Решение № 260420 от 11.11.2025, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

№………….гр. София,…………. г.

Софийски градски съд, Гражданска колегия, 4”в” състав в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Златка Чолева

Мл. съдия

Светлана Петкова при участието на секретаря Цветослава

Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 889 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение № 498331 от 01.10.2018г., постановено по гр. дело № 9893/ 2018 г. на СРС, ГО, 140 състав, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422,ал.1 от ГПК положителен установителен иск от „А.“ ООД срещу З. „О.З.“ АД с правно основание чл.229 от КЗ /отм./ , с предмет-признаване за установено, че ищецът има срещу ответника вземане за сумата от 587,12лв. представляващо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача по международен автомобилен превоз на стоки“ по застрахователна полица № 0310-165-2015-00022 за вреди от застрахователно събитие, настъпило по възложен превоз на автомобил „Фиат ZFА3340000Р410474“, извършен в периода 23.12.2015г.- 28.12.2015г., ведно със законната лихва от 14.11.2017г.- до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.11.2017г. по ч.гр.дело № 80714/2017г. по описа на СРС, 140 състав. Решението се обжалва и в частта за разноските, които ищецът е осъден да заплати на ответника съобразно изхода на спора по делото.

Въззивникът „А.“ ООД поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Намира за незаконосъобразен и неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че сключеният между него и ответника застрахователен договор покрива превоз , извършен единствено в комбинация от влекач и посочено в полицата ремарке. Твърди, че полицата е валидна за влекача независимо от това кое е прикаченото към него ремарке. След като в случая безспорно е доказано, че превозът е реализиран от посочения в застрахователната полица влекач въззивникът счита, че ирелевантен е фактът кое е ремаркето, което е било прикачено към този влекач и съответно- без правно значение е обстоятелството, че това не е ремаркето посочено в застрахователната полица. Моли настоящата инстанция да съобрази, че отказът на ответника за изплащане на застрахователното обезщетение не е основан на липсата на валиден застрахователен договор, а е обоснован с други причини. Въззивникът намира за необоснован и извода на първата инстанция, с който е приета липсата на доказателства за състоянието на превозения и увреден автомобил към момента на натоварването му. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Твърди,че по делото е доказан и размерът на вредите, които определят и размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде уважен с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК –

Застраховане“ АД оспорва жалбата, като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение като законосъобразно и правилно. Поддържа обоснованост и правилност на извода на първата инстанция, с който е прието, че не е налице валидно застрахователно покритие за полуремаркето, участвало в процесното събитие. Възразява , че липсват и доказателства за състоянието на процесния автомобил към момента на натоварването му , както и за механизма на настъпване на увреждането. При условията на евентуалност поддържа възражение за завишен размер на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение. Заявява искане за присъждане на разноските по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че е компетентен да се произнесе по предявения иск, независимо, че вредата се твърди да е настъпила по време на международен превоз и да е установена на територията на ФРБ, на основание чл.11, пар.1,б.“ а“ от Регламент ЕС/1215/2012 /Брюксел 1/ , доколкото ответникът – застраховател е със седалище на територията на РБ.

Относно приложимото право , настоящият съдебен състав приема, че това е националното право на РБ, на основание чл.7, пар.2, т.2 и чл.4, пар.2, б.“б“ от Регламент ЕО / 593/2008 , предвид седалището на ответника-застраховател, намиращо се в РБ и при липсата на постигната между страните по процесния договор за застраховка /страни по настоящото дело/ договорка относно компетентния съд за разрешаване на споровете между тях.

Съдът е сезиран с искова претенция , предявена по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.229 от КЗ /отм./ за сумата от 587,12лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи изплатената стойност на трето лице на повреден товар, дължима от ответника като застраховател по сключен с ищеца застрахователен договор „Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“, ведно със законната лихва – до окончателното изплащане.

С обжалваното решение искът е отхвърлен като неоснователен с мотива, че не е доказано композицията, с която е реализиран превозът от РБ до ФРГ да попада в покритието на представения по делото застрахователен договор , сключен между страните. С обжалваното решение е прието, че от представения по делото застрахователен договор , сключен със застрахователна полица № 0310-165-2015-00022 е видно, че покритието му е за композиция – влекач с рег.№ ****** и полуремарке с рег.№ ******, а от събраните по делото доказателства се установява, че процесният превоз, при който се твърди, че е настъпила вредата е реализиран от застрахования влекач, но в композиция с друго ремарке- с рег.№ ******, различно от застрахованото при ответника. На следващо място, с обжалваното решение е прието, че липсват и доказателства причинената повреда на автомобила „Фиат ZFA3340000P410474“ да е настъпила по време на превоза, реализиран в периода 23.12.2015г.- 28.12.2015г., поради липсата на доказателства за механизма на ПТП, както и за състоянието на автомобила към момента на натоварването.

