Решение № 153 от 14.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира К.

Магдалена Лазарова при участието на секретаря Е. Б. Н.а в присъствието на прокурора Е. Анг. С. като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600331 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по повод подадени в законоустановения срок въззивна жалба от частния обвинител Н. Г. Б. лично и като законен представител на малолетния Г. Х. Г., чрез повереника адв.С. Г., въззивна жалба от адв. Д. М. – защитник на подс.П. С. П. и въззивна жалба от подс. П. П., чрез защитника му адв. С. И., против присъда от 16.01.2024г. по нохд № 650/2023г. по описа на Окръжен съд –Враца, с която подсъдимият П. С. П. - роден на ********год. в гр.***, живущ в с.***, общ.***, обл.*** ул. "***" № **, българин, български гражданин, разведен с две деца, с основно образование, неосъждан, работи в строителството на свободна практика, ЕГН ********** е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 07.05.2022год., около 01,05 часа в с.***, обл.***, ул.

„Септемврийци“ в посока от изхода за гр.Бяла Слатина към с.Лазарово, при управление на ползваното от него МПС - лек автомобил „Мерцедес С 500“ с ДКН ********, документална собственост на Г. Н. В. от с.***, обл.***, в нарушение на правилата за движение по чл.21 ал.1 ЗДвП във вр. чл.73 ал.1 ППЗДвП, като се движел с превишена скорост от около 119 км/ч в правия участък от пътя, при максимално разрешена за населено място такава от 50 1 км/ч, е допуснал ПТП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице - Х. Г. Б. от гр.***, обл.***, настъпила в 05,45 часа на същата дата, и средна телесна повреда на едно лице - Н. Г. Б. от с.***, обл.***, изразяваща се в открити многофрагментни счупвания на десните пищялни кости, довели до трайно затруднение движенията на долен десен крайник, и деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,51 промила, поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 б. „б“ пр.1 вр.ал.1 б. „в“ вр.чл.342 ал.1 вр. чл.54 вр. чл.58а ал.1 НК е бил осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „общ" режим, съгласно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Относно веществените доказателства - 4бр.СD - л.55, том I, 1бр.CD-1 л.84, том I, 1бр.CD - л.106, том I, 4бр.CD /компютърно-томографски изследвания на пострадалия Б./-л.232, том II, съдът се произнесъл да останат приложени по делото, а веществените доказателства - 1бр. основа с рефлектор и гривна на ляв фар от л.а. „Мерцедес“ с ДКН ******** и 1бр. еърбег, въздушна възглавница от лявата страна на същия лек автомобил - съхранявани в РУ-МВР - гр.Бяла Слатина и МПС л.а.“Мерцедес“ с ДКН ******** на съхранение в м.“Пискавец“, землището на с.Косталево, обл.Враца - да бъдат върнати на правоимащото лице.

Подсъдимият е бил осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Враца сумата от 2233.83лв. /две хиляди двеста тридесет и три лева и осемдесет и три стотинки/, направени разноски на ДП, както и да заплати на частния обвинител Н. Г. Б. направените по делото разноски в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляващи възнаграждение за повереник.

С въззивна жалба от частния обвинител Н. Г. Б. присъдата се атакува като неправилна поради явна несправедливост на наложените наказания, които се преценяват като занижени и несъответни на обществената опасност на деянието и дееца, определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, вместо при превес на отегчаващите такива. Твърди се, че в недостатъчна степен са били отчетени обстоятелствата, при които е било извършено престъплението – въпреки направените опити от пътниците в автомобила да отнемат ключа от подсъдимия и молбите им да намали скоростта, същият допуснал тежкото ПТП; данните за наложените му административни наказания за нарушения на ЗДвП, характеризиращи го като недисциплиниран водач на МПС и нарушител; значителното превишаване на скоростта в населено място в тъмната част на денонощието, настъпилия изключително тежък резултат вследствие на процесното ПТП и факта, че в автомобила е имало малолетно дете, което би следвало да завиши вниманието на водача. В заключение се моли на основание чл.337 ал.2 т.1 НПК за изменение на присъдата като бъдат увеличени размерите на наказанията 2

„лишаване от свобода“ и „лишаване от правоуправление“, тъй като само по този начин и с изолиране на подсъдимия от обществото за по-дълъг период от време ще се постигнат целите на чл.36 НК, предвид динамиката на тези престъпления в региона и страната.

С жалбата на адв. Д. М. – защитник на подс. П. П. присъдата се обжалва в частта относно наложените наказания, които се намират за явно несправедливи, като се твърди, че съдът не е приложил правилно и материалния закон. Изтъква се, че по делото са събрани доказателства, свързани с личността на подсъдимия, който е с чисто съдебно минало, без други висящи наказателни дела и общественоопасни прояви, в млада възраст към момента на деянието, трудово ангажиран и с изградени положителни социални навици, полагащ грижи и издържащ непълнолетно дете, като на него именно са възложени родителските права. Акцентира се на изключително положителни характеристични данни, както и изразено съжаление за случилото се още от деня на трагичния инцидент и разкаяние на подсъдимия за лекомислената му постъпка, като се застъпва, че като смекчаващи вината обстоятелства не следва да бъдат пренебрегвани и обстоятелствата, свързани със съпричиняващото поведение от страна на пострадалото лице, които задължително следва да бъдат поставени в контекста на цялостното обсъждане на всички значими факти относно правилната оценка на обществената опасност на самото деяние, но и на самия деец.. Прилагането на тежка наказателна репресия, според защитника ще доведе по-скоро до ефект, различен от целите на наказанието. Изтъква се, че всички доказателства по делото сочат за лице с много ниска, дори нулева обществена опасност, което с всички останали смекчаващи вината обстоятелства дават законова и морална възможност спрямо същия да се приложи разпоредбата на чл.58а ал. 4 вр. чл.

