Разпореждане № 401 от 09.02.2026, Административен съд - Плевен

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 401

Плевен, 09.02.2026 г.

Административният съд - Плевен - XI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЙОНИТА ЦАНКОВА като разгледа докладваното от съдията Йонита Цанкова административно дело № 996 по описа за 2025 година на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Административен съд – Плевен е постъпила жалба от „Венис Арт Пойнт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Левски, [улица], чрез управителя Т. Б., чрез адв. М. С. от САК /без приложено пълномощно/, срещу Решение № ПВУ-СНД-25-557 от 28.11.2025 г. на Изпълнителния директор на „Национален фонд култура“ и Ръководител на Структурата за наблюдение и докладване.

С разпореждане от з.с.з. на 12.01.2026 г. е констатирано, че:

Към жалбата няма приложени: удостоверение за съществуване и представителството на жалбоподателя, няма приложено адвокатско пълномощно, липсва и документ за платена държавна такса по сметка на съда, поради което жалбата не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Отделно, към административната преписка не е приложено съобщение, поради което липсват доказателства за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 5, от АПК, каквито следва да се изискат допълнително от жалбоподателя и ответника, като от ответника се изиска и изрично писмено становище за допустимост на жалбата.

Следва допълнително да се изиска от жалбоподателя и ответника информация за „материалния интерес“ по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗАКОН за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, предвид това, че жалбоподателят не е внесъл държавна такса, респ. не е определил сам размера на същата.

Следва от ответника да се изискат допълнителни доказателства относно компетентност на издателя на обжалваното решение към датата на издаването му – 28.11.2025 г.

Със същото разпореждане е констатирано, че жалбата не отговаря на изискването на чл. 151, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 151, т. 1 от АПК, към жалбата не е приложено удостоверение за съществуването и представителството на организация – жалбоподател, поради което следва да се изиска такова. Следва да се укаже, че разпоредбата на чл. 151, т. 1 от АПК е разпоредба от кодекс, поради което има предимство пред разпоредби на други закони, като в тежест на жалбоподателя е да представи удостоверение за съществуването и представителството на организация – жалбоподател съгласно същата норма.

Поради това със същото разпореждане от з.с.з. на 12.01.2026 г. жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 1, т. 2, т. 3 от АПК, както и чл. 159, т. 5 от АПК с указание в 7-дневен срок от съобщението жалбоподателят: 1. да представи удостоверение за съществуването и представителството на организация – жалбоподател; 2. да представи пълномощно на името на адвоката, подал жалбата; 3. да представи документ за платена държавна такса по сметка на съда; 4. да конкретизира „материалния интерес“ по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗАКОН за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, като посочи точния размер на средствата, които е поискал; 5. да представи доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок за обжалване, като представи доказателства за дата на съобщаване на обжалваното решение и дата на подаване на жалбата, като на жалбоподателя са указани последиците при неизпълнение по чл. 158, ал. 3 от АПК на всяко от горните указания.

Отделно от горното, със същото разпореждане е констатирано, че административната преписка е постъпила в съда чрез ответния административен орган, но не се съдържа информация за точния размер на „материалния интерес“ по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗАКОН за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, поради което е изискана информация и от ответника.

Отделно, със същото разпореждане е констатирано, че към представената до момента административна преписка от ответника, не са представени доказателства за компетентността на издателя на обжалвания индивидуален административен акт към датата на издаването му 28.11.2025 г., поради което доказателства за компетентност са изискани от ответника.

Допълнително, със същото разпореждане е указано на ответника в 3-дневен срок от съобщението да представи по делото в цялост заверено копие от административната преписка по издаване на Решение № ПВУ-СНД-25-557 от 28.11.2025 г. на Изпълнителния директор на „Национален фонд култура“ и Ръководител на Структурата за наблюдение и докладване, съдържаща и съобщение за връчване на обжалваното решение на жалбоподателя, както и изрично писмено становище за допустимост на жалбата по см. на чл. 159, т. 5 от АПК.

Постъпила е молба вх. № 213 от 13.01.2026 г. на жалбоподателя, към която е приложена идентична жалба, документ за внесена на 12.01.2026 г. държавна такса в размер на 25,56 евро, доказателства за изпращането на жалбата на 15.12.2025 г., както и пълномощно на адв. М. С..

Постъпила е молба вх. № 288 от 15.01.2026 г. на жалбоподателя чрез адв. М. С., към която отново са приложени: документ за внесена на 12.01.2026 г. държавна такса в размер на 25,56 евро, доказателства за изпращането на жалбата на 15.12.2025 г., както и пълномощно на адв. М. С., ведно с удостоверение за актуално състояние на дружеството-жалбоподател.

Постъпило е писмо вх. № 183/23.01.2026 г. от ответника, съдържащо и писмено становище, че жалбата е недопустима като просрочена, като се сочи, че съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ИСУН/ - електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от съответния кандидат с изпращането му в ИСУН, т.е. релевантният момент, от който се счита, че е налице „съобщаване“ е този на изпращане на кореспонденцията, а не на отваряне на същата. Ответникът сочи, че „в настоящия случай 14-дн. срок за обжалване е изтекъл на 15.12.2024 г., докато жалбата е подадена на 16.12.2024 г., т.е. е просрочена, съответно недопустима.“ Към писмото на ответника има представени писмени доказателства.

Постъпила е молба вх. № 485/16.01.2026 г. на жалбоподателя, в която отново се повтаря съдържанието на предходна молба на жалбоподателя относно това, че делото не е с материален интерес, както и относно дата на подаване на жалбата на 15.12.2025 г.

