Решение № 5772 от 13.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5772 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20211100107091 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ срещу Л. А. С. искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Предявен е и насрещен иск от Л. С. срещу Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ с правно основание чл. 124 ГПК.

Ищецът Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ твърди, че недвижим имот: апартамент № 8, нахоядщ се в гр. София, ул. *******, идентификатор ***, ведно с мазе № 8 и 4,461% ид. части от общите части на сградата, е частна държавна собственост, с предоставени права за стопанисване и управление на Министерство на отбраната, а към настоящия момент – с предоставени права за управление на ИА „ВКВПД“ на основание ПМС 123/2015 г., обн. ДВ бр. 37/22.05.2015 г., в сила от 01.07.2015 г. Ищецът отговарял за настаняването под наем на военнослужещи и цивилни служители в имоти от жилищния фонд на МО, организиране на управлението, експлоатацията и разпореждането с имотите от фонда и на движимите вещи в тях. Ответникът бил настанен в имота в качеството му на военен служител като бил сключен Договор за отдаване под наем на процесния имот от 02.02.1994 г. за срок до загубване на качеството на военнослужещ на наемателя. На 16.02.1994 г. бил сключен предварителен 1 договор за покупко-продажба на имота на основание Заповед № 946/30.12.1993 г. на министъра на отбраната. Заповедта за възникване на наемното правоотношение и за сключване на предварителния договор били невалидни поради противоречие със закона. Заповедта за отдаване на имота под наем била издадена на основание Указ 463/07.09.1 950 г. за създаване на военножилищен фонд и Наредба за изменение на „Правилника“ за военножилищния фонд. В настоящия случай не се установявало към момента на стартиране на процедурата за настаняване в процесния имот и последвалото отдаване под наем, както и при сключване на предварителния договор ответникът да е имал качеството военнослужещ, тъй като целта на продажбата била да се задоволят жилищните нужди на военнослужещите.

Това обстоятелство било признато на първа страница от молба вх. № 14104/31.10.2017 г. на ответника до министъра на отбраната. На следващо място следвало да се съобрази, че Заповед № 946/30.12.1993 г. била издадена на основание чл. 12 от Наредба за военно-жилищния фонд, без последната да е издадена от оправомощен орган, не е обнародвана в „Държавен вестник“ и се явява изменение и допълнение на неприложим правилник. Липсвала и компетентност на органа, издал заповедта, доколкото посочените правилник и наредба не са част от приложимото право. Налице е и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта при неспазване на чл. 10 от Указ № 463/1950 г. По идентични съображения се твърди невалидност и на временна заповед № 20/03.02.1994 г. Твърди се предварителния договор за покупко-продажба да е нищожен поради противоречие с чл. 9а, ал. 1 т. 2 от Указа – продажба на имоти за задоволяване на жилищните нужди на военнослужещите и на военнослужещи наематели.

Твърди се ответникът да владее имота без правно основание, като евентуално с изтичане на едномесечен срок от връчване на исковата молба следвало да се приеме, че ответникът е предизвестен за прекратяване на договора. Наред с това се сочи, че опит за връчване на покана за доброволно предаване на имота е осъществено чрез уведомление получено от съсед Деян Георгиев на 23.11.2017 г. Залепено е и уведомление на входната врата.

Поради неоснователното ползване на имота е осуетена възможността за отдаването му под наем от ищеца.

По изложените съображения ищецът моли съда:

2

1. На основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД да бъде прогласен за нищожен поради противоречие със закона (Указ № 463/1950) сключения между ВРИД Началник на поделение № 18780 СЕПНИ-София и ответника Л. А. С. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот апартамент № 8, находящ се вгр. София, ж.к. „*******“, ул. „******* (*******), ет. 4, идентификатор ***, ведно с мазе;

2. На основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД да бъде прогласен за нищожен Договор за отдаване под наем от 02.02.1994 г., сключен между ВРИД Началник на поделение № 18780 СЕПНИ София и ответника поради противоречие със закона (Указ № 463/1950);

3. На основание чл. 108 ЗС да бъде признато за установено спрямо ответника, че имотът е частна държавна собственост и да бъде осъден да предаде владението му;

4. На основание чл. 59 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 44678,67 лв., дължима за периода 01.06.2016 г. – 31.05.2021 г. ( съобразно увеличение на иска, допуснато в съдебно заседание на 31.03.2023 г.) , с която се е обогатил за сметка на ищеца, която сума се равнява на средния пазарен наем за имота.

В насрещен иск ищецът Л. С. не оспорва, че имотът е имал статут на частна държавна собственост, предоставен на МНО за управление и разпореждане, като правата се упражняват от ищеца ИА „ВКВПД“. Посочва, че е подал молба до МНО чрез началника на ГЖЧ под. 18780 София с искане за замяна с по-голямо жилище, като ищецът по насрещния иск бил уверен, че това е възможен ред за сключване на договори с външни за МНО лица. С писмо изх. № 72/02.02.1994 МНО указало на ищеца да прехвърли собственото на ищеца жилище в ж.к. „Овча купел“ 1 част на военнослужещ Н.К. и да бъде преведена сумата от 200 074 лв. Ищецът продал апартамента на военнослужещия К. и внесъл сумата от 200074 лв. и режийни разноски и такси по сметка на МНО. На 03.02.1994 г. била издадена Заповед за постоянно настаняване, а на 16.02.1994 г. бил сключен предварителен договор и е предадено владението на имота със задължение за прехвърляне на собствеността към момента на приемане на акт 16 за имота. Оттогава 27 години ищецът живее в апартамента като законен собственик – плаща данъци, такса „смет“ ремонтира и поддържа имота. Междувременно по повод съдебен 3 спор между строителя „С.“ АД и МНО и насочено изпълнение срещу имота на 30.04.2009 г. се подписало тристранно споразумение, в което правата на ищеца по насрещния иск били безспорно признати от ответника, считано от 16.02.1994 г. МНО обяснило на ищеца, че поради законови пречки не може да прехвърли собствеността, но няма да нарушава владението. Въпреки това двукратно били издавани заповеди по чл. 80а ЗДС за изземване на апартамента, които заповеди по съдебен ред били отменяни от ВАС, като съдът приемал, че имотът се държи на правно основание. Ищецът посочва, че е собственик на имота на основание изтекла придобивна давност за периода 01.06.1996 г. (влизане в сила на ЗДС), като срокът е прекъснат на 01.06.2006 г. и в периода 31.12.2017 г. - 19.01.2018 г. По изложените съображения се иска да бъде признато за установено по отношение на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, че Л. А. С. (в режим на СИО с М.Г.

