Решение № 56 от 16.02.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Бяла Слатина, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251410100845 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от „АПС Б.Б.“ЕООД, ЕИК:203374133, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Триадица, бул. „Б.“№81 В срещу Д. И. А., ЕГН **********, с адрес: с.Т., ул. „Г.Б.№2.

Ищецът „АПС Б.Б.” ЕООД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Д. А. за следните суми: 800 лв. – главница по Договор за потребителски Д. А.; 40,05 лв. – договорна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 11.02.2020 г. до 27.03.2020 г.; 251,29 лв. – законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит за периода от 27.03.2020 г. до 28.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 21,83 лв. – държавна такса и сумата от 28,32 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитодател, и Д. И. А., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 396897 на 11.02.2020 г., съгласно който е получил сумата от 800 лв., срещу което се е съгласил да върне 1 брой вноска в размер на 1250 лв. в срок до 27.03.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,62 %.

Посочва, че съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на 1 който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуга или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършване на периодични вноски през целия период на тяхното представяне. Посочва, че от приложените общи условия и процесния договор се установявало, че е сключен между страните договор по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Поддържа, че е спазена разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК и договорът е сключен по разбираем и ясен начин, с форма и шрифт според закона, поради което процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК Сочи се още че в чл.31 ал.3 от Общите условия /ОУ/ на договора страните са били съгласили, че длъжникът щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди се, че според чл.33 ал.2 от ОУ кредиторът следвало да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи и ще се считали за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адрес за кореспонденция, посочени от него при подписване на договора.

Поддържа се, че посочените договори са по електронен път по силата на ЗПФУР, като договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са ползвали средства за комуникация от разстояние.

Посочва се, че при сключване на договора на ответника е била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Посочва, че ответника не е изпълнил в срок задълженията си. Поддържа се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД.

Твърди се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника има за цел длъжника да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно, като законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението нямало характер на лично незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Посочва, че съгласно съдебната практика не е пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор / цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Моли, в случай, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, да се приеме за надлежно връчено на уведомлението с исковата молба,

Предвид тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК особения представител на ответника е подал писмен отговор. Посочва, че липсват доказателства, че представените от ищеца договори и други приложения към него между ищеца и ответника отговаряли на изискванията на закона и да бъде установено дали същия съдържал неравноправни клаузи, което е невъзможно към настоящият момент, доколкото тези клаузи не са обвързващи за потребителят, предвид действието на чл.6, параграф първи от Директива 93/13 ЕИО на Съвета.

2

Посочва, че съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването на добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Поддържа, се договорът е нищожен, тъй като от процесния договор определеният лихвен процент, е бил завишен в пъти от законовия такъв, такса за експресно разглеждане на кредита, както и вноска с такса за експресно разглеждане и други. Оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана, поради нищожност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Приложено е по делото ч.гр.д.№372/2025г. по описа на РС-Бяла Слатина, от което се установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. И. А. за сумата в размер на 800,00 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №396897 от 11.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 12.03.2025г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 40,05 лева, представляваща договорна лихва за период от 11.02.2020 г. до 27.03.2020г., сумата в размер 251,29 лева, представляваща мораторна лихва за период от 27.03.2020г. до 28.02.2025 г., както и държавна такса в размер на 21,83 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 28,32 лева.

Издадената заповед е връчена на по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящите установителни искове за съществуване на вземането.

За ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими. Ищецът не е претендирал сумата в размер на 425,80 лв., представляваща дължими такси, събирани от „Сити кеш“ ООД, както и сумата в размер на 409,95 лв., представляваща неустойка по чл.6.2. от Договор за паричен заем №396897/11.02.2020г., като в тази част заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено от съда с Разпореждане № 334/12.03.2025г.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземанията, съгласно представения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., сключен между Сити Кеш" ООД, като цедент, и "АПС Б.Б." ЕООД, като цесионер. С факта на подписване на договора за цесия, вземането към ответника е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца, който става носител на вземането – обстоятелство, обуславящо и наличието на материално правната му легитимация.

За да се приеме обаче, че ищецът е титуляр на процесните вземания и кредитор на ответника по процесния договор за кредит, освен наличието на валиден договор за цесия, е необходимо и надлежно уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията. Това е така, тъй като за да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишният кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.

99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник, тъй като такова упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

По делото не са ангажирани и доказателства за това, че д о ответникът е стигнало 3 уведомлението и същия е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията преди депозирането на исковата молба в съда. Няма пречка обаче длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия.

В случая, с исковата молба е представено изходящо от ищеца Уведомление за цесия, адресирано до ответника. Представено е от ищеца и пълномощно, с което цедентът го упълномощава да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 към договора за цесия за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД.

Следователно, приложеното към исковата молба уведомление за цесия, изходящо от ищеца, в качеството му на цесионер и на пълномощник на цедента, е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесните вземания.

С оглед горното, съдът намира, че ищецът е легитимиран да предяви претенции за твърдяните вземания, произтичащи от посочения в заявлението и в исковата молба договор за кредит. Прехвърлянето на процесните вземания в полза на ищеца следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, респ. че цесията е породила действие за ответника. Уведомление за цесия в случая е достигнало до длъжника – ответник с връчване на преписа от исковата молба и приложенията, т. е. след завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Тъй като обаче, настоящото исково производство се явява продължение на заповедното такова, след полученото уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД ответникът дължи изпълнението по прехвърлените вземания на ищеца-цесионер. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването от длъжника-ответник на уведомлението за цесия, дори и като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК.

От приложения Договор за паричен заем Кредирект № 396897, се установява, че на 11.02.2020г. между "Сити Кеш" ООД и ответника бил сключен договор за заем, съгласно който "Сити Кеш" ООД – заемодател предоставило на ответника – заемател сума в размер на 800,00 лв., която следвало да бъде погасена на една месечна вноска, дата на падеж – на 27.03.2020 г. Общата сума за плащане била определена на 840,05 лв., фиксираният годишният лихвен процент – 40,05 %, а годишният процент на разходите – 48,62%.