Постъпило е придружително писмо вх. № 643/02.02.2026 г. на ответника, ведно с приложени писмени доказателства, вкл. съобщение за връчване на обжалваното решение на жалбоподателя чрез ИСУН на л. 254 от делото с дата на изпращане 01.12.2025 г.

Съдът, като съобрази представените допълнително от жалбоподателя и ответника писмени доказателства и писмени становища, намира, че към момента все още липсват категорични доказателства, че оспорването е в срок.

От страна на жалбоподателя се представя товарителница /на л. 55 и л. 63 от делото/ с дата на подаване 15.12.2025 г., като липсват други доказателства.

От страна на ответника се сочи, че жалбата е недопустима като просрочена, като се сочи, че съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ИСУН/ - електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от съответния кандидат с изпращането му в ИСУН, т.е. релевантният момент, от който се счита, че е налице „съобщаване“ е този на изпращане на кореспонденцията, а не на отваряне на същата. Ответникът сочи, че „в настоящия случай 14-дн. срок за обжалване е изтекъл на 15.12.2024 г., докато жалбата е подадена на 16.12.2024 г., т.е. е просрочена, съответно недопустима.“ Вероятно е налице вкл. техническа грешка относно годината на подаване, сочена от ответника, но съдът е длъжен да следи за допустимостта на жалбата служебно на основание чл. 159, т. 5 от АПК, поради което и следва жалбата да бъде оставена повторно без движение с оглед проверка за спазването на 14-дн. преклузивен срок.

Отделно, не е изпълнено разпореждането на съда от з.с.з. на 12.01.2026 г. от двете страни, в частта, с която е указано на двете страни да представят нарочна информация за „материален интерес“ по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗАКОН за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

От страна на жалбоподателя изрично се сочи с молба вх. № 288/15.01.2026 г. и молба вх. № 485/26.01.2026 г., че „настоящото производство не е такова с материален интерес, тъй като при отмяна на акта съдът няма да присъди органът да ни заплати исканото от нас подпомагане, а само ще отмени акта и ще му върне преписката за повторно произнасяне“.

От страна на ответника също е налице неизпълнение на разпореждането на съда от з.с.з. на 12.01.2026 г., като не сочи изрично никакъв материален интерес.

Ето защо и на това основание жалбата следва да бъде оставена повторно без движение, като се укаже на двете страни изрично да посочат „материален интерес по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗАКОН за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

Поради това жалбата следва да бъде оставена повторно без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 3 от АПК, както и чл. 159, т. 5 от АПК с указание в 7-дневен срок от съобщението жалбоподателят: 1. да конкретизира „материалния интерес“ по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗАКОН за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, като посочи точния размер на средствата, които е поискал; 2. да представи документ за платена държавна такса по сметка на съда, като довнесе дължимата държавна такса по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗАКОН за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление; 3. да представи доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок за обжалване, като представи доказателства за дата на съобщаване на обжалваното решение и дата на подаване на жалбата, като на жалбоподателя се укажат последиците при неизпълнение по чл. 158, ал. 3 от АПК на всяко от горните указания.

Отделно от горното, ответникът не е изпълнил в цялост разпореждането от з.с.з. на 12.01.2026 г., поради което следва в 3-дн. срок от съобщаването изрично писмено да посочи: 1. „материалния интерес“ по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗАКОН за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление; 2. изрично да посочи дали датата на съобщаване на обжалваното решение е 01.12.2025 г., а не 01.12.2024 г., /както е посочил в писмено становище вх. № 183/23.01.2026 г./, като представи надлежни доказателства за това /вкл. съобщаване чрез ИСУН/, изрично да посочи разполага ли с информация за друга дата на съобщаване, като представи доказателства за това, както и изрично да посочи и представи пощенски плик или друго доказателство за дата на подаване на жалбата преди 16.12.2025 г., както и ново изрично писмено становище за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 5 от АПК.

Водим от горното съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 3 от АПК, както и чл. 159, т. 5 от АПК, жалбата на „Венис Арт Пойнт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Левски, [улица], чрез управителя Т. Б., чрез адв. М. С. от САК, срещу Решение № ПВУ-СНД-25-557 от 28.11.2025 г. на Изпълнителния директор на „Национален фонд култура“ и Ръководител на Структурата за наблюдение и докладване, като УКАЗВА на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовностите на жалбата, сочени в мотивите на настоящето, като в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производство по делото прекратено на основание чл. 158, ал. 3 от АПК.

ИЗИСКВА в 3-дн. срок от съобщението за настоящото от Изпълнителния директор на „Национален фонд култура“ и Ръководител на Структурата за наблюдение и докладване да посочи: 1. „материалния интерес“ по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗАКОН за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление; 2. изрично да посочи дали датата на съобщаване на обжалваното решение е 01.12.2025 г., а не 01.12.2024 г. /както е посочил в писмено становище вх. № 183/23.01.2026 г./, като представи надлежни доказателства за това /вкл. съобщаване чрез ИСУН/, изрично да посочи разполага ли с информация за друга дата на съобщаване, като представи доказателства за това, както и изрично да посочи и представи пощенски плик или друго доказателство за дата на подаване на жалбата преди 16.12.2025 г., както и ново изрично писмено становище за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 5 от АПК.

Разпечатката съдържа 35 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1db46b86-add3-414e-a09e-a585915f1907