Решение № 731 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110131652 по описа за 2025 година

С искова молба с вх. № 192979/03.06.2025г. ищецът М. С. М. е предявил против „Изи Асет Мениджмънт” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за потребителски кредит № *******/18.09.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3148 лева, представляваща недължимо платена сума от ищцата по нищожен договор за потребителски кредит № *******/18.09.2024 г.

Ищецът М. С. М. е предявил против ********** отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за поръчителство № *******/18.09.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - поради заобикаляне на закона.

В исковата молба се твърди, че между ищца и „Изи Асет Мениджмънт” АД бил сключен договор за потребителски кредит № *******/18.09.2024г., въз основа на който на ищеца била предоставена в заем сума в общ размер от 5000 лева, със задължение да я върне на погасително вноски, с фиксиран ГЛП от 50.00% и ГПР в размер от 61.55%. Поддържа, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, в изпълнение на което ищецът сключил договор за поръчителство № *******/18.09.2024г. с **********, по силата на който последният поел задължение да обезпечи пред ********** задълженията на ищеца по договора за кредит, като съгласно договора за поръителство било уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 2602.32 лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът ********** е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Поддържа, че вноските по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл.11, ал.1, т. 10, вр. чл.22 1

ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието - годишният процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които послужили за изчисляването му и не отговоря на действително прилагания от заемодателя, който бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлявало част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, същото е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В процесния договор това не било сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР и в него не било включено възнаграждението за поръчител, както и навежда, че двете дружества били свързани. Договорът за кредит бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът на уговорената възнаградителна лихва от 50,00% надвишава трикратния размер на законната лихва. Договорът за поръчителство, сключен с „Фейненшъл България“ ЕООД, също бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като е сключен формално, а освен това било налице нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Поради сочените основания поддържа, че процесните договори са недействителни. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *******/18.09.2024г. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Навежда и съображения, че годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита към момента на сключване на договора в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и размерът на годишният процент на разходите по договора е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В размера на ГПР не следвало да се включва възнаграждението за предоставяне на обезпечение, тъй като същото не било общ разход по кредита. Договорът за поръчителство бил отделен договор и неговото сключване не било условие за отпускане на кредита.

Оспорва договорът за заем и уговорената възнаградителна лихва да накърняват добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника **********.

Ответникът оспорва процесният договор за заем да е нищожен на посочените основания.

Поддържа, че договорът за поръчителство, по които дружеството е страна, е действителен и отговаря на приложимите изисквания на закона. Излага съображения, че сключеният договор има характеристики на договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция за плащане в полза на кредитора с наредител заемополучателя, по който потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Поддържа, че разпоредбите на ЗЗП не следва да се прилагат, доколкото процесният договор има характера на обезпечителна сделка по главния договор. Излага довод, че извън правоотношението по договора за поръчителство е дали кредиторът е изчислил правилно ГПР и дали възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими разпоредбите на чл. 11 относно реквизитите на договора за потребителски кредит, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 ЗПК. Поддържа, че свързаността между ********** и ********** не основание възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен кредит, както и сумите, заплатени като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не постъпват в патримониума на 2

**********. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен препис на договор за паричен заем № ******* от 18.09.2024г., от който се установява, че на посочената дата между ищеца М. С. М. и ********** е бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен заем в размер на 5000 лв., със срок на погасяване 21 месеца, с размер на месечната погасителна вноска – 264,08 лв., с уговорена годишна лихва - 50 %, ГПР – 61,55 % и общо задължение 5545,68 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1500 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с ********** АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Приет е също така и препис от договор за предоставяне на гаранция № ******* от 18.09.2024г., от който се установява, че в деня на сключване на договора за кредит, между ищеца, в качеството му на потребител, и "Файненшън България" ЕООД, в качеството му на гарант, е сключен договор, по силата на който "Файненшън България" ЕООД се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на ********** АД, с наредител - потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно процесния договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 5000 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 2602,32 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем, с размер на всяка вноска – 123,92 лв. Посочено е, че потребителят заплаща сумите по начина, описан в договора за паричен заем, като заемодателят е овластен да приема вместо гаранта плащанията. Уговорено е, че гарантът се задължава при поискване от страна на 3 кредитодателя да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за заем.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че ищецът е заплатил по процесния договор за паричен заем сумата в общ размер на 8050,11 лева, чрез която са погасени главница в размер на 5000 лева, възнаградителна лихва в размер на 447,79 лева и възнаграждение за поръчителство в размер на 2602,32 лева. Вещото лице посочва, че възнаграждението за поръчителя не е взето предвид при изчисляване на размер на ГПР. Ако същото бъде включено, то процентът на разходите би бил 113,60%.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за потребителски кредит № *******/18.09.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3148 лева, представляваща недължимо платена сума от ищцата по нищожен договор за потребителски кредит № *******/18.09.2024 г.

Срещу ответника ********** е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за поръчителство № *******/18.09.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - поради заобикаляне на закона.

По предявените против ********** искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК и евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с ответника ********** с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, както и че посочените клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК.