Решение № 520 от 15.09.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Благоевград, 15.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Илинска при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Анета Илинска Гражданско дело № 20201200101025 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от адв. В.О. пълномощник на С. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ***№ ** срещу ЗАД „***“ Ад, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. **, ул. *** № *, ет. *, представлявано от А.П. Л.и Р. К. Д.

Твърди се че на 28.01.2020 г., около 10:30 часа в гр.Б., на ул. „Гьорче Петров" №1, М. В. Ч. с ЕГН **********, е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег.№ РК7711ВМ. Посочва се, че водачът М.Ч. предприел маневра „движение на заден ход", при която нямал видимост в страничните огледала за намиращи се зад лекия автомобил обекти.

Предприемайки тази маневра без да провери лично или с помощта на друг човек дали зад автомобила му не се намира пешеходец, водачът Ч. нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на пътно-транспортно произшествие, при което е пострадала пешеходката С. С.

С., с ЕГН **********.

Твърди се, че водачът М. В. Ч. е нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинил на ищцата следните телесни увреждания:

Смазване на дясно бедро, охлузване на дясно коляно, охлузване на дясна подбедрица и отток и деформация на долен десен крайник.

Сочи се, че след пътно-транспортното произшествие ищцата е транспортирана от екип на ЦСМП в Спешно отделение на „МБАП 1 БЛАГОЕВГРАД" АД, където е приета и настанена за лечение в Отделение по Ортопедия и Травматология. При извършените прегледи са установени охлузвания по дясно коляно и дясна подбедрица. Десният крак е бил в принудително положение с изразен отток и деформация. Силна палпаторна болезненост. Невъзможност за активни и пасивни движения поради болков синдром.

Посочва се, че след извършените множество прегледи и образни изследвания са установени горепосочените травматични увреждания. Ищцата С.С. е приета в болничното заведение за оперативно лечение. След съответната предоперативна подготовка е проведена оперативна интервенция на таза и долен десен крайник на 29.01.2020 г., със среден обем и сложност.

Изписана е с назначена рехабилитационна програма и амбулаторно проследяване. Назначено е сваляне на конците на 14 ден. Насочена е и към физиотерапия. Сочи се, че лечението на ищцата е продължило в домашни условия и под наблюдение от личен лекар. Твърди се, че получените травматични увреждания на ищцата са довели до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за дълъг период от време, по-голям от 30 дни.

Сочи се, че месеци наред след пътно-транспортното произшествие ищцата е била в тежко физическо състояние. Състоянието й е било свързано със силни болки и страдания в областта на десния долен крайник. Тези страдания на ищцата били изпитвани дълго време. Болки в десния крак, продължителна невъзможност да движи десен долен крайник, затруднена и нестабилна походка, състояние, налагащо приемане на силни болкоуспокояващи медикаменти.

Твърди се, че болките и страданията на ищцата били свързани с претърпяното продължително лечение, като се наблюдавало ограничен обем на движенията на десния крак, което водело от своя страна до бърза уморяемост и непълноценност, както и до ограничаване възможността да упражнява труд. Твърди се, че дори и към настоящия момент не се наблюдава пълно функционално възстановяване на увредените места.

Сочи се, че претърпените от ищцата болки и страдания по време на ПТП и ежедневните затруднения в бита, които понася от 28.01.2020 г., и негативното отражение, което тези травми дават в продължителния процес на оздравяване водят до срив на самочувствието й и тежък психически шок.

Твърди се, че ищцата изключително трудно преодолява стреса, предизвикан от ПТП, страхува се да излиза навън, не спи спокойно след инцидента, станала е много чувствителна. Твърди се, че и до настоящият момент ищцата изпитва болки на травмираните места, същата и към момента е със значително намалена мускулна сила в десния долен крайник. През цялото това време изпитва физически страдания, вследствие на болките и затрудненото придвижване. Оздравителния процес при нея е много дълъг и възстановяването настъпва много бавно, който процес не е приключил и към настоящият момент.

