Решение № 462 от 16.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. П., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д.а Въззивно гражданско дело № 20245200500629 по описа за 2024 година

С решение № 840 постановено на 26.06.2024г. по гр.дело № 1302 по описа на Районен съд П. за 2023г., е осъдено Застрахователно акционерно дружество “Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. С., район И., ж.к. Д., бул. Г.

М. Д. № 1, да заплати на П. С. Г. ЕГН ********** с адрес : гр. В., ул.

„С. „ № 1, вх. А чрез адв. Г. Б. Х. , със съдебен адрес : гр. С., , район С. , ул. „К.“ №1 сумата в размер от 9000,00 лева представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие от ПТП настъпило на 14.08.2021 г. на път ІІІ-843 км. 24+200 м. в посока от гр. В. към гр. С. , ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на застрахователя - 11.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 432 ал.1 от КЗ , като искът над размера от 9000,00 лева до претендирания размер от 10000,00 лева / предявен като частичен от 30000,00 лева / е отхвърлен като неоснователен.Присъдени са съдебни разноски.

1

С въззивна жалба ответникът в първоинстанционното производство ЗАД“Д.Б.Ж.З.“ “АД ,подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК обжалва решението с изложени твърдения за неговата неправилност. Твърди,че нарушението на материалния закон се изразява в неправилното приложение от първоинстанционния съд на нормата по чл.52 от ЗЗД. Определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е завишено с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна практика. Обезщетението не съответства на обема, интезитета и продължителността на търпените вреди,поради което иска да бъде намалено до сумата в размер на 4 500,00 лева.

Въззиваемата страна,с отговор на въззивната жалба оспорва твърденията за неправилност на решението,с искане същото да бъде потвърдено.

От фактическа страна в процеса се установи следното:

Спорът е отнесен във въззивната инстанция само досежно правилността на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди. В този смисъл не се спори,че на 14.08.2021 г., около 14:30 часа, на път III-843, в посока от гр. В. към гр. С., в района на местността „Ч.“ се движило МПС марка „К.“, модел „П.“, с per № РВ **** КР, управлявано от М.С.Б. в района на км. 24+200 м., на десен завой, поради несъобразена скорост с пътната обстановка, водачът загубил контрол над управлявания от него лек автомобил и навлезнал в лентата за насрещно движение, вследствие на което се ударил челно в насрещно движещото се МПС марка „М.“, модел „МБ ****“ с peг № РА **** ВА, управлявано от П. С. Г..Не се спори между страните,че виновен за настъпване на произшествието бил водачът на МПС марка „К.“, модел „П.“ с peг № РВ **** КР.

От заключението на д-р П. на СМЕ се установява,че вследствие на пътно-транспортното произшествие пострадалият водач на МПС марка „М.“ П. С. Г. е получил охлузвания на кожата на двете колена, контузии по десния крак и травма на дясната длан и пръсти с 2 нерезместено стабилно счупване на средната фаланга на показалеца ,в областта на долния край.

От заключението на вещи лица д-р С. специалист-кардиолог и др И. специалист неврохирург на СМЕ се установява,че П. С. Г. е с установена преди година от ПТП исхемична болест на сърцето ,с нестабилна стенокардия и проведена интервенционална терапия : поставен е медикамент излъчващ стент на дясна коронарна артерия.

Вещите лица са категорични, че след процесното ПТП П. С. Г. е хоспитализиран с данни за обостряне на вече наличната исхемична болест на сърцето.

Вещите лица –кардиолози посочват, че от неврохирургична гледна точка към момента няма данни за остатъчни последици,резултат от травма получена при процесното ПТП.

Д-р П. ,специалист по ортопедия и травматология посочва,че не се установяват трайни последици на здравословното състояние на пострадалия вследствие на счупването на средната фаланга на показалеца ,в областта на долния край на пръста.

По делото са събрани гласни доказателства,които установяват обстоятелства,относими към последиците от ПТП и търпените болки от пострадалия- ищец.

При така установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ.

Нормата на чл.429,ал.1 от КТ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е 3 отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.

