Решение № 1079 от 24.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. Варна, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100501462 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община Аксаково (ищец в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. Ю. Г., срещу решение № 844/11.03.2025 г. по гр.д. № 4169/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 49-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против П. Д. П. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът П. Д. П. не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № ***0 по КК и КР на местност „Канайол“, землище с.

Осеново, община Аксаково, област Варна, трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - неизползвана нива (угар, орница), целия с площ 606 кв.м., при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***, образуван от имот № *** по КВС (предходен план) на същото землище. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати на ответника (сега въззиваем) разноски по делото в общ размер на 2100 лева.

В ъ в въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въззивникът поддържа, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3874/2007 г. на Районен съд – Варна е прието за установено по отношение на ОСЗГ-Аксаково и Община Аксаково, че наследниците на П. Т. А. имат право да възстановят правото на собственост върху следните земеделски земи, находящи се в 1 землището на с. Осеново, а именно: нива с площ 6,8 дка в местност „Текенски път“, нива с площ 17,7 дка в местност „Дългите парчета“, нива с площ 10 дка в местност „Сухата чешма“ и нива с площ 14 дка в местност „Сакар тепе“, на основание чл.11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Сочи, че с Решение № 23-1/27.08.2008 г. на ОСЗ-Аксаково на наследниците на П. А. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 7 имота, сред които и имот № *** в местност „Канайол“ с площ 0,606 дка, идентичен с процесния ПИ. Оспорва валидността на решението на ОСЗАксаково, доколкото възстановените с него имоти, сред които и процесният, не съответстват по местоположение, площ и граници на възстановените със съдебното решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ земеделски земи. В тази връзка излага, че от допълнителното заключение на СТЕ е установена липса на идентичност между тези имоти, както и въобще липса на подадено заявление за възстановяване на процесния имот от правоимащите наследници на П. А..

Изтъква, че преди 04.08.2004 г. процесният имот е попадал на територията на общ. Балчик, докато възстановените земи са в с. Осеново, общ. Аксаково. При тези условия намира, че не е налице възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници и решението на органа на поземлена собственост е незаконосъобрано. Счита, че косвеният съдебен контрол на акта е допустим по реда и при условията на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Поддържа, че наследниците на П. А. не са придобили правото на собственост върху процесния имот, поради което не са могли да го прехвърлят на ответника и последният не се явява негов титуляр.

С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна П. Д. П., действащ чрез адв. П. С., с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че доколкото Община Аксаково обосновава правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с твърдения да е собственик на процесния имот, то при недоказване на собственото й право, искът подлежи на отхвърляне без да се изследват оспорените права на ответника. Счита, че случаят е такъв, тъй като не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в приложимите ред. до изм.

ДВ бр. 13/2007 г., на която разпоредба се позовава Общината. Сочи, че тъй като планът за земеразделяне на с. Осеново е влязъл в сила през 2005 г., до изменението на чл. 19 през 2007 г. предвиденият в предишните редакции на текста 10-годишен срок не е изтекъл. Отделно поддържа, че с влязлото в сила Решение № 23-1/27.08.2008 г. на ОСЗ-Аксаково имотът е възстановен на праводателите му, респ. не е включен в остатъчния фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ.

Липсва и проведена процедура по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Поддържа, че той се легитимира като собственик на имота въз основа на договора за дарение от 05.11.2008 г., а праводателите му са били собственици по наследяване и реституция съгласно решението на ОСЗ-Аксаково, което е стабилен административен акт с конститутивно действие, постановено въз основа на влязло в сила съдебно решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С последното само се признава правото на реституция, а конкретните имоти – предмет на възстановяване се определят от ОСЗ с решение по чл. 14 ЗСПЗЗ.

Затова и счита, че липсата на идентичност на имотите по съдебното решение и 2 решението на административния орган не се отразява на законосъобразността на реституцията. Сочи, че съдебното решение е постановено след обнародване на проектоплана за замеразделяне, поради което правоимащите подлежат на обезщетяване по реда на чл. 10б във вр. чл. 19а от ЗСПЗЗ със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, което изискване е спазено. Преценката дали да обезщети собственика със старите му земи или с други такива е в правомощията на ОСЗ, с оглед възможността за това, като разпоредбата на чл. 10б, ал. 2 ЗСПЗЗ не поставя условие земите, дадени в обезщетение, да са в същата местност. В случая описаните в решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ имоти не са съществували със същите параметри и не са били свободни предвид обявения през 2000 г. план за земеразделяне. Поради това и съгласно чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ ОСЗ е обезщетила наследниците на бившия собственик с налични земеделски земи, като решението й е валидно и законосъобразно.

