Решение № 1304 от 07.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. Варна, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110200437 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „*“ ЕООД гр. София, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №03-2200864 от 14.09.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.61, ал.1 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено. Твърди наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при връчване на АУАН – същият не е бил връчен на лице с представителна власт за дружеството, което по съществен начин е накърнило правото му на защита и е опорочила по-нататъшното провеждане на производството. В условие на евентуалност, претендира намаляване размера на наложената санкция до законоустановения минимум.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2022 г. около 12.00 ч. служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свид. Р.

П. и Р. Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в търговски център „*“ гр. Варна, собственост на „*“ ЕООД, находящ се в гр. Варна, ул. „*“ №17, при която установили лицето И. Н. Г., работещ като шофьор. В предоставена от проверяващите декларация той посочил, че работи при въззивника от 08.06.2022 г. на длъжност „шофьор“ в съответния обект с работно време от 09.00 ч. до 17.00 ч. при месечно възнаграждение 710.00 лв, както и че има сключен трудов договор. В последствие, от въззивното дружество бил представен екземпляр от трудов договор №170 от 08.06.2022 г. с работника И.Н., в който 1 документ не фигурирал положен подпис от съответния работник. При тези констатации срещу въззивника бил съставен АУАН №03- 2200864 от 24.08.2022 г. за нарушение по чл.61, ал.1 КТ, извършено на 08.06.2022 г. в гр. Варна и изразяващо се в допускане до работа на И. Н. Г., ЕГН **********, на длъжност „шофьор лекотоварен автомобил“, преди да е сключен трудов договор с лицето, тъй като на представения документ липсва подпис на служителя.

В законоустановения срок възражение срещу съставения АУАН не било предявено и на 14.09.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия и взаимнодопълващи се показания на всеки един от свидетелите Р. П. и Р. Б. , така и от приобщените документи – НП №03-2200864 от 14.09.2022 г., известие за доставяне от 23.12.2022 г., АУАН №03-2200864 от 24.08.2022 г., протокол за извършена проверка №ПР2224563 от 24.08.2022 г., пълномощно, ведомост начисления за м. юни 2022 г., трудов договор №170 от 08.06.2022 г., декларация на И. Н. Г., заповед №ЧР-1472 от 31.08.2022 г., заповед №3-0693 от 15.08.2022 г., жалба от „*“ ЕООД, длъжностна характеристика на длъжност „шофьор“ в „*“ ЕООД, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Наличното в АУАН и в НП описание на нарушението е в достатъчна степен ясно и конкретно и непосочването на съществените елементи на съответното трудово правоотношение не води до затруднение за въззивника да разбере, в какво се състои и как се счита за осъществено вмененото му нарушение.

Съдът не намери основания да сподели твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила доколкото актът е бил връчен на надлежно упълномощено лично от управителя на дружеството лице, с изрично приложено по преписката копие от пълномощно с нотариална заверка.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

При приетата за установена фактическа обстановка се налага несъмнена констатация, че в представения трудов договор №170 от 08.06.2022 г. липсва положен подпис от работника И.Г., както и че от съответната дата лицето фактически е осъществявало трудовите функции за длъжността „шофьор“ като включително е получило и трудово възнаграждение за съответния период, видно от приложените от ведомост за начисления за м. юли 2022 г. и декларация от 26.07.2022 г. Това налага извод, че административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил 2 единствения възможен извод за извършено административно нарушение по чл.61 ал.1 КТ доколкото липсата подпис на служителя по трудовото правоотношение е равносилно на липса на подписан трудов договор в писмен вид. Тъй като въззивникът е допуснат без наличие на сключен трудов договор да осъществява трудова функция за длъжността „шофьор“ от 08.06.2022 г., правилно е прието, че нарушението е осъществено на съответната дата.

По същество, фактът на извършеното нарушение не се оспори и от въззивното дружество, като наред с това, само по себе си нарушението не се отличава с нищо от други подобни от съответния вид, поради което и според съда в случая не са налице основание за приложението на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

Приложимият санкционен текст на чл.414, ал.3 КТ предвижда имуществена санкция от 1500 лв до 5000 лв за работодателя. Определеният с НП размер на глобата в конкретния случай – 2000 лв, не е мотивиран от наказващия орган, но съдът счита този размер за правилно определен и съответстващ на тежестта на конкретното нарушение, основно поради констатирания значително продължителен срок от началния момент на осъществяване на нарушението до датата на неговото установяване.

При този изход на спора, на основание 143, ал.3 АПК, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на две съдебни заседания, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80.00 лв, съгласно чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №03-2200864 от 14.09.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.61, ал.1 КТ, на е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА „*“ ЕООД гр. София, ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на

Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.143, ал.3 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3