвърляне на вземания от *** г. „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:

202531869, е прехвърлил вземането си по договора за кредит на „АПС Бета България“ ЕООД. Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори за кредит.

Въз основа на така установените факти, съдът е изложил подробни, обосновани и законосъобразни съображения, че между ответника и „Сити кеш“ ООД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство - съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира 4 със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани. Прието е, че съгласно чл.