Решение № 304 от 29.08.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 867/2023
- Вид
- Решение № 304
- Подписан
- 29.08.2026
- В сила
- 17.10.2026
- Състав
- ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 304 гр. Ловеч, 29.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Административно наказателно дело № 20234310200867 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба от С. А. Ц. – представител по регистрация на дружеството „ПМ-СОФИЯ“ ООД срещу електронен фиш серия "К", № ***, издаден от ОД на МВР Ловеч за нарушение по по чл. 21, ал.
1 ЗДвП, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т.
5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600,00 лв.
В жалбата се поддържа, че оспореният електронен фиш е незаконосъобразен, поради противоречия между фактическите основания и основанието за налагане на санкцията. Жалбоподателят твърди, че е налице неясно относно мястото на извършване на нарушение, в частност дали то е част от населено място, а от там и относно допустимото ограничени в скоростта.
В хода на производството жалбоподателя не участва лично, а представителя му по пълномощно в писмено становище, представено по делото, излага становище за основателност на жалбата. В него той поддържат оплакванията, изложени в жалбата за наличие на неяснота относно мястото на извършеното нарушение; че ангажираната снимка не е годно доказателство и от нея не е видно да е направена в участъка, в който е използвано АТСС; че липсва снимка на разположение на АТСС; че в протокола не е отразен първия и последния статичен запис; че липсват данни относно управляваното МПС, местоположението му, стойност на измерена скорост, разстояние от което е заснет автомобила, разстояние от пътния знак, на което е поставено АТСС, стойност на превишената скорост; че не е представена ежедневната форма за отчет и доказателства за обучението на полицейския служител за работа с мобилни системи за контрол на пътното движение; GPS-координати на участъка и относно поставените пътни знаци; електронния фиш не е връчен по реда, предписан в чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което е отнета възможността на 1 жалбоподателя да направи писмени възражения.
Ответникът по жалбата не участва чрез свой представител и не излага становище по основателността й.
Жалбата срещу електронния фиш е подадена в срока за обжалване (електронният фиш е връчено срещу разписка на 28.09.2023 г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ на 12.10.2023 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано лице (санкционираното лице) срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е процесуално допустима.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно протокол за използване на Автоматицирано техническо средство или система (АТСС) на 12.08.2023 г., за времето от 14:10 ч. до 16:10 ч., мобилна ARH CAM S1, № 120CD3D, е поставена в с. Сопот, ПП I-4, км.
24+500, в посока на движение на контролираните МПС-та от София към Варна и от Варна към София. На снимка е отразено мястото на поставяне на АТСС.
Преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1 № 120CD3Dе е от одобрен тип и (срок на валидност на удостоверението да 07.09.2027 г.) и е преминала периодична проверка.
Съгласно информация за километрирането на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч, пътя „София-Варна“, в участък с дължина от 21,530 км. от километър 20,000 до 41,530 се обслужва от община Угърчин, обл. Ловеч и е път от трети клас.
Според схема на републикански път I-4 от километър 24+000 до км.
24+700 на километър 24 049 е разположена табелата на с. Сопот, а км. 24+500 е разположен преди нея, т. е. в рамките на населеното място.
На 12.08.2023 г. в 15:08 часа, преносима система за видеоконтрол на скростта тип ARH CAM S1, е заснела лек автомобил „***“, с рег. № ***, на ПП I-4, в с. Сопот, с превишена скорост от 41 км./ч, измерена с техническо средство, при максимално разрешена скорост от 50 км. /ч. в населено място, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при приспадане на толеранса от 3 км./ч. или З %.
В приложена снимка към електронния фиш е посочено мястото на заснемане на нарушението (ПП I-4 км. 24+500), отчетената скорост (94 км/ч.), разстоянието на което е разположена камерата (145 м.), датата на заснема (12.08.2023 г., 15:08:42), ограничението на скоростта 50 км. ч., GPSкоординатите и номера на снимката.
При извършена справка за първична регистрация е установено, че автомобил марка „***“, с рег. № ***, е собственост на „ОТП ЛИЗИНГ“ ООД и е предоставен за ползване на дружеството „ПМ-СОФИЯ“ ООД.
Към 12.08.2023 г. (датата на установяване на административното нарушение) дружеството „ПМ-СОФИЯ“ ООД е представлявано по регистрация от С. А. Ц..