С.а) е собственик на основание изтекла придобивна давност на процесния апартамент. Заявява се искане за конституиране на М. С.а като трето лицепомагач на ищеца по насрещния иск.

Ответникът Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ оспорва насрещния иск. Посочва, че възможността за придобиване на имота по давност е изключена след 01.06.1996 г. и срокът е спрян до 31.12.2022 г. Обявяването на разпоредбата на § 1 ЗДЗС за противоконституционна не засяга нейния досегашен ефект и последиците настъпват от момента на влизане на решението в сила. На това основание искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Трето лице-помагач на ищеца по главния иск - Министерство на отбраната, заявява становище за основателност на предявените искове.

Посочва, че ответникът е настанен в имота като военослужещ от неупомената структура. Твърди, че няма данни окончателната цена на апартамента да е била изплатена. Предварителният договор е бил нищожен като подписан от некомпетентен орган, сключен с лице, което никога не е бил военнослужещ и съответно - правоимащ. С постигнатото тристранно споразумение министерството не се задължава да сключи окончателен договор, нито признава права на собственик на ответника. Имотът е частна държавна собственост и не може да се придобие по давност. Наред с това давност не е текла и предвид споразумението, в което ответникът е наясно, че имотът, по гр. дело № 474/1997 г. на СГС, е присъден в полза на “С.” АД. Със заповед от 4

14.02.2000 г. министърът на отбраната е отменил настанителната заповед, като независимо от изхода на делото пред ВАС ответникът е знаел какво е становището на ведомството и че договорът се счита за нищожен. Т.е. владението не е необезпокоявано. Моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез юрк. К., поддържа предявените искове и оспорва насрещния иск. Ответникът лично и чрез адв. Р. оспорва исковете и поддържа насрещния иск. Третото лице-помагач на ищеца моли съда да уважи главните искове и отхвърли насрещния. Събраните доказателства страните анализират в представени писмени защити.

При съобразяване на Тълкувателно решение 3/2016 от 29.06.2017 год. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на ОСКГ на ВКС съдът взема предвид, че съпрузите са необходими, но не и задължителни другари, поради което и няма задължение за насочване на претенцията по чл. 108 ЗС и срещу съпругата на ответника М.Г. С.а.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С протокол № 12/27.07.1987 г. Столичен народен съвет предоставя на МНО терен в кв. 136, парцел VІІ, ж.к. “*******” за изграждане на жилищен блок от 100 апартамента, при задължение за заплащане на правото на строеж, проектиране и изграждане на сградата. Разрешение за ползване е дадено на 08.12.1993 г.

На 15.06.1999 г. от МРРБ е съставен Акт № 01626 за частна държавна собственост за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ******* за апартаменти, описани в приложение. Сред изброените в приложението е апартамент № 8, ет. 4, със застроена площ от 104,94 кв. м., 4,461% ид. части, мазе № 8 с площ 6,75 кв. м. В акта е вписано, че права да стопанисва и управлява се предоставят на Министерство на отбраната, поделение № 18780 на основание Протокол № 12/27.07.1987 г. на ИК при СНС.

Нов акт за частна държавна собственост № 10074 по отношение на апартамент № 8 е съставен на 06.03.2019 г., от МРРБ с отразяване имотът да е с предоставени права за управление на основание §6, ал. 1 от Постановление № 123/27.05.2016 г. на МС на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”.

5

Със заповед № 946/30.12.1993 г. на министъра на отбраната е дадено съгласие за настаняване на Л. С. като военен служител в процесния апартамент, замяна на жилището, притежавано от Л. С. - апартамент в ж.к.

“Овча купел”, с жилището, в което е настанен. По замяната притежаваното от ответника жилище е разпоредено да бъде прехвърлено на безквартирен военнослужещ Н.К..

На 02.02.1994 г. между МО, поделение № 18780 София и Л. С. е обективирана воля за отдаване под наем на държавен жилищен имот, собственост на МО - апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. “*******”, бл. 4. В договорът не е посочена начална дата на отдаването под наем, отразено е, че крайният срок е до момента, когато наемателят загуби качеството си военнослужещ. С писмо от същата дата е указано замяната да се извърши с офицер Н.П., безквартирен ІІІ група.

Със Заповед за настаняване № 20/3.02.1994 г. на началник на Гарнизонна жилищна част - София, на основание чл. 1, 2 и 3 от Указа за създаване на жилищен фонд при Министерство на народната отбрана (ДВ бр.

214/11.09.1950 г. и чл. 13 от Закона за наемите (“Известия” бр. 11/7.02.1956 г.) Л. А. С. и семейството му, състоящо се от 3 члена, са настанени във военно-фондово жилище в ж.к. “*******”, бл. ******* при посочено основание: вх. № 11/1994 г. и Заповед № 946 на министъра на отбраната.