Поддържа и заявеното в евентуалност възражение за придобиване на процесния имот по давност в резултат от упражнявано от него добросъвестно владение в продължение на повече от пет години, считано от сключване на договора за дарение на 05.11.2008 г., евентуално – чрез непрекъснато владение в продължение на повече от десет години, считано от 08.09.2008 г., при присъединяване на владението на праводателите му в периода 08.09.2008 г. – 05.11.2008 г. Намира, че възражението му е доказано от свидетелските показания по делото.

По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение и претендира разноски за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния му представител адв. И. З., поддържа въззивната жалба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В депозирана писмена защита поддържа, че правният му интерес е доказан с доказване на фактите, че процесният имот е земеделска земя, както и че попада в границите на Община Аксаково. Намира, че по предявения отрицателен установителен иск той не носи доказателствена тежест за установяване на фактите, от които произтича собственото му право на собственост. Счита, че решението на ОСЗ-Аксаково е незаконосъобразно, понеже не е предшествано от проведено специално обезщетително производство, предвидено в чл. 19 от ППЗСПЗЗ в хипотеза като настоящата, при която е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи (стари) реални граници, но е отказано реалното й възстановяване поради пречките по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Оспорва и твърдяното евентуално придобивно основание с възражения, че до 04.03.2022 г. давност не е текла поради действащия мораториум.

Въззиваемият, чрез адв. П. С., поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Поддържа, че съдебното решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е влязло в сила след влизане в сила на плана за земеразделяне и единственият начин за възстановяването на земите е бил по реда на чл. 10б във вр. чл. 19 от ЗСПЗЗ – с други останали свободни земи. Във връзка с евентуалното му възражение за придобиване на имота по давност намира, че мораториумът е неприложим, доколкото не е доказано, че имотът е бил общинска собственост.

3

Съдът констатира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Община Аксаково против П. Д. П. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор № ***0 с площ 606 кв.м, находящ се в местност „Канайол“, землище с. Осеново, община Аксаково, област Варна.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на закона, на основание чл.19 ЗСПЗЗ, в ред. до изм. ДВ бр.13/2007 г.

Сочи, че ответникът също претендира да е негов собственик, като се позовава на нотариален акт № 174, том IV, peг. № 9666, дело № 693 о 05.11.2008 г., с който Т. Д. К. и Д. Т.ов К. са му дарили имота. От своя страна, през 2007 г. Д.

Т.ов К., като наследник на П. Т. А. (бивш жител на с. Клиемнтово) е предявил искова молба по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, по която е образувано гр.д. № 3874/2007 г. на РС-Варна, с искане да се приеме за установено, че наследниците на П. Т. А. имат право да възстановят собствеността върху 4 ниви в землището на с. Осеново с обща площ 48.500 дка, както следва: 1.) нива с площ от 6,800 дка, находяща се в местност „Текенски път“, попадаща в масив № 52 по КВС на землище с. Осеново; 2.) нива с площ от 17,70 дка, находя ща се в местност „Дългите парчета“, попадаща в масив № 12 по КВС на землище с. Осеново; 3.) нива с площ от 10 дка, находяща се в местност „Сухата чешма“, попадаща в масив № 28 по КВС на землище с. Осеново; 4.) нива с площ от 14,00 дка, находяща се в местност „Сакар тепе“, попадаща в масив № 26 по КВС на землище с. Осеново. В рамките на съдебното производство е установено, че П. Т. А. е бил собственик на претендираната земеделска земя по силата на договор за покупко-продажба от 1942 г., както и че земята е внесена в ТКЗС, респ. наследниците му имат право да възстановят правото си на собственост. В съдебното производство е била назначена и изготвена съдебно - техническа експертиза, според заключението на която всички заявени за възстановяване ниви попадат в землището на с. Осеново и представляват незастроени земеделски земи, които съществуват на място.

Затова и на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗСПЗЗ ищецът счита, че възстановяването на собствеността следва да се извърши в същите местности в землището на с. Осеново, в които са попадали притежаваните съгласно нотариалния акт от 1942 г. земеделски земи. След постановяване на съдебното решение от ОСЗ-Аксаково е издаден протокол № 14756/01.08.2008 г., с който се признава и определя за възстановяване на наследниците на П. Т. А. правото на собственост върху земеделски земи, така, както са посочени в исковата молба, с обща площ 48,500 дка. На 27.08.2008 г. от ОСЗ-Аксаково е издадено решение № 23-1, с което на същите наследници се възстановява правото на собственост върху 7 имота, с обща площ 52.528 дка, всички находящи се в местност „Канайол“, сред които и изоставена нива с площ от 0,606 дка, представляваща имот № ***, идентичен с процесния. Според ищеца на практика са възстановени земеделски земи, които нито по площ, нито по местонахождение съответстват на притежаваните, респ. заявените такива за възстановяване с исковата молба и описани в диспозитива на съдебното решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Затова и счита, че праводателите на ответника не са станали собственици на процесния имот, съответно и ответникът не е станал негов собственик по силата на договора за дарение.