Посочва се, че видно от констативен протокол за ПТП с пострадали 2 лица № 2020- 1046-56/28.01.2020 г. и направената справка в Гаранционен фонд, управлявания от М. В. Ч. лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег.№ РК7711ВМ, има валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП, сключен със ЗАД „***" АД, с полица № BG/23/119001677295 от 20.06.2019 г. валидна до 19.06.2020 г.

Твърди се, че с Молба с вх. № 99-3571/20.05.2020г. е сезиран ответника с молба за изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, но до настоящия момент не е изплатено такова.

Отправено е искане да се постанови решение, с което да се осъди ответника ЗАД „**" АД в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" относно лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег.№ РК 7711 ВМ, на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищцата СВ. СТ. СТ. с ЕГН **********, сумата 40 000 лева, която сума счита за справедливо обезщетение, което съответства доколкото е възможно на причинените на ищцата неимуществени вреди - претърпените от нея болки, страдания и стрес от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските за адвокат и дължимите държавни такси.

Направени са доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл с Определението си по чл. 140 ГПК.

В законовия срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск.

Посочва се, че предоставените от ищцовата страна документи са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на процесното събитие.

Оспорва се вината на водача М. В. Ч. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Сочи се, че по делото няма данни за постановена присъда и не е изследван въпросът за принос на пострадалата за настъпване на процесното събитие. В същото време имало данни за вината на ищеца, доколкото видимо от констативния протокол за ПТП същата е пресичала неправилно и е навлязла внезапно на пътното платно.

Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, като ответникът счита, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се.

Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД - МПС. Поддържа се становището, че в конкретния случай вина за получените увреждания има ищцата. Дори да се приеме, че тя не носи изключителна вина за ПТП, твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от С.С. в много висока степен. Посочва се, че от данните по делото и по - точно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че пострадалата неправилно пресича пътното платно в противоречие на правилата на ЗДвП, а именно на необозначено за това място, без да се огледа и да съобрази поведението си с 3 другите участници в движението. На следващо място, счита, че ищцата навлиза внезапно в лентата за движение на процесния автомобил. Намира, че с поведението си пострадалата е направила процесното събитие неизбежно, като е изложила както себе си така и другите участници в движението на излишен риск. Твърди се, че приносът на пострадалата е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. Посочва се, че в конкретния случай ищцата е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до настъпването на процесното събитие.

Сочи се, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалата, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на съпричиняване, който счита, че в случая е изключително висока степен.

Съответно, в случай, че се докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.

Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер.

Оспорва исковете и по размер, като счита размера на иска, предявен за неоснователно завишени и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.

Оспорва твърдението на ищцата, че в следствие на процесното ПТП, търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 40 000 лева.

Поддържа се, че същите са предявени и в изключително завишени размери, като се счита, че ищцата не доказва да е търпяла неимуществени вреди, които да обосновават предявения размер на обезщетение от 40 000 лева. Изтъква, че размерът на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в много голяма степен, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения.

Счита, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. Посочва, че съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението.

Предвид периода на възстановяване на ищцата, социалноикономическото положение на страната ни и направеното възражение относно съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията, счита, че предявеният размер е неоснователно завишен. Счита, 4 че обезщетението за претърпени неимуществени вреди не трябва да води до неоснователно обогатяване на пострадалата, а да отговаря на претърпените от нея вреди, като в този смисъл се поддържа, че станалото ПТП не бива да се превръща в повод за материалното замогване на ищцата, а следва същата да бъде обезщетена в границите на претърпените от нея вреди.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

На отделно основание, счита акцесорният иск за неоснователен, от момента, от който се претендират лихви за забава, тъй като се твърди, че ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Моли, съдът да има предвид, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.

Взето е становище по доказателствените искания на ищцата.

Направени са доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл с Определението по чл. 140 ГПК.

Оправя се искане за отхвърляне изцяло на предявените искове.

Претендират се разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“ за процесния лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег.№ РК 7711 ВМ.

За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1046-56. Открито е производство по оспорване истинността на този Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, по искане на ищеца, в частта на описания механизъм на ПТП.