Решение № 1290 от 29.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. Бургас, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20232100501752 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Я. С., чрез адв. Сава Каров, срещу Решение № 1724 от 04.08.2023 г., постановено по гр. д. № 7494/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което са отхвърлени исковете й по чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД, срещу „Дари Травъл Комерс“ ЕООД за заплащане на сумата от 1227,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, формирани от стойността на заплатени медицински услуги и консумативи в Република България във връзка с травма, претърпяна на 11.10.2018 г. в гр. Р., Р.И., по време на организирано от дружеството туристическо пътуване „Р. – Вечният град“, и за заплащане на сумата от 5001 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, които имуществени и неимуществени вреди са вследствие неизпълнение на задължението на туроператора по чл. 93, ал. 1, т. от Закона за туризма (ЗТ) да осигури полезна информация на пътуващия относно здравните услуги, ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на исковата молба – 21.11.2022 г., до окончателното изплащане.

Въззивницата счита решението за неправилно. Сочи, че нормата на чл.

91, ал. 1, т. 1 ЗТ се отнася до туроператора, но следва да се изпълнява от неговия представител на мястото, където е необходимо съдействието. В случая представителят на туроператор следвало да придружи пострадалата в медицинско заведение; да й превежда на италиански език; да й окаже помощ 1 за изясняване на проблема и едва накрая да изясни нужното заплащане, като при необходимост предостави съдействие и за това. Въззивникът изтъква, че дори да не е било предвидено предварително, туроператорът е длъжен чрез своя представител да отстрани всяко несъответствие с договора за туристическа услуга. Според въззивницата доводът на разпитания екскурзовод, че помощ не е можела да бъде потърсена поради късния час, е несъстоятелно, тъй като е следвало само да се позвъни на нужния телефон, за да пристигне помощ. От показаният на св. М. се установявало, че на туристите не била предоставена друга информация, различна от посочената в полицата им за застраховка. Поддържа се, че задължението на туроператора е да предостави без необосновано забавяне необходимото съдействие на изпаднал в затруднение пътуващ, а не просто да му предостави информация.

В жалбата се изразява несъгласие с извода на туроператора, че дори да има нарушение, то е основание само за налагане на имуществена санкция по Закона за туризма, а не за иск за обезщетение. Разпоредбата на чл. 91, ал. 5 ЗТ предвиждала отговорност на туроператора, която в случая била най-малко в размер на 2610 лв. Иска се решението да бъде отменено и вместо него исковете да бъдат уважени. Претендират се деловодните разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от „Дари Травъл Комерс“ ЕООД, чрез адв. Мадлен Кавръкова. В него се сочи, че представителят на туроператора е разяснил на пострадалата възможностите за действие, като й е предоставил информация относно здравните услуги, местните власти и предоставянето на консулска помощ. Същата всеки път отклонявала предложенията да й бъде оказано съдействие във връзка със състоянието й.

Въззиваемият излага, че въззивницата не е изявила желание туроператорът да й окаже финансова помощ за заплащане на медицински разходи. Освен това на последния ден от екскурзията вече стъпвала на крака си, придвижвала се самостоятелно и в нито един момент не се наложило да бъде носена. В отговора се излагат съображения, че туроператорът е предоставил подробна информация какво включва застраховката, какъв е териториалният й обхват, както и точно какво трябва да направи въззивницата, за да се възползва от медицински услуги. Иска се решението да бъде потвърдено. Претендират се деловодните разноски.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в обжалваната част е допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 29.06.2018 г. е сключен Договор № 454 за организирано туристическо пътуване с обща цена (л. 49 от първоинстанционното дело), с който „Дари Травел Комерс“ ЕООД, в качеството му на туроператор, се е 2 задължило срещу заплащане да предостави на Е.Г.П. и Н. Я. С., в качеството им на потребители, пакет от услуги – транспорт до гр. Р., Р.И. с багаж; настаняване със закуски в района на гр. Р.; водач по време на цялото пътуване; застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“. Уговорено е, че медицинската застраховка следва да покрива медицински разноски вследствие злополука или акутно заболяване; репатриране; спешна дентална помощ. Застрахователят трябва при настъпване на застрахователно събитие да обезщети, при условията на сключената застрахователна полица, разходи и суми, определени по вид и до лимитите на съответното покритие.

Към договора са приложени Общи условия (л. 54 от първоинстанционното дело). В т. 10.1 е разяснено, че медицинската застраховка е с лимит от 5000 евро, както и че важи само по време на пътуването извън България. В т. 19 е посочено, че туроператорът не носи отговорност пред туриста, в случай че по време на пътуването неговото здравословно състояние се влоши и той се разболее, включително и в случай че това налага болнично лечение; отговорността на туроператора се изразява в осигуряване на застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“ със съответния лимит за злополука, спасителни разходи и медицински разходи.

По делото е приложена застрахователна полица (л. 8 от първоинстанционното дело). Посочено е, че тя важи за целия свят, с изключение на територията на Република България. Лимитът за медицински разноски и репатриране е 5000 евро. Изрично е указано, че при настъпване на застрахователно събитие застрахованият, лично или чрез свой представител, е длъжен незабавено (до 24 часа) да се свърже с Асистънс компанията и да представи подробна информация за събитието. Информацията може да бъде предоставена и на български език. Указано е, че, когато застрахованият заплати сам направените разходи, всички документи по конкретната претенция следва да се изпратят до застрахователя в срок до 5 години след завръщането в Република България.