Настоящият съдебен състав приема, чe неправилен е извода на първата инстанция , с който е прието , че страните не са обвързани от валидно застрахователно правоотношение, основан на факта, че процесният превоз е реализиран от застрахования при ответника влекач, но в композиция с ремарке, различно от посоченото в застрахователната полица. Действително, от представената по делото застрахователна полица № 0310-165-2015-00022 със срок на застрахователно покритие 00.00ч. на 21.04.2015г. – 24.00 ч. на 20.04.2016г. е видно, че ответникът-застраховател се е задължил да покрие отговорността на превозвача за пълна или цялостна липса или повреда на превозвани товари, съгласно Общите условия по „Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз“ за автовоз, собственост на ищцовото дружество „Авитус“ ЕООД с рег.№ ****** и ремарке , собственост на П.Н.с рег.№ ******, а от представената по делото международна товарителница от

23.12.2015г. е видно, че превозът на процесното МПС, за което се твърди, че е настъпила увредата – автомобил Фиат ZFA 3340000З410474 , е реализиран от композиция, в която е участвал застрахованият автовоз и рамарке, различно от посоченото в застрахователната полица- с рег.№ ******. Застраховката на отговорността на превозвача, извършващ международен превоз , попадащ в приложното поле на чл.1 от Конвенцията за международния автомобилен превоз /CMR/, какъвто е налице в случая, представлява разновидност на застраховката „Гражданска отговорност“ и именно като такава фигурира в 10.2 на раздел 1 на Приложението № 1 към КЗ от 2005г. /отм./, но приложим към релевантния по настоящото дело момент във времето. В този смисъл са и приетите разрешения на константната съдебна практика – постановените по реда на чл.290 от ГПК : решение № 27/ 29.07.2014г. по т.д.№ 2415/2014г. на 2-ро ТО на ВКС, решение № 214/ 29.05.2014г. по т.д.№ 992/2012г. на 1-во ТО на ВКС , решение № 118/20.07.2017г. по т.д.№ 2179/2016г. на 1-во ТО на ВКС. Предмет на този вид застраховка не е конкретен товар, който се превозва , /както при имуществената застраховка/, а отговорността на превозвача за изначално неопределен и неизвестен товар /товари за вреди и/или липси по този товар в резултат на виновно поведение на превозвача или в резултат на обективна причина за неизпълнение на задълженията на превозвача по договора за превоз до лимита на отговорност на застрахователя.

При превоз, реализиран от композиция, съставена от влекач и ремарке и/или полуремарке, нормативната уредба обвързва отговорността за всички вреди, които са причинени от композицията, дори и тези , които са нанесени само от ремаркето, което е функционално свързано с МПС-влекач, по време на движение и/ или когато ремаркето се е откачило, да се покриват от застрахователя на Гражданската отговорност, свързана с притежанието и ползването на влекача. Макар към момента на настъпване на конкретното застрахователно събитие – в периода на процесния превоз 23.12.2015г.- 28.12.2015г., да липсва изрична и конкретна нормативна уредба , установяваща горепосочената отговорност на застрахователя на МПС-влекач, поради законодателна празнина, изводът за отговорността , обвързана с притежанието /собствеността на влекача при композиция от влекач и ремарке/полуремарке, съдът приема, че следва да бъде запълнена по реда на чл.46,ал.2 от ЗНА при прилагане на следващия се общ принцип от историческо тълкуване на отменените правни норми, регламентиращи тази отговорност - чл.14,ал.1 от Наредба № 24/ 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл.249 , т.1 и т.2 от КЗ от 2005г. /отм./ и за Методиката за уреждане на претенции за обезщетения за вреди причинени на МПС /отм. с ДВ, бр.90/31.10.2014г./ и приетата след релевантния по настоящото дело момент във времето правна уредба - чл.493,ал.2,т.3 от КЗ - в сила от 01.01.2016г. Те установяват отговорност за застрахователя на отговорността на превозвача, обвързана с притежание на теглещото МПС /влекач. Съответно, отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ на ремаркето възниква само в случай, при който вредите са причинени от ремаркето , което не е свързано с МПС, не е функционално свързано с него, не е било в движение, както и при самозадвижване на ремаркето – аргумент от общия принцип , следващ от запълване на нормативната празнина с приложение на общия правен принцип, следващ от историческото тълкуване на правната уредба - на ал.2 на чл.14 от Горепосочената Наредба № 24/2006г. След като в конкретния случай между страните по делото няма спор за факта, че процесната застрахователна полица касае отговорността на превозвача , а тя е свързана с притежанието /ползването на влекача, застрахован при ответника с процесната застрахователна полица, с който влекач е реализиран и процесният превоз, съдът приема, че между страните е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение, независимо от установения факт, че превозът е реализиран от собствения на ищеца влекач – посочен в застрахователната полица в композиция с ремарке, което не е предмет на застрахователната полица. Нещо повече, страна по добавъка към процесната застрахователната полица от 21.04.2015г. е сключен именно от ищцовото дружество с ответника-застраховател, а от приетата по делото ССЕ се установява, че цялата застрахователна премия в размер на 758,08лв. по процесната застрахователна полица, договорена за цялата композиция е заплатена именно от ищцовото дружество. Ето защо, съдът приема, че страните са обвързани от валидно застрахователно правоотношение, което следва да покрие доказаните от застрахованото лице- ищец вреди, настъпили по време на процесния превоз.