Решение № 315 от 20.06.2024, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Монтана, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231630101614 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ПК Братство” със седалище и адрес на управление на дейност гр.Вълчедръм, ул.”България” № 17, ЕИК 000303524, представлявано от Председателя ,,, твърди в исковата молба, че на 01.07.2017г. е сключен договор за наем на помещение, собственост на ПК „Братство”, находящо се в гр.Вълчедръм, ул.”България” № 99 с ответника срещу заплащане на месечен наем в размер на 350 лева, ведно със разходите за ел.енергия и вода ежемесечно. Поддържа също, че срокът на договора е 3 години - т.е. до 30.06.2020 година. Твърди, че е съставен опис на вещите, собственост на кооперацията, като наемателят се е подписал, че ги е приел за ползване през времето на действие на договора, като се задължил да ги върне при определени условия, след изтичане срокът на договора. Ищецът твърди също, че до месец август 2021г. наемателят заплащал лично или чрез пълномощник дължимите суми за наем, ел. енергия и вода. Твърди, че от месец септември 2021 година наемателят не пожелал да заплаща нито наем, нито ел.енергия, нито вода, като разходи по договора. Поддържа, че нееднократно е канил и представителя и пълномощника на „Давила” ЕООД да заплатят дължимите 1 месечни суми и да издаде съответна фактура, но пълномощникът на ответника нееднократно лъгал, че ще заплати сумите и не ги плаща. Твърди, че след като представляващата ищеца била избрана за председател на кооперацията през април 2018г., разговаряла с представител на ответника, а впоследствие и с пълномощника Иво Димитров и те заявили, че ще ползват обекта и ще заплащат дължимите суми но това не се случило след изтичането на договора, а впоследствие представителят на ответника заявил, че няма да напусне доброволно и продължавал да ползва обекта. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: 2 450,00 лева - наем за периода от 01.09.2021 година до 30.03.2022 година, 1 898,06 лева – незаплатена ел.енергия за периода от 01.09.2021 година до 30.03.2022 година, 25,80 лева – незапалатена вода, 1 400,00 лева - наем за периода от 01.09.2021 година до 30.03.2022 година, мораторните лихви, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото ,,, е представила отговор на исковата молба и изразява становище по исковите претенции.

Твърди, че искове на ищеца са неоснователни и недоказани, включително и по размер и като такива ги оспорва, като на това основание заявява, че същите следва да бъдат отхвърлени. Ответникът твърди, че с изтичането на август месец 2021 г. договорът за наем бил прекратен, а помещението, предмет на наемните правоотношения, върнато на наемодателя, който го е предоставил за ползване на лица, различни от ответника „Давила“ ЕООД. Поддържа и това, че нито е ползвало помещението, нито се е съгласявало да заплаща претендираните срещу него суми за наем, ток и вода, нито посочените консумативни разноски реално са сторени за твърдяното наемно помещение след изтичане срокът на договора. Поддържа също, че към този период от време ПК Братство е загубило и собствеността върху имота, така че изобщо на ищеца не следва да се дължи наем. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, като му присъди и сторените по делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са и са приети заключения на вещи лица.

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на 2 страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото и няма спор между страните, че между тях е сключен договор за наем на 01.07.2017 година, по силата на който ищецът в качеството на наемодател е предоставил на ответника в качеството на наемател за временно ползване следния недвижим имот – помещение, представляващо част от сграда на ПК „Братство” – град Вълчедръм с адрес на имота град Вълчедръм, ул.”България” № 99, което следвало да се използва за Еврофутбол и хранителен магазин. Срокът на този договор, уговорен между страните е 3 години, считано от 01.07.2017 година до 30.06.2020 година, като в чл.3.1 от договора е посочено, че същият може да бъде променян само с писмено споразумение между страните. Видно е, че месечният наем, договорен в чл.2.1 от договора е в размер на 280,00 лева, като посочената сума е зачертана на ръка и е посочена сума от 350,00 лева с ДДС. Съгласно условията на договора, страните се договорили, размерът на наема и срокът на договора да се изменят съгласно Анекс, а цената на наема да може да се променя с едномесечно предизвестие от страна на наемателя.

От заключението на вещото лице З. Л. З. се установява, че ръкописният текст при изписването на корекцията в наеманата цена „350,00 лева с ДДС” в процесния договор за наем от 01.07.2017 година, не е изписана от Дейвид И.

Димитров. Вещото лице З. е посочило в заключението си, че подписът от името на Дейвид И. Димитров в договора за наем от 01.07.2017 година е изпълнен от него.

По делото е прието и заключение, изготвено от вещото лице Ивайло Алексиев, от което се установява, че издаваните фактури от електроразпределителното дружество са с общи стойности за всички стопанисвани от ищеца обекти, като в приложениекъм фактурите, се издава справка за разходваната ел.енергия от отделните обекти. Вещото лице твърди в заключението си, че по същия начин се процедира от ВиК.