55 ал. 1 т. 1 НК като му се определи наказание значително под минимума, предвиден в закона, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66 НК с изпитателен срок от 3 години, като се прави искане за изменение на присъдата в тази насока.

Във въззивна жалба от подс. П. П. се изразява несъгласие с наложеното наказание, като се твърди, че съдът при определянето му не е съобразил освен характера на извършеното непредпазливо престъпление и степента на обществената му опасност, личността на дееца – младата му възраст, семейно положение, чисто съдебно минало, положителните характеристични данни и писмените доказателства, свързани с двете му деца и трудовата му ангажираност, определящи го като съзнателен и отговорен човек и обуславящи по-голяма толерантност и снизхождение при определяне на размера на наказанието с прилагане на разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, която се явява по-благоприятна, предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и при отсъствието на отегчаващи такива. Застъпва се становището, че за постигане целите на личната превенция, предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и обстоятелството, че „извършеното от него като водач на МПС е 3 прецедент“, не е наложително ефективно изтърпяване на определеното му наказание, като същото следва да бъде отложено дори и за максимален срок от пет години на основание чл.66 ал.1 НК, в каквато насока се прави искане за коригиране на първоинстанционната присъда от въззивната инстанция.

В съдебно заседание представителят на САП пледира за неоснователност на въззивните жалби на подсъдимия П. П. и защитника му и за уважаване на въззивната жалба на частното обвинение като акцентира на наличието на „не едно квалифициращо обстоятелство за конкретното престъпление и причинена смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго при управление на МПС лек автомобил в пияно състояние и данните за „предхождащи множество административни нарушения при управление на МПС“, за които подсъдимият многократно е санкциониран.

Частният обвинител Н. Б. и повереникът й не се явяват, редовно призовани.

Частните обвинители П. В. и Г. Г. намират наложеното наказание за справедливо.

Защитниците на подсъдимия поддържат въззивната жалба и „подхождайки процесуално прецизно към проблема“, с оглед мотивите на съда и приетото фактическо положение относно твърдението на защитата за съпричинително действие по повод непоставяне на предпазен колан от починалия пасажер, което не е залегнало в обстоятелствената част на обвинителния акт, пледират, че същото попада и в хипотезата на тълкувателната практика, обективирана в

ТР№1/2009г. досежно диференцираното производство по Глава 27, като намират доводите на първоинстанционния съд за неправилни и необосновани, неотговарящи на доказателствата по делото, а именно протокол за оглед на местопроизшествие, в който е фиксирано намереното тяло на починалия пострадал извън очертанията на купето на катастрофиралия автомобил, което би било обективно невъзможно при хипотезата на поставен предпазен колан и при липсата на доказателства някой да е извадил тялото му от автомобила.

Неизпълнението на императивното изискване на чл.137а ЗДвП от Б., според защитата има характера на съпричинително действие от страна на пострадалия, както и обстоятелството, че двамата пострадали са се качили в автомобила „осъзнавайки, че подсъдимият е употребил не малко количество алкохол“, които следва да бъдат съобразени като смекчаващи наказателната отговорността обстоятелства, наред с останалите изброени от съда (определени в мотивите като такива „по-скоро с обичаен характер“, при положение, че законодателят не борави с подобно понятие) и които разкриват „една многобройност, която няма как да няма своята правна рефлексия върху индивидуализацията на наказанието“. Акцентира се, че в случая се касае за „едно, единствено нарушение, което е част като от нарушение на бланкетните норми по ЗДвП, което следва да бъде анализирано на плоскостта на обществената опасност на самото престъпление“. Поддържа се, че употребата на алкохол и високата скорост на движение са част от самата правна квалификация на деянието и отчитайки ги като отегчаващи отговорността 4 обстоятелства, съдът на двояко основание е влошил правно положение на подзащитния им, игнорирайки, че в самата норма законодателят е предвидил изключително висока санкция, със специален минимум от три години.

Застъпва се виждане, че се касае за изолиран случай, макар и с тежки последици, тъй като за голяма част от наложените на П. санкции за извършени административните нарушения „трябва да бъде приложен института на административната реабилитация, съгласно правилата на ЗАНН“, а освен това „единственото наказание за интервал от 15 години правоспособност, свързано със скоростта на движение на подсъдимия е превишаване на нейните стойности с 10 км/ч, което нарушение е с давност по-голяма от 7 години“ и нито едно от тези негови предходни санкционирания като водач на МПС не е свързано с употреба на алкохол, В заключение се моли да бъде приложен „балансиран подход при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия“, което да бъде определено при условията на чл.58а ал.4 НК, с прилагане на института на чл.66 НК.

Подсъдимият потвърждава заявеното от защитниците си, а в последната си дума поднася извиненията си към частните обвинители.

САС след като се запозна с направените във въззивните жалби оплаквания, като взе предвид становищата на страните, изложени в съдебно заседание и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл.314 НПК, намери за установено следното: