Акт от 04.06.2019, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н

И Е №485

04.06.2019г. гр.Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

Секретар Мария Койнова

Прокурор Цвета Пазаитова като разгледа докладваното от съдията адм.д.№564 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от А.А., гражданин на А., с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-99/23.04.2019г. на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (Г. М.). Твърди се, че решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят бил заявил пред ДАБ подробно своята история и същата била възприета правилно. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата срещу него не можело да бъде пренебрегната, тъй като поради засиленото присъствие на талибани в А. и несигурната обстановка се страхувал за живота си. След като баща му загубил живота си вследствие експлозия, то многократно намирал заплашителни писма пред вратата си и заминал за К.. Не можел не избяга от А., защото щял да пострада.

Обстановката се влошавала с всеки изминал ден, заплахата срещу него била породена от непрекъснатите заплахи от талибаните и техните сражения с правителствените сили, влошаващата се икономическа обстановка. Живеели в непрекъснат страх, притесненията се засилвали ежедневно. Не можел да остане, за да докаже, че имал основателна причина и страхове да потърси закрила в България. Това обстоятелство не било обсъдено при издаване на акта. Не били разгледани поотделно и в тяхната съвкупност изложените факти, обуславящи основателността на искането за предоставяне на статут на бежанец и счита, че били налице обстоятелствата по чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Вътрешното преселване също не било възможно, въпреки че този аспект не бил обсъден от административния орган. ВКБ ООН не подкрепял тази алтернатива. Защитата на семейството и племето били ограничени до областите, където съществуват фамилни племенни връзки, а изпратени на място, различно от месторождението и местоживеенето, трудно биха водили относително нормален живот. Именно поради това ВКБ ООН съветва избягване на връщане в райони, където лицата нямат връзки.

В частта на мотивите на административния орган за отказ от предоставяне на хуманитарен статут решаващият орган - неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт, преценил, че нямало заявен риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Счита, че по отношение на него бил налице такъв риск и не можел да се завърне в А. поради всичко вече изложено. Незаконосъобразен бил извода в частта на прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като се извършвала преценка на информацията за страната по произход въз основа на Справка №МД-249 от 11.04.2019г., изготвена от ДМД ДАБ относно актуалното положение в А.. Сочи се информация от средствата за масово осведомяване, че на 31.05.2017г. в К. бил осъществен бомбен атентат, както и че след него властите в Г. спрели депортациите. Сочи и други информации от медиите относно атентати, от което прави извод, че положението в А. било напрегнато и нестабилно. Намира, че ситуацията в страната сочела на наличие на конфликт, който в значителна степен засяга именно цивилните лица и не е ситуиран само в една област, като било невъзможно да бъде контролиран от официалните власти, както и че можел да бъде определен като безогледен по своите последици. Направената от административния орган преценка била не само едностранна, но и превратна, без да е обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната пред органа информация. При правилен анализ би могло да се достигне да извод, че обстановката достигала до степен на безогледно насилие, вкл. достигащо онова ниво на опасност от тежки посегателства, а това било основание за предоставяне на хуманитарна закрила.

Органът не изследвал всички факти и обстоятелства от значение за случая – чл.75, ал.2 от ЗУБ, което водело и до нарушение на прилагането на материалния закон. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната по произход било от съществено значение за спазване на принципа за забрана за връщане на бежанците на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и реципиран в българското законодателство в чл.4, ал.3 от ЗУБ. Евентуалното връщане на жалбоподателят в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултата на военни действия. Съгласно практиката на ВАС пропускът да бъдат изследвани фактите от личното положение на молителя било нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и 4 от АПК и чл.90 от ЗУБ обжалваният акт следвало да бъде отменен и производството да бъде върнато на органа за ново произнасяне.

Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган с произтичащите от това законни последици.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ – РПЦ гр.Харманли, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №УРИ 5392 ПАМ-182/31.03.2019г. на

Началник Г Миграция ОД МВР София чужденецът А.А. е настанен в обособено за тази цел звено на Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция Миграция за срок от 30 календарни дни, считано от фактическото настаняване.

С молба №105400-305/03.04.2019г. по описа на Дирекция

Миграция СДВНЧ София, жалбоподателят, гражданин на А., е поискал закрила в Република България. С молба №286/10.04.2019г. по описа на ДАБ при МС РПЦ Харманли, жалбоподателят, гражданин на А., е поискал закрила в Република България. Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като А. М., роден на ***г. Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 10.04.2019г., както и покана от 10.04.2019г. за провеждане на интервю, настанителна заповед, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

На 11.04.2019г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че преди четири години напуснал А., като заминал за П., а оттам – за И., а после прекарал 4 години в Т.. После заминал за Г. и през една река и гора влезнал в България. С микробус ги закарали до София – една група от 15 човека, а там ги хванали на улицата. Имал документи, които останали в А.. Нямал близки в Европа, но имал приятели в Б.. Нямал проблеми заради етноса си – .., нито заради религията си – …. Не членувал в партии, не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми с властите. Учил до …. – … клас, …. образование и работел като … работник в магазина на … си седем-осем години. Преди 10 години …, който бил ….., загубил живота си вследствие експлозия, като тогава получил две предупредителни писма. Така заминал за К., където бил при … си, и тези 7-8 години нямал никакви проблеми и никой не го безпокоял. В Т. работил незаконно в един ресторант, но не давали много пари. Потвърждава, че малката му .. била на около ..години, като сочи, че може да представи документ за това на каква възраст е и кога е … му.

С Решение №УПХ-99/23.04.2019г. на Интервюиращ орган в

Регистрационно приемателен център – Харманли, на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от А.А. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 02.05.2019г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на

02.05.2019г.

Представена е №МД-249/11.04.2019г. на Дирекция

Международна дейност при ДАБ относно общото положение в Ислямска република А..

От докладна записка №435/13.05.2019г. на Директор РПЦ

Харманли се установява, че от 09.05.2019г. посочени лица, сред които и жалбоподателя – т.2, са в неизвестност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на

02.05.2019г., а жалбата е подадена още същия ден, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Г. М., на длъжност младши експерт в Регистрационно приемателен център – Х., определена със Заповед №РД05-217/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.

Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 10.04.2019г., а оспореният акт е издаден на 23.04.2019г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ Харманли при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище.

Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.