Решение № 337 от 16.09.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. София , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Р. Христова Кирова

Членове:

Петя Алексиева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20211100510478 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274-чл.278, във връзка с чл.538, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на АЛ. М. М., действаща лично и със съгласието на нейната майка и законен представител А.П. М. срещу Решение № 2169/13.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 30862/2021 г. по описа на СРС, 91 състав, с което е оставена без уважение молбата на непълнолетната молителка да продаде собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № Б15, находящ се в гр.София, район Слатина, ж.к. „Христо Смирненски“, сграда Б на четвърти етаж.

Поддържа се неправилност и явна необоснованост на решението.

Поддържа се, че СРС се е произнесъл изцяло извън предмета на делото, като е акцентирал единствено върху начина и условията, при които малолетната тогава молителка А.М. е придобила процесния апартамент. Поддържа, че изцяло неверни и необосновани са твърденията в обжалваното решение, че освен нежеланието да ползва процесния апартамент и такова да си закупи друг по-близо до центъра на града от страна на молителката, други аргументи не били излагани. Молителката твърди, че още в първоначалната молба е изложила, че съществена причина да поиска разрешение за продажбата на 1 имота е състоянието на пазара на недвижими имоти, което позволява постигането на възможно най-добра цена при продажбата на имота /1400 евро за кв.м./, предвид неговото местонахождение, състояние, комуникативност, както и наличието на конкретни купувачи готови да заплатят тази цена, за което е представен и предварителен договор. Поддържа се, че не е взето и становището на ДСП, въпреки, че същото е изготвено именно по искане на съда. Превратно и необосновано е тълкувана липсата на жилищна нужда от страна на молителката. Поддържа, че явно неправилни, необосновани и абсурдни са изводите на съда, че с исканата продажба се цели единствено търговска печалба.

Моли съда да приеме, че исканата продажба не само не би накърнила правата на детето, напротив-би била в нейна полза.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на СРС и да даде исканото разрешение.

Съдът като взе предвид становището на жалбоподателката и приложеното ч.гр.д.№ 30862/2021 г. по описа на СГС, 91 състав, намира следното от фактическа страна:

Софийският районен съд, 91 състав е бил сезиран с искане с правно основание чл.130, ал.3 от СК на непълнолетната АЛ. М. М. за издаване на разрешение да продаде собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № Б15, находящ се в гр.София, район Слатина, ж.к. „Христо Смирненски“, сграда Б, на четвъртия етаж, със застроена площ от 77,44 кв.м., заедно с 1,129% идеални части от общите части на сградата, която сграда ще се изгради върху дворно място с площ от 2891 кв.м., съставляващо УПИ V748 от кв.198 по плана на гр.София, местност „Христо Смирненски-Слатина“, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, съгласно КККР за гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК за цена не по-ниска от левовата равностойност на 128 000 евро по фиксинга на БНБ към датата на продажбата, която цена да бъде заплатена по собствената на непълнолетната молителка банкова сметка, открита в „Обединена Българска Банка“ АД, IBAN: **** , BIC: UBBSBGSF.

Към молбата са приложени удостоверение за раждане, Решение № 130/01.08.2014 г., гр.д. № 396/2014 г. на Сливнишки районен съд, от които се 2 установява, че майка на непълнолетната молителка е А.П. М., на която Съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на АЛ. М.

М..

Установява се, че с нотариален акт за покупко-продажба № 89, том ІІІ, рег.№ 6429, дело № 399/04.04.2017 г. на Нотариус И.Д., малолетната тогава АЛ. М. М. е придобила от „П.-***“ ЕООД и „С.п.р.“ ЕООД, дружества управлявани от нейните родители: А.П. М. и М.Х.М., правото на строеж за изграждане на процесния апартамент № Б15 за сумата от 22 100 лв. По време на сделката, малолетната А. е представлявана от нейната майка и законен представител.

На 24.10.2018 г. е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-1259 на сградата, в която се намира и процесния апартамент.

Представено е удостоверение от „ОББ“ АД, от което се установява, че непълнолетната молителка е титуляр на банкова сметка IBAN: **** , BIC:

UBBSBGSF.

Представено е изисканото от съда Становище от АСП-Д“СП“-Слатина, в което е посочено че продажбата на притежавания от детето недвижим имот не е в противоречие с неговите интереси, ако сумата получена от продажбата на имота бъде преведена по личната банкова сметка на детето.

