Решение № 19304 от 27.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11693/2025
- Вид
- Решение № 19304
- Подписан
- 27.10.2025
- В сила
- 27.10.2025
- Състав
- МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 33 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б", предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 и сл. · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 19304 гр. ***, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110111693 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *** срещу ***, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 3366,46 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена *** енергия за имот, находящ се в гр. ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 788,93 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена *** енергия за периода от 15.08.2021 г. до 21.02.2024 г., сумата от 17,44 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,63 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и като такъв – потребител на *** енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗЕ.
Поддържа, че до имота на ответника е била доставена *** енергия, която той е потребил, без страните да са били обвързани от договорна връзка по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (писмен договор за продажба на *** енергия за стопански нужди), поради което се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената *** енергия и сумата за дяловото разпределение, както и е изпаднал в забава за заплащане на посочените главници за *** енергия и услуга дялово разпределение на *** енергия. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ***, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да е бил собственик или ползвател на процесния недвижим имот. Поддържа се, че не е налице обогатяване от страна на ответника за сметка на ***, доколкото в процесния период ответникът не е ползвал имота. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.
Моли се съда да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 1
ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без правно основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, количеството и цената на реално доставената през исковия период *** енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия, спестявайки разходите за заплащане на стойността на същата, както и връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и продажба на *** енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува *** или *** енергия с *** гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между *** предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил *** и че сградата – *** (в която се намира процесния имот) е била присъединена към *** мрежа.
В настоящото производство не се спори, че между страните не е бил сключен договор за продажба на *** енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на *** енергия за небитови (стопански) нужди.
При невъзможност на *** предприятие да търси стойността на доставената *** енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства – *** г., *** г., писмо, рег. № *** г. на ***, район „***“, удостоверение,и изх.
№ *** г., се установява, че процесния топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, е бил актуван като държавна собственост, като правата на управление върху имота са били предоставени на *** /към настоящия момент ***/. Ето защо съдът намира, че именно ответникът е материално легитимиран да отговаря по иска по чл. 59 ЗЗД.
За установяване на обстоятелството, че през процесния период ответникът е ползвал доставената му от ищеца *** енергия за стопански нужди, спествайки си разходи за закупуването й, по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението се установява, че количеството *** енергия, постъпило в *** сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от ***.
Вещото лице е установило, че през процесния период ответникът не е ползвал *** енергия за отопление на имота и за БГВ и такава не му е била начислявана от ищеца, като е била начислявана само *** енергия за сградна инсталация и *** енергия за доставка на БГВ.
2
Вещото лице е установило от приложените документи, че ответникът е разполагал в жилището си с отоплителни тела – радиатори, на които не са монтирани топлинни разпределители и термостатни винтили /радиаторите са демонтирани/затапени/, както и с 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. От м.05.2020 г. до м.04.2022 г. не извършвано дялово разпределение, поради демонтирани/затапени радиатори в имота. За периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. потреблението на топла вода е изчислявано на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп“ – брой потребители – 3 лица, при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. на брой потребител. Количеството *** енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение, процесният обект е с кубатура 141 куб.м. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена *** енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е в размер на 3452,06 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.
По отношение на релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност, съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на *** дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на доставена *** енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.02.2025 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 27.02.2022 г. (от м.05.2020 г. до м.11.2021 г. включително).
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на потребеното количество *** енергия за периода от м.12.2021 г. до м.04.2022 г. е в размер на 588,66 лв.
Следователно искът за главница за доставена *** енергия е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 588,66 лв., дължима за периода от м.12.2021 г. до м.04.2022., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 3366,46лв. и за периода от 3 м.05.2020 г. до м.11.2021 г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, съдът приема следното:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата чл. 22, ал. 1 от Общите условия за продажба на *** енергия за битови нужди от *** на клиентите в гр. *** от 2016 г., приложими в отношенията между страните на основание чл. 72, ал. 2 от Общите условия за продажба на *** енергия за стопански нужди от „*** ***“ АД на потребителите в гр. ***, дяловото разпределение на *** енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че дяловото разпределение през исковия период е осъществявано от ***. По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане. Като не е заплатил същата, ответникът се е обогатил неоснователно.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.