Решение № 541 от 11.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800500930 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 180/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1578/2024 г. по описа на Районен съд Ихтиман (ИРС), на чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е

ОСЪДИЛ Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК .............. следните суми: 1364.59 лева /хиляда триста шестдесет и четири лева и 59 стотинки/ - разходи за ремонт и 270 лева /двеста и седемдесет лева/ - разходи за репатриране на автомобил, представляващи главници по регресно вземане и които сума представляват изплатено застрахователно обезщетение във връзка с лек автомобил с рег. № .............., който автомобил е увреден при настъпило произшествие на 11.07.202, г., като обезщетението е изплатено от ищцовото дружество по силата на договор за имуществена застраховка „КАСКО на МПС“, сключен посредством застрахователна полица № .............., както и сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху посочените по-горе суми за времето от датата на подаване на исковата молба /10.06.2024 г. - когато първоначално е била подадена исковата молба пред СРС/ до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 447.74 лева /четиристотин четиридесет и седем лева и 74 стотинки/ начислена мораторна лихва за времето от 28.02.2022 г. до 09.06.2024 г.;

ОСЪДИЛ Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК .............. съдебни разноски, сторени в производството пред ИРС: 115.98 лева /сто и петнадесет лева и 98 стотинки/ - заплатена 1 държавна такса, 350 лева /триста и петдесет лева/ - внесен депозит за изготвяне на експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева /сто лева/.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответникът и настоящ въззивник АПИ, чрез главен юрк.Н. е обжалвал решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно изцяло, като предявения иск бъде отхвърлен, евентуално да се приеме, че водачът на МПС е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, съгл.чл.51 ЗЗД. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Претендира присъждане на разноски, прави се възражение за прекомерност на хонорара на въззиваемия над предвидения минимум по Наредбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна и първоначален ответник „Дженерали застраховане“ АД е подал отговор на жалбата, с който я оспорва и излага съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски за юрисконсулт от 200 лева.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение и е относима към процесния казус, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидността

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимостта

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество

По делото се установява, че на 11.07.2021 г. по пътя гр. Ихтиман - с.

Вакарел, на път 1-8, (с координати, показващи локацията на дупката:

42°29'55.9‘“М, 23°46 '15.9“Е), настъпило пътнотранспортно произшествие, 2 заради преминаване през необезопасена и необозначена дупка, в резултат на което на лек автомобил Тойота ЦХР с рег. № .............., собственост на ОТП Лизинг ЕООД, управляван от А. Ю. Т., са причинени имуществени вреди, които са били заплатени от ищцовото дружество във връзка с полица № .............., с която е сключена застраховка "КАСКО на МПС".

Било заплатено обезщетение в размер на 1364.59 лева за извършване на ремонтно-възстановителни работи, а така също и обезщетение за репатриране на автомобила в размер на 270 лева, както и 15 лева - реализирани обичайни разходи, ведно със законна лихва върху тези суми от подаване на исковата молба до изплащането им.

Претендира се и мораторна лихва от 447.74 лева за времето датата на изтичане на едномесечния срок, за който се твърди, че е бил предоставен от ищеца на ответника посредством покана, до 09.06.2024 г.

Уврежданията по МПС се изразяват в спукана предна дясна гума, спукана задна дясна гума и увредена задна дясна джанта, което наложило закупуване на нова задна дясна джанта и на две гуми, а така също закупуване на малки резервни части, необходими за монтаж на увредените детайли.

Отстраняването на вредите възлизало на 1571.92 лева без ДДС, като собственикът имал самоучастие от 434.76 лева, поради което възстановената сума била 1137.16 лева без ДДС или 1364.59 лева с ДДС.

От показанията на водача на МПС - свидетелят А. Т. се установява, че на описаните в исковата молба дата и място имало огромна дупка без знаци и без маркировка, като той преминал през нея, управлявайки л.а. Тойота, след което по автомобила в частта на джантите и по гумите имало увреждания.

Състоянието на пътя не е било добро, имало още две коли на пътя, но трафикът не е бил интензивен. Заявява, че не могъл да избегне дупката, защото е било залез, имало странични дървета, а дупката била скрита от сянка.

Сочи, че на място е пристигнала пътна помощ, но полицаи не са идвали. Бил сам в автомобила, застрахователят възстановил вредите.

От заключението на САТЕ се установява, че всички описани операции в процесната калкулация и представена фактура № .............. от .............. г., издадена от „ТМ Ауто“ ЕООД е било необходимо да бъдат извършени, с оглед отстраняване на уврежданията по процесното МПС. Към датата на застрахователното събитие - 11.07.2021 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 1 година, 10 месеца и 28 дни от датата на първоначална регистрация - 13.08.2019 г. Според експерта съгласно чл. 17 и чл. 19 от Методиката към Наредба №49, за автомобили до 3 години от датата на първоначална регистрация, фактурите за отремонтиране в официален сервиз се приемат изцяло по отношение на стойността на детайлите, нормовремената, сервизния час и материалите за боядисване, след което е направен извод, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ц-ХР“ с рег. № .............., изчислена по фактура № .............. от .............. г., издадена от „ТМ Ауто“ ЕООД, е 1364,59 лева. В заключението е записано, че стойността на вредите, на база средни пазарни цени, е 1234.93 лева.

С оглед на гореустановеното от фактическа страна, съдът възприе 3 следните правни изводи:

Предявен е регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като същият е обусловен от установяване на следите факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и застрахователя и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на работата, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което има причинна връзка с конкретния вредоносен резултат.

Неизготвянето на протокол за ПТП не се явява основание за отхвърляне на иска. От съдържанието на разпоредбите на чл. 123 от ЗДвП се налага извод, че органите на МВР се уведомяват задължително, когато от произшествието има пострадали хора и/или когато между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването му. В настоящия случай от данни по делото се установява, че не е имало пострадали лица от въпросното ПТП, а така също е видно, че единствен участник в него е бил водачът на увредения автомобил.

От представения и приобщен по делото доказателствен материал става ясно, че в долната част на процесния лек автомобил са били нанесени видими щети.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според повелята на чл. 49 от ЗЗД, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Според чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, а чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, като в чл. 3, ал. 2 от ЗП е уточнено, че Републикански пътища са автомагистралите, скоростните 4 пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Според задължителните разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.

В настоящия случай се установява, че произшествието е настъпило на място, което според чл. 19, ал. 1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Според пар. 1, т. 14 от ДП към ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата, като на АПИ е вменено задължението да поддържа републиканските пътища и магистралите.

Горното изисква АПИ да полага необходимата грижа за осигуряване на безопасно движение на превозни средства по автомагистралните участъци, включително като не се допуска появата и необезопасявване или запълване на дупки.

В настоящия случай именно поради наличие на неоправена и необезопасена дупка на пътя е реализирано процесното произшествие, в резултат на което са настъпили гореописаните материални щети.

В случая ответникът не ангажира и доказателства, установяващи съпричиняване на вредите от страна на водача на лекия автомобил, съгл.чл.51, 5 ал.2 от ЗЗД. Не се доказа, че същият с поведението си и начина на реакция преди сблъсъка с опасния предмет да е допринесъл по някакъв начин за вредоносния резултат, нито че е могъл или е бил длъжен да го предотврати.