Фактическата обстановка съдът установява на база приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, които кредитира изцяло, тъй като те са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка 2 по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен процесуалния и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията й към 2017 г., при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Цитираната разпоредба определя какви данни следва да се съдържа електронния фиш: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.
Съдът прима, че за установеното нарушение с АТСС са налице основание за санкциониране с електронен фиш, а издадения има предписаното от закона съдържание, вкл. описание на изпълнителното деяние и мястото на извършване на нарушението.
В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неяснота относно мястото на извършване на нарушението. В електронния фиш е посочено, че това е 24+500 км. от републикански път I-4, „СофияВарна“. Съгласно ангажираната по делото схема на участък между км. 24,048 и 24,700 той е част от населеното място с. Сопот. След като пътният участък е част от населено място, с оглед правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП максимално допустимата скорост за движение от леки автомобили в него е 50 км./ч. В описателната част на фиша не е посочено в отсечката да е въведено друго ограничение на скоростта с пътен знак и какво е то. Обстоятелството, че в санкционната част на електронния фиш освен на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, която въвежда ограничения според място на пътя (в населено място или 3 извън населено място) е посочена и разпоредбата на ал. 2 на същия член, според която когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, не отнема възможността на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран, респективно да реализира защита си срещу издадения електронен фиш. Това е така, тъй като защита той провежда по фактите, които ясно са посочени в електронния фиш. В обстоятелствената му част е отразено, че е нарушено правилото за максимално допустима скорост в населено място от 50 км./ч., което несъмнено показва, че се касае за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е заснето с АТСС, което е от одобрен тип и е преминало метрологична проверка. За поставянето му е изготвен протокол по образец, съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматични технически средства и системи за контрол правилата за движение по пътищата (Наредбата). Съгласно отразените в протокола данни снимката на превозното средство, с което е извършено нарушението, е изготвена във времевия отрязък, в който камерата е работила (14:10 до 16:10) - в 15:08. Обстоятелството, че в протокола не е посочен първия и последния видеозапис/снимка, съдът не приема, че го опорочава.
Това е така, тъй като снимката на нарушението основен номер има и място, дата и час на заснемане, които съотвестват на мястото, посочено в протокола или попадат във времевия отрязък, отразен в протокола. Това позволява да се направи връзка между снимковия материал и протокола за поставяне на камерата.
Неоснователни са възраженията, че снимковия материал не отразява данни относно управляваното МПС, местоположението му, стойност на измерена скорост, разстояние от което е заснет автомобила, стойност на превишената скорост. Всички тези данни са видими в текста под снимката с номера на автомобила. Посоченото в него местоположение съответства на километрите, отразени в протокола, с което е поставено АТСС.
Съдържащата се в административно-наказателната преписка снимка на разположено АТСС на земята, както и съдържанието на протокола за използването му на процесната дата са ясно указание, че използването техническо средство е мобилно по смисъла на §. 6, т. 65, б. "б" от ДР на ЗДвП, вр. чл. 11, ал. 1 от Наредбата, като временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Оспореният електронен фиш съдържа данни относно установена скорост 91 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 % (според ангажирана снимка скоростта е 94 км./ч.), при ограничение от 50 км./ч. за населено място.
Не са налице данни, които да сочат, че АТТС-то е използвано неправилно, при техническа неизправност или в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Електронният фиш е издаден на името на представителя по регистрация на юридическото лице ползвател, съгласно изискванията на чл. 188, ал. 2 4
ЗДвП, към датата на извършване на нарушението. Съдът не приема, че на последния, поради допуснати нарушения по връчване, не е обезпечено правото да подаде декларация, че не е управлявал МПС-то. По делото са налични данни, че електронният фиш е връчен срещу разписка чрез трето лице. В рамките на законовия 14-дневен срок след връчването му, санкционираното лице е упражнило на право си на жалба. Това дава основание да се заключи, че жалбоподателят е била известност, че за извършено от нея нарушение й е наложено административно наказания, от което следва, че е обезпечена и възможността й да възрази срещу него, декларирайки, че не е управлявал превозното средство във въпросния ден, час и място. Това си право жалбоподателят не само, че не е упражнил, но такива възражения (че не е управлявал МПС-то) не е навел в хода на съдебното производство.