За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496,ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник на 11.10.2022г. като към настоящият момент срокът, посочен в чл.496,ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност“, сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл.45 от ЗЗД.

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска „гражданска отговорност“ със сочения деликвент.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП и неговите участници, а това се установява и от ангажираните писмени доказателства и заключението на съдебната авто-техническа експертиза. Не е налице и спор между страните по делото досежно вината като субективен елемент от фактическия състав на деликта.

4

Вина за настъпилото ПТП има водачът на МПС марка „К.“, модел „П.“ с peг № РВ **** КР.

Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото СМЕ, изготвени от вещи лица С., И. и П..

Доколкото понесените от ищеца П. Г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, установени с гласните доказателства, събрани по делото, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по аргумент от чл.52 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди се изразяват в неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не могат да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение има заместващо предназначение и се определя съобразно критериите, установени в чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

За да се произнесе по въпроса за размера на обезщетението настоящият съдебен състав, с оглед задължителните предписания, установени в ППВС № 4/1968 г. следва да съобрази следното: момента на настъпване на увреждането, икономическата обстановка в страната към този период, възрастта на пострадалия, данните от СМЕ относно вида, характера и степента на получената от това лице травма, времетраенето на оздравителния процес, начина и степента на възстановяване.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се 5 вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищеца са причинени телесни повреди ,изразяващи се в счупването на средната фаланга на показалеца ,в областта на долния край на пръста, и обостряне на исхемична болест на сърцето.

Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото доказателства счита,че с оглед обстоятелствата при настъпване на ПТП , смъртта на виновния водач, отчитайки и възрастта на пострадалия – 71 годишен мъж към момента на инцидента, преживения стрес, безпокойство, липса на жизненост, депресия намира ,че справедливо заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди е в размер на сумата от 9

000,00 лева.Изложеното в жалбата възражение за прекомерност на този размер са изцяло несъстоятелни,като настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи и следното : принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.

Обезщетението в размер на 9 000,00 лева е в съответствие с принципа за справедливост и в най-пълна степен репарира търпените от П. Г. неимуществени вреди и към настоящия момент.

Искът за неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата в размер на 9 000,00 лева.

Тъй като в хода на въззивното производството ,въззивникът представи доказателства за заплатено на пострадалия П. Г. обезщетение в размер на 4 500,00 лева,то на основание чл.235,ал.3 от ГПК този факт следва да се вземе предвид от съда,последица от който е отхвърляне на иска за разликата над 4 500,00 лева до определения от съда размер на претенцията от 9000,00 лева. Решението,в тази му част на това основание следва да бъде отменено.

По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира следното:

6

Нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ предвижда, че лихвата за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106, ал. 3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "ГО" в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение 128/04.02.2020 г. по дело № 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г. по дело № 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т. е. обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 11.10.2022г., така както е поискано и в исковата молба. Извършеното плащане на обезщетението за забава на сумата от 4 500,00 лева за периода 11.10.2022г.- 11.07.2024г. в хода на процеса, ще се приспадне при окончателното погасяване на задължението, тъй като, както се посочи лихва се дължи върху определения от съда за справедлив размер на обезщетението -9 000,00 лева ,считано от 11.10.2022г.

По разноските:

С оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се присъдят сторените от въззиваемата страна съдебни разноски в размер на 900,00 лева съобразно списък по чл.80 от ГПК .

По изложените съображения, Окръжен съд П.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 840 постановено на 26.06.2024г. по гр.дело № 1302 по описа на Районен съд П. за 2023г., с което е осъдено Застрахователно акционерно дружество “Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. С., 7 район И., ж.к. Д., бул. Г. М. Д. № 1, да заплати на П. С. Г. ЕГН ********** с адрес : гр. В., ул. „С. „ № 1, вх. А чрез адв. Г. Б. Х. , със съдебен адрес : гр. С., , район С. , ул. „К.“ №1 обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от ПТП настъпило на 14.08.2021 г. на път ІІІ-843 км. 24+200 м. в посока от гр. В. към гр. С.