Решение № 899 от 25.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Бургас, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100501270 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж. к. „*******“ бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, чрез адв. Десислава Николова, представляваща Еднолично адвокатско дружество „Д. Н.“, вписано в Адвокатска колегия – Стара Загора, със съдебен адрес: гр. Бургас, ***, ет.3, офис 2, против Решение № 1201 от 22.05.2025 г., постановено по гр. дело № 6269/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.23, ал.1 от СК от въззивника, против Д. М. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ж. к. „*********“ бл. **, вх.**, ет.**, ап. **, за признаване за установено по отношение на въззиваемата, че въззивникът К. е изключителен собственик на недвижим имот, придобит по време на брака между страните, по силата на пълна трансформация на лично имущество, а именно: недвижим имот, находящ се в община Бургас, с. Брястовец, ул.

„Осма“ № 2 и съставляващ п.и. с площ от 948 кв. м, заснет по Кадастрална карта с идентификатор № *** на с. Брястовец при граници: север – ул.

„Осма“ с п. и. № ***, юг – п. и. ***, изток – п.и. № 1

***, запад – п. и. № № ***, ***, ведно с построените в имота: жилищна сграда, застроена на 32 кв. м, на два етажа, с кадастрален идентификатор № *** – сграда 1: сутерен, състоящ се от стая, килер и коридор; жилищен етаж, състоящ се от дневна, кухня, тоалетна и коридор, и мансарден етаж, състоящ се от две спални и коридор; гараж с идентификатор № *** – сграда 2 на уличнорегулационната линия, на площ от 19 кв. м и постройка на допълващо застрояване, сграда с кадастрален идентификатор № *** – сграда 3 на площ от 35 кв. м, ведно с всички подобрения и трайни насаждения в поземления имот, образуващ урегулиран поземлен имот УПИ III-7 в кв. 13 по подробния устройствен план на с. Брястовец, при граници на парцела: улица, УПИ –IV-7, УПИ XV-16, УПИ XV-общински УПИ II-общински, като неоснователен. На основание чл.78 ал.3 съдът е присъдил на въззиваемата разноски в размер на 3862 лева.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който намира решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Извършва анализ на постановеното Тълкувателно решение № 2 / 2025 г. на ВКС по т.д. № 2/2022 г., като счита, че Районният съд е смесил институтите на чл.23 и чл.21, ал.4 от СК. Счита, че неправилно първоинстанционният съд не е извършил корекция на доклада и не е указал на ищеца да приведе претенцията си в съответствие с всички наведени твърдения и направени оспорвания, като по този начин е постановил недопустим съдебен акт по нередовна искова претенция. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е тълкувал стеснително нормата на чл.23 от СК. Неправилно е отчел, че парични средства, получени от дивидент не подлежат на трансформация, защото не произхождат от продажба на вещ.

Извършва анализ на представените по делото доказателства, като счита, че съдът е подходил формално, като не е отчел обстоятелството, че съдружникът в търговско дружество не извършва търговска дейност и доходите му не са от тази дейност. Счита, че доходът от дивидент не може да бъде приравнен с трудово възнаграждение и не следва да бъде третиран по същия начин.

Позовава се на чл.141, ал.1 и ал. 2 от ТЗ. Сочи практика на ВКС, като твърди, че съдът неправилно е приложил правната норма. Излага подробни съображения. Моли за приемане на доказателства за изплатен дивидент и 2 данък върху тях за периода 2015 г. – 2017 г., ведно със счетоводна справка за неразпределена печалба за минали години 2008 г. – 2015 г.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Д. М. А., с ЕГН **********, представлявана от адв. Недялка Божилова – Арабова от АК – Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Сливница“ № 5, вх.3, ет.1, с който намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като моли съда да го потвърди. Прави анализ на Тълкувателно решение № 2/2025 г. на ВКС по т.д. № 2/2022 г., като счита, че първоинстанционният съд е съобразил, както тълкувателното решение, така и практиката на ВКС. Счита, че средства, получени от продажбата на лично имущество по чл.22, ал.1 от СК има за последица осъществена трансформация по чл.23 от СК, тъй като характерът на собствеността върху вещите е функция на средствата, чрез които са придобити. Излага подробни съображения. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.Представя писмени бележки.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по иск с правно основание чл.

124, ал.1 от ГПК, вр. чл.23, ал.1 от СК.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството е започнало по подадена искова молба от въззивника против въззиваемата за приемане за установено по отношение на Д. А., че Р. К. е изключителен собственик на придобития по време на брака между страните недвижим имот, находящ се в с.Брястовец, *** и съставляващ ПИ с площ от 948 кв. м, заснет по Кадастрална карта с идентификатор № *** на с. Брястовец при граници: север – ул. „Осма“ с ПИ № ***, юг – ПИ ***, изток – ПИ № ***, запад –

ПИ № № ***, ***, ведно с построените в имота: жилищна сграда, застроена на 32 кв. м, на два етажа, с кадастрален идентификатор № *** – сграда 1: сутерен, състоящ се от стая, килер и коридор; жилищен етаж, състоящ се от дневна, кухня, тоалетна и коридор, и 3 мансарден етаж, състоящ се от две спални и коридор; гараж с идентификатор № *** – сграда 2 на уличнорегулационната линия, на площ от 19 кв. м и постройка на допълващо застрояване, сграда с кадастрален идентификатор № *** – сграда 3 на площ от 35 кв. м, ведно с всички подобрения и трайни насаждения в поземления имот, образуващ урегулиран поземлен имот УПИ III-7 в кв. 13 по подробния устройствен план на с.