По делото не са приложени общите условия към договора за застраховка, но в писмо, изпратено от Комисията за защита на потребителите (л. 29 от първоинстанционното дело), се съдържат данни, че според тези общи условия първоначално застрахованият трябва да заплати разноските по оказаната медицинска помощ и манипулации, след което, при пристигане в България, разходите се възстановяват от застрахователя.

Не се спори, че цената по договора за туристическо пътуване е платена; че на 11.10.2018 г. на летището в гр. Р. ищцата е била затисната от паднали върху нея пътници и техните багажи, в резултат на което е получила фрактура на глезена на левия си крак; че лечение е извършено след завръщането на ищцата в България; че разходите за това лечение възлизат на 1227,40 лв.; че застрахователят е отказал да възстанови разходите, тъй като са направени на територията на България.

В първата инстанция е разпитан Е.П., който живее във фактическо съжителство с ищцата. След инцидента двамата се обърнали към екскурзовода и поискали на ищцата да бъде направен медицински преглед в 3 италианска болница, където приемат чуждестранни туристи. Екскурзоводът им казал, че трябва да почакат да се свърже с фирмата си, след което щял да им даде информация какво да правят. След около половин час екскурзоводът им съобщил, че ще трябва да заплатят около 900-1000 евро, тъй като застраховката им не може да покрие евентуално преглед, рентген и други манипулации, които да установят дали има счупване или само навяхване на глезена. Ищцата и г-н П. не разполагали с такава сума. Не били подготвени за това. На следващия ден екскурзоводът пак им казал да почакат, за да видят дали глезенът не е само навехнат. Ищцата си останала в стаята, пиела обезболяващи лекарства и си правила компреси. Чакали представител на фирмата да дойде, за да бъде извършен преглед на ищцата, но никой не дошъл. Екскурзоводът само кимал с глава и казвал, че съжалява, но не може да направи нищо за незабавна намеса на медицински специалисти. Казал им, че в болниците в Италия трябва да се заплати. Свидетелят сочи, че с ищцата са очаквали по-голямо внимание и са мислели, че туроператорът може да им помогне със средства. Признава, че не са се обаждали на никого, а само са общували с екскурзовода.

Разпитан е и екскурзоводът И. М.. Той разяснил на ищцата, че, ако наистина чувства болка, може да се възползва от застраховката си.

Предложил й лично той или рецепцията на хотела да се обади и да повика медицинско лице. Обяснил на ищцата, че разноските за медицинските услуги се заплащат от нея на място, след което се възстановяват в България от застрахователя, със съответните документи за разходите от преглед и другата медицинска документация. Ищцата твърдо заявила, че няма да има нужда и че ще си прави компрес. Останала си в стаята през следващите дни.

Фактическият съжител на ищцата г-н П. се движел с екскурзиантите, а не прекарвал цялото време с нея. В последния ден ищцата ходела нормално.

Свидетелят сочи, че нито ищцата е молила, нито той е предлагал туроператорът да заплати разходите й за лечение. На туристите се предоставяла застрахователната полица, в която са описани условията й, а свидетелят допълнителни ги разяснявал и устно.

В първата инстанция е разпитана и свидетелката Т.Г. – служител на ответника. С ищцата работили в съседни офиси. Няколко дни преди екскурзията ищцата накуцвала – глезенът й бил обвит в черен ластичен бинт.

В деня на инцидента екскурзоводът споделил със свидетелката, че е предложил на ищцата да посети лекар, като се възползва от застраховката си, но тя категорично е отказала. Екскурзоводът заявил също, че е запознал клиентите с условията на застраховката.

При договорно неизпълнение в правната сфера на кредитора настъпват неблагоприятни правни последици в резултат на неосъществяването на дължимата престация. Накърнява се позитивния кредиторов интерес – интересът от промяната. Съгласно правилото на чл. 79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Фактическият състав на отговорността за договорно неизпълнение е уреден в нормата на чл. 82 ЗЗД. Нужно е да се докаже 4 неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника; изправност на насрещната страна; вреди; причинна връзка между неизпълнението и вредите; противоправност и вина на длъжника. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди (освен в случай на умишлено поведение). Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, които разумният човек би трябвало да допусне при пораждане на задължението.

Според чл. 93, ал. 1 ЗТ, в редакцията, действала към момента на инцидента (ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.), туроператорът е длъжен да откаже без необосновано забавяне съдействие на изпаднал в затруднение пътуващ, включително в случаите по чл. 90, ал. 13 ЗТ, и поспециално, като осигури полезна информация на пътуващия относно здравните услуги, местните власти и предоставянето на консулска помощ, както и като окаже съдействие на пътуващия да осъществи междуселищни и/или международни комуникации и да намери алтернативни туристически услуги. С тази разпоредба законодателят по нормативен път е разширил съдържание на договора за туристическо пътуване. Транспониран е чл. 16 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, като текстовете са идентични.

Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1db60c07-b6e5-4c06-a1b7-70dfcc565e29