Представен е и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.05.2021 г., с който се установява, че непълнолетната молителка се е задължила да продаде на П.А.Д. недвижимият имот за продажна цена от 252 212 лв., представляваща левовата равностойност на 128 594 евро. От представеното по делото удостоверение се установява, че към 14.04.2021 г. данъчната оценка на имота възлиза на сумата от 89 125,50 лв.

При тези доказателства и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че искането е неоснователно, тъй като са налице данни за относително недействителна сделка още при придобиване правото на строеж на впоследствие възникналия обект на собственост на апартамент Б15.

Посочил е, че при изповядването на сделката родителите на детето са участвали в търговско качество на управители и еднолични собственици на капитала на две дружества, а детето е било представлявано директно от единия от тях-майка си без да й е бил назначен особен представител. Съдът е 3 счел, че не се доказва детето да е имало, а и сега да има нужда от този конкретно обект на собственост, което води до извода, че както изповядана през 2017 г. сделка, така и исканата сега да се сключи такава, имат само и единствено търговски интерес и цел печалба. Това не само накърнява интересите на детето, което е недопустимо да се третира като „сламен човек“ в сделките на родителите си, а съдържа данни за извършени закононарушения и евентуално прикриване на доходи от незаконна дейност чрез осветляването им като се продава и купува от името на и в полза на детето АЛ. М. М..

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок /препис от обжалваното постановление е връчено на 17.08.2021 г./, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество молбата е неоснователна, но по други съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд, доколкото производството по чл.130, ал.3 от СК е охранително, т.е. издаваният от съда охранителен акт не е акт за защита на накърнено гражданско право и не се предизвиква от правонарушение и не се явява санкция поради правонарушение.

Преценката дали да бъде разрешено извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на дете по реда на чл. 130, ал.

3 от СК следва да бъде извършена от съда с оглед интересите на детето от извършването на конкретното разпореждане, изхождайки от обстоятелството дали и до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на нуждите му. Преценката следва да бъде извършвана с оглед особеностите на конкретния случай както по отношение на нуждите, за удовлетворяването на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имущество, което се иска да бъде разрешено, но винаги при отчитане интереса на детето, който трябва да е безусловно и по категоричен начин установен. В този смисъл е определение № 3/05.01.2016 г. по ч. гр. дело № 6203/15 г., І г. о. на ВКС/.

В случая именно интересът на детето не е безусловно и категорично установен.

Разпореждане с недвижим имот, собственост на

4 малолетно/непълнолетно дете може да бъде разрешено, ако сумата е необходима за удовлетворяване преките нужди на лицето или за изпълнение на поети от него или от негово име задължения, за изпълнение на задължения за заплащане на данъци и такси, както и за други плащания в негов интерес, или най-общо казано за доказана конкретна нужда на детето. Постигането на възможно най-добра цена при продажбата на имота, определено не сочи на конкретна нужда на детето. Не сочи на такава нужда и желанието на молителката, след навършване на пълнолетие /след около три месеца/ да живее в собствен апартамент, поради което желае да закупи друг по-близо до центъра, тъй като не харесва нито жилището, нито район в който се намира.

Още повече, че съвсем скоро и след около три месеца, молителката сама ще може да извърши разпоредителни действия с имота. Нуждата и желанието са две различни понятия. Последното показва искане /желание/ да притежаваш неща, от които нямаш крайна необходимост, но евентуално правят живота ти по-приятен. Сумата от разпореждането с недвижим имот обаче е необходима за удовлетворяване на конкретни нужди на детето, а не на неговия желания.

Молителката не е дете със специални нужди/потребности, не твърди а и не доказва, че се нуждае от подходящи жилищни условия за отглеждането й.

Ето защо и при липсата на доказан интерес на детето от разпореждане с недвижимия имот, молбата се явява неоснователна.

Предвид горното и по изложените съображения, решението на съда следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ЧЖ, І-Б състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2169/13.08.2021 г., постановено по ч.гр.д.

№ 30862/2021 г. по описа на СРС, 91 състав, с което е оставена без уважение молбата на непълнолетната молителка АЛ. М. М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.П. М., ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: гр.София, бул.

****, Адвокатска кантора „С., К. и партньори“ да продаде собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № Б15, находящ се в гр.София, район Слатина, ж.к. „Христо Смирненски“, сграда Б на четвърти етаж.

5

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6