Решение № 260025 от 19.02.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260025 гр. Пловдив, 19.02.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД,

ІІ граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

МАРИЯ

ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 343/2020 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 247 от ГПК.

Постъпила молба вх. № 260785/28.01.2021 г. от О.П.б. с която се иска допускане поправка на решение № 260012/24.09.2020 г., като в мотивите на решението по отношение на евентуалния иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, точка ІІІ, абзац осми вместо написаното: „до тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде потвърдено“ да бъде записано съдържание, което да отговаря на диспозитива на решението, според който обжалваното решение, в тази част, е отменено и този иск е отхвърлен.

Ответникът счита, че искането е неоснователно.

След съобразяване с доводите на страната и преценка на данните по делото, съдът намира за установено следното:

Молбата за допълване на решението е допустима – подадена е от надлежна страна в производството по делото.

Предмет на въззивното производство е и иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане на О.П.Б. БУЛСТАТ ********* да заплати на „М Д.С." ЕООД, ЕИК ********* сумата от 379 245.00 лева, като сума, с която Община се е обогатила за сметка на дружество, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата молба (07.03.2016 г.) до окончателно изплащане.

По този иск въззивната инстанция, в мотивите на решението, е приела следното:

„Ищецът твърди, че е заплатил на ответника сумата от 379 245.00 лева. Това обстоятелство се доказва от заключението на счетоводната експертиза (л. 336 от делото на ОС).

Сумата е платена на три превода (л. 111, 112 и 113 от делото на ОС), за което е издадена фактура № 5237/01.08.2011 г. (л. 110 от делото на ОС).

Посочено е, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и обогатяването е неоснователно.

Това твърдение е неоснователно. Ищецът е заплатил процесната сума в изпълнение на свое задължение, поето с договор между него и Т. Г. П. ЕГН **********, в качеството на едноличен търговец с фирма „П. – П.Б. – Т. П.“, ЕИК *********, видно от текста на този договор, изповядан с нотариален акт № …, дело № .. г. на нотариус Н.Б., рег. №… (л. 28 – 29 от делото на ОС).

Няма твърдения или доказателства този договор да е преустановил своето действие.

В случая отношенията между Т. Г. П. ЕГН **********, в качеството на едноличен търговец с фирма „П. – П.Б. – Т. П.“, ЕИК ********* и О.П.б. са ирелевантни.

Следователно „М Д.С."

ЕООД, ЕИК ********* не е изпълнило чуждо задължение по смисъла на чл. 74 от ЗЗД, а е изпълнило едно свое действително и все още съществуващо задължение, на основание валиден договор.

Ето защо не е налице хипотезата на чл. 59 от ЗЗД – ответникът не се е обогатил без основание. При това положение и този иск следва да бъде отхвърлен“.

След това е записано:

„До тези правни изводи е достигна и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде потвърдено“.

Очевидно това изречение не кореспондира на всичко гореизложено.

В диспозитива на обжалваното решение, по отношение на този иск, е записано:

„ОТМЕНЯ решение №

574/25.10.2019 г., постановено по г. д. № 32/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която О.П.б. е осъдена да заплати на „М Д.С.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 379 245.00 лева, по предявения евентуален иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, като сума, с която Община се е обогатила за сметка на дружество, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата молба (07.03.2016 г.) до окончателно изплащане, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД на „М Д.С.“ ЕООД, ЕИК ********* за осъждане на О.П.б. да заплати сумата 379 245.00 лева, като сума, с която Община се е обогатила за сметка на дружество, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата молба (07.03.2016 г.) до окончателно изплащане“.

Това е действителната воля на съда, която съответства на възприетата фактическа обстановка.

Ето защо следва да бъде допусната поправка на очевидна грешка в решение № 260012/24.09.2020 г., като в мотивите на решението по отношение на евентуалния иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, точка ІІІ, абзац осми вместо написаното: „до тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде потвърдено“ ДА СЕ ЧЕТЕ: Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде отменено, а искът следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА поправка на очевидна грешка в решение № 260012/24.09.2020 г., като в мотивите на решението по отношение на евентуалния иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, точка ІІІ, абзац осми вместо написаното: „до тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде потвърдено“ ДА СЕ ЧЕТЕ: Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде отменено, а искът следва да бъде отхвърлен.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: