Решение № 641 от 11.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Велико Търново, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110102113 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. М. И. срещу „Вива Кредит“ АД, с която е предявен обуславящ иск за прогласяване нищожността на договор за кредит № *** от *** г. и обусловен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 50.00 лева, за която се твърди, че платена без основание над главницата по кредита.

Ищецът твърди, че на *** г. между страните е сключен договор за кредит, по силата на който е получил сумата от 800.00 лева. Заявява, че съгласно договора е следвало да представи обезпечение, като поради неизпълнение на това задължение му е начислена неустойка, включена към погасителните вноски. Счита, че не е дължал заплащането на сумата по неустоечната клауза, тъй като договорът е нищожен. В тази връзка сочи, че неустойката излиза извън присъщите й функции и че по същество същата представлява скрито възнаграждение по договора в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК при определянето на ГПР. Твърди, че неустойката и таксата за експресно разглеждане е следвало да се отчетат при формиране на ГПР, който не съответства на действително прилагания в кредитното правоотношение.

В допълнителна молба ищецът твърди, че при общо дължима сума по договора от 1 616.12 лева е заплатил недължими суми за такса разглеждане, неустойка и възнаградителна лихва в размер от 816.12 лева.

Ответникът оспорва предявените искове. Счита, че ищецът няма правен интерес от предявения иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, имайки се предвид, че същият може да защити в най-пълна степен 1 своя интерес с предявения осъдителен иск. Оспорва твърдението за нищожност на уговорените неустойка и такса за експресно разглеждане, както и за недействителност на договора за кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца суми.

В проведените открити заседания страните не изпращат представители, като с писмени молби поддържат заетите от тях становища, като процесуалният представител на ищеца прави изменение на предявения иск чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 96.14 лева.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е обуславящ установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 22 ЗПК и обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, че на *** г. между „Вива Кредит“ АД, като заемодател, от една страна, и К. М. И., като заемател, от друга, е сключен договор за паричен заем * * * № ***, по силата на който на К. М. И. е предоставена сумата от 800.00 лева, която последният се задължил да върне на 14 двуседмични вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер от 40.32 %, годишен процент на разходите от 49.36 % и договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Безспорно е също, че ищецът К. М. И. е усвоил изцяло заемната сума в размер от 800.00 лева.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 316.12 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 210.70 лева, която да се разсрочи и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 101.64 лева, а общото задължение по договора става в размер на 1 422.96 лева.

От заключението по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът е върнал сума в общ размер от 896.14 лева, с която е погасена главницата по кредита от 800.00 лева и договорната лихва от 96.14 лева.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на съглашението следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото 2 доказателства не може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.36 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК . Въпросният размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно начислената неустойка и таксата за експресно разглеждане на документи, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая посочените вземания са разходи, свързани с предмета и с управлението на договора, като същите на практика водят до оскъпяването на кредита и представляват скрита възнаградителна лихва.

Представената с отговора на исковата молба справка /погасителен план/ по договора за паричен заем не доказва твърдението на ответника, че по процесния договор не са начислявани такса за експресно разглеждане и неустойка, респ. че тези разпоредби не са произвели действие. Това е така, доколкото въпросния едностранно съставен документ противоречи както на записаното в договора за заем, така и на обективирания в него погасителен план.

Така, въз основа на ангажираните доказателства, съдът приема, че 3 уговорените неустойка за непредставяне на обезпечение и такса за експресно разглеждане на документи представляват разход по договора, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото му оскъпяване – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК . Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК , ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК /. В настоящия случай сумата по договора за кредит е в размер на 800.00 лева, като неустойката за непредставяне на обезпечение, която е в размер на 210.70 лева, представлява 25 % от сумата по кредита, а таксата за експресно разглеждане на документи, която е в размер на 316.12 лева, представлява 35 % от сумата по кредита, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР, т.е. договорената лихва, като според заключението по счетоводната експертиза ако тези разходи бъдат включени при формиране на ГПР, то последният би бил в размер на 780.78 %.

Ето защо, следва да се направи извод, че след като се прибави неустойката за непредставяне на обезпечение и таксата за разглеждане на документи, ГПР по договора за кредит далеч надхвърля законоустановения максимум. Както вече беше посочено, така уговорените неустойка и такса имат характер на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

С оглед гореизложеното, макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК , вписаните в него параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния размер на ГПР в договора, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от сключена сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.

Поради установената недействителност на договора, на основание чл. 23 от ЗПК ищецът е дължал само чистата стойност на предоставения финансов ресурс, т.е. само сумата от 800.00 лева.

С оглед извода за основателност на обуславящия иск, основателен се явява 4 и искът за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 96.14 лева /49.16 евро/, представляваща разликата между предоставения финансов ресурс и възстановената сума, тъй като същата е платена без основание – въз основа на недействителна сделка.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК , в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в размер от 251.13 евро.

В полза на ЕАД *** не следва да се присъжда възнаграждение за осъществената правна помощ и процесуално представителство, доколкото по делото няма доказателства между ищеца и адвокатското дружество да е сключван договор в тази връзка.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за паричен заем *** № ***/*** г., сключен между „Вива Кредит“ АД и К. М. И., по предявения от К. М. И., ЕГН ********** срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК .

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 да заплати на К. М. И., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 49.16 евро, платена без основание над главницата по договор за паричен заем * * * № ***/*** г.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 да заплати на К. М. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 251.13 евро – разноски в производството.