Брястовец, при граници на парцела: улица, УПИ –IV-7, УПИ XV-16, УПИ XVобщински, като правната квалификация на предявения иск е по чл.23, ал.1 от СК.

Безспорно е установено по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение № 588/22.03.2024 г. на БРС по ГД № 3134/2023 г.

Пред първата съдебна инстанция са събрани множество писмени доказателства, подробно анализирани от първоинстанционния съд, разпитани са двама свидетели, по един от всяка една от двете страни, като първоинстанционният съд е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба от 16.12.2019 г., акт № 191, т.3, рег.№ 11022, НД № 531/2019 г. Р. П. К. и Д. М.

А.-К.а са закупили от „УЛВЕ“ООД чрез пълномощник Е. Т. У. процесния недвижим имот за сумата от 41000 евро, която сума е била преведена по банков път.

От представения протокол от заседание на едноличния собственик на капитала на „АВИ 7“ ЕООД се установява, че на 05.11.2019 г. въззивникът е взел решение за изплащане на дивидент от неразпределената печалба за минали години и от печалбата за 2018 г. в размер на 147113,16 лв., като след приспадане на данък в размер на 7355 лв. е взето решение да се изплати сума в размер на 139758,16 лв. Видно от представеното извлечение от сметка, издадено от „Алианц Банк България“ АД, сумата от 139758,16 лв. е преведена от сметка на „АВИ 7“ ЕООД по сметка на въззивника на 26.11.2019 г., а посоченото основание за това е изплащане на дивидент. Представеното е преводно нареждане за същия период.

Първоинстанционният съд е изискал справка от университет „Проф.д-р 4

Асен Златаров“, от която е видно, че въззиваемата Д. А. е записана като студент по специалност „Туризъм“ в периода от 01.09.2016 г. до дипломирането си на 19.06.2019 г. Същата е записана за ОКС“Магистър“, като завършва семестриално през 2021 г., но не се е дипломирала.

Представена е справка от Търговския регистър и Регистъра на дружествата с нестопанска цел, от която се установява, че въззиваемата е придобила дружествените дялове на „Маджико Вияджо“ ЕООД към 05.05.2016 г. Представени са счетоводни баланси на дружеството, от които се установява, че към 31.12.2017 г. липсват данни за реализирана печалба.

Разпитани са двама свидетели по делото – В. И. С., посочен от въззивника и С. С. А.-братовчедка на въззиваемата. От показанията на свидетеля С. се установява, че той работи с въззивника от 2005 г. Твърди, че Д. не е работила във фирмата на Р.. В офиса само е учила, като същата е била записана да следва висше образование, което е било направено като подарък за нея от Р. К.. Твърди, че в офиса не е имало телефон, а единственият такъв е бил личният телефон на въззивника. Свидетелят посочва, че въззиваемата не е участвала в дейността на фирмата на мъжа си.

В противоположен смисъл са свидетелските показания на С. А., която твърди, че Д. е работила в „АВИ 7“, в „Маджико Вияджо“, а впоследствие в „Мартинели“ и в „Британика“. Твърди, че въззиваемата е готвила, чистила, водила децата по лекари/децата на К. от първия брак и осиновеното му дете на Д./, като е полагала постоянни грижи. Успоредно с това е била студентка задочно и е учила „Туризъм“ в Колежа по туризъм.

С ТР № 2/20.01.2025 г. на ВКС по т.д. № 2/2022 г., ОСГК, Върховният касационен съд е постановил, че когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на СК от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл.18, ал.1, т.1 от СК, се счита, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл.22, ал.1 от СК или фактите, оборващи презумпцията на чл.21, ал.3 от СК. В мотивната част на това тълкувателно решение съдът е приел, че „когато възмездно придобитите вещи и вещни права с реализирани средства от вещи 5 за упражняване на професия или са средства от търговска дейност, нямат предназначението, посочено в чл.22, ал.2 или ал.3 от СК, те не са лично имущество на титуляра“.

По силата на чл.23, ал.1 от СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Както правилно е приела първата инстанция, в случая разпоредбата следва да бъде тълкувана стеснително, т.е. лични са тези вещи, които са придобити по време на брака изцяло и само с лично имущество по см. на чл.22, ал.1 от СК. В този смисъл, макар и безспорно влоговете да са лична собственост на съпруга-титуляр, влагането на тези лични средства в закупуване на недвижим имот, както е в случая, не води до реализация на лична собственост по см. на чл.23, ал.1 от СК. Това е така поради действието на чл.18, ал.1, т.1 от СК, обосноваващ режима на съпружеска имуществена общност, съгласно който, макар и лични, средствата, получавани от заплата при закупуване на недвижими имот, водят до възникване на съпружеска имуществена общност. Съгласно тълкувателното решение трансформацията на доходи, реализирани от търговска дейност, би поставило съпруга-едноличен търговец в неоправдано привилегировано положение спрямо лицата, които не са регистрирани като еднолични търговци, доколкото това би изправило страните пред последствията придобитите вещни права чрез доходи от трудови, служебни или извън трудови отношения да представляват СИО, а вещни права, които не попадат в приложното поле на чл.22, ал.3 СК, и които са придобити чрез доходи от търговска дейност, да бъдат индивидуална собственост. В този смисъл съдът намира предявената претенция за неоснователна и недоказана, което налага постановеният първоинстанционен съдебен акт да бъде потвърден.