По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице И. А. П., от което е видно, че общият размер на обезщетението за забавено плащане на главниците по отношение на наема, ел.енергията и водата, е в размер на 324,16 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по 3 делото писмени и гласни доказателства и заключенията на вещите лица З. Л.

З., Ивайло Алексиев и И. А. П., които съдът кредитира изцяло като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени.

Безспорно е, че между страните е съществувало наемно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството си на наемодател се е задължил да предостави за временно и възмездно ползване на наемателя описания в исковата молба недвижим имот, а ответникът в качеството си на наемател се е задължил за ползването на наетия имот да заплаща своевременно дължимия месечен наем. Следователно налице е един перфектен договор между страните, волеизявленията на които са взаимно адресирани и е постигнато съгласие по отношение на предмета на договора.

Спорният по делото въпрос е свързан с твърдението на ответното дружество, че за процесния период, за който ищецът претендира от ответното дружество заплащане на наем, изразходена ел.енергия и вода, страните не са била в наемно правоотношение. Ответникът твърди, че с изтичането на месец август 2021 година, договорът за наем е бил прекратен, а помещението, предмет на наемното провоотношение, върнато на наемодателя. Затова ответникът заявява, че не дължи на ищеца суми за наем, ел. енергия и вода за периода от време от 01.09.2021 година до 30.03.2022 година, както и наем за периода от 01.09.2021 година до 30.03.2022 година.

Единственият безспорно установен факт по делото, който не е спорен и между страните е, че в периода от 01.07.2017г. о 31.08.2021 година, страните са били в наемни правоотношения като ПК“Братство“ е отдало под наем на ,,Давила“ ЕООД помещение, находящо се в сграда с адрес гр.Вълчедръм, ул.

„България“ № 99. Видно е от представения по делото договор за наем, сключен между страните е че срокът на този договор, уговорен между тях е 3 години, считано от 01.07.2017 година до 30.06.2020 година, като в чл.3.1 от договора е посочено, че същият може да бъде променян само с писмено споразумение между страните. Видно е, че ищецът претендира суми за период от време от 01.09.2021 година до 30.03.2022 година, както и за период от 01.09.2021 година до 30.03.2022 година. За тези периоди от време по делото не се установи между страните да е съществувало наемно правоотношение. Нещо повече, от събраните по делото доказателства се установява, че срокът на договорът между страните е изтекъл и не е налице 4

Анекс, с който същите да са изменили договора в частта за цена и срок, така, както е уговорено в договора. В тежест на ищеца бе да установи с допустимите от ГПК доказателстни средства, че за процесния период между страните е съществувало наемно правоотношение, което не бе сторено. В тази връзка по делото е разпитан свидетелят И. Б. Л., чийто свидетелски показания съдът не кредитира. Обстоятелството, че между него и ответното дружество се водят дела, поставя под съмнение обективността на неговите волеизявления.

С оглед на събраните по делото доказателства следва да се обоснове извод, че за процесния период не се установи страните да са били в наемно правоотношение, поради което и претенциите на ищеца за заплащане на суми за процесния период на основание договор за наем, се явяват неоснователни и недоказани. По делото ищецът не представи каквито и да било доказателства, с които да установи наличие на наемно правоотношение за процесния период.

С оглед изхода на делото по отношение на гланите искови претенции – за заплащане на наем, ел.енергия и вода, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и претенциите за заплащане на обезщетение за забавено плащане на наем, ел.енергия и вода, изходът на които е обусловен от изхода на делото по главните искове.

Съобразно този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сумата от 3 025,00 лева - реализирани в производството разноски.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ,,, със седалище и адрес на управление град Вълчедръм, ул.”България” № 17, представлявано от Председателя ,,, против ,,, със седалище и адрес на управление град ,,, представлявано от Управителя ,,, искове за заплащане на сумата от 2 450,00 лева - наем за периода от 01.09.2021 година до 30.03.2022 година, сумата от 1 898,06 лева – ел.енергия за периода от 01.09.2021 година до 30.03.2022 година, 25,80 лева – вода, 1 400,00 лева - наем за периода от 01.09.2021 година до 30.03.2022 година, ведно със законните лихви върху горните суми от 10.08.2022 година до 5 окончателното изплащане, както и исковете с правно основание чл.86 ЗЗД – в размер на 121,50 лева - обезщетение за забавено плащане на наем, в размер на 101,50 лева - обезщетение за забавено плащане на ел.енергия и 4,00 лева обезщетение за забавено плащане на вода, като неоснователни.

ОСЪЖДА ,,, със седалище и адрес на управление град Вълчедръм, ул.”България” № 17, представлявано от Председателя ,,, да заплати на ,,, със седалище и адрес на управление град ,,, представлявано от Управителя ,,, сумата от 3 025,00 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6