Определение № 2570 от 26.09.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2417/2024
- Вид
- Определение № 2570
- Подписан
- 26.09.2024
- В сила
- 26.09.2024
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Радослав Христов Георгиев, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2570 гр. Пловдив, 26.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502417 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 83007/08.08.2024г., подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940 чрез юрисконсулт И.Н., срещу разпореждане № 21715 от 26.07.2024г., постановено по ч. гр. д. № 11481/2024г. по описа на РС Пловдив, ХIХ с., с което е отхвърлено заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, представлявано от Ю.Ю. – изп. директор, чрез пълномощника юрисконсулт Н., с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу Т. Д. Е., ЕГН **********, за сумата от 794, 04 лева главница, 141, 84 лева договорна лихва и 115, 99 лева обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на разноски.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорваното разпореждане.Моли се да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Районен съд Пловдив е отхвърлил изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „АСВ“ ЕАД против Т. Д. Е., ЕГН **********, като е приел, че липсва посочване на методика за определяне на ГПР и базата, върху която се начислява лихвения процент.Не било ясно също дали възнаграждението за поръчителство е включено в ГПР.Не се посочвали и данни за извършени плащания от заемополучателя на задълженията по договора за заем или на 1 възнаграждението по договора за поръчителство и не се заявявало да липсват такива.Не се посочвало също дали е уведомен длъжника за извършеното плащане на задълженията му от поръчителя и пораждане на задължението му да възстанови заплатената сума.Поради това заповедният съд намерил, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договорите, което било пречка да се определи съществуването на претендираните вземания, в частност съобразно чл. 23 от ЗПК и на заявената главница от 794, 94 лева, част от предоставената от 800 лв. към момента на издаване на заповедта.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
С разпореждане № 19283/03.07.2024г. заповедният съд е оставил без движение заявлението до посочване извършени ли са плащания от длъжника по договора, колко, кога, на какви суми и какви вземания са покрили същите в едноседмичен срок.
Във връзка с дадените указания е постъпила молба от заявителя, в която изразява становище относно извършените плащания, че същите са от категорията провопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в състезателно исково производство и преценката за неравноправност на клауза извън обхвата на посочените в заявлението, може да бъде направена също само в рамките на исков процес.
При това положение и с оглед въведените оплаквания в частната жалба, следва да се прецени дали е било необходимо изпълнение на дадените указания от съда за уважаване на заявлението.
В настоящия случай с оглед данните по делото се налага извод за наличие на обоснована вероятност, отразеният размер на ГПР в процесния договор, да не съответства на действителния, прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, като в тази насока изцяло се споделят доводите на заповедния съд.При това положение потребителят няма яснота относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005829/ЕО, както и нарушение на изискването за добросъвестност.Това налага и извод за неравноправност на договорните клаузи по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Касае се за недействителност на целия договор, като в тази хипотеза съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.Заповедният съд в случая обаче не би могъл да определи какъв е размера на невърнатата главница, тъй като е поискано издаването на заповед за изпълнение и за други вземания, основаващи се на вероятно неравноправни клаузи – възнаградителна лихва, обезщетение за 2 забава.И след като не е уточнено какви плащания са извършвани от кредитополучателя и за погасяването на какви вземания са отнесени, то и заповедният съд няма как да приложи чл. 23 от ЗПК.
Отделно от изложеното съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.
А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./.
Предвид горното настоящият състав намира, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 21715 от 26.07.2024г., постановено по ч. гр. д. № 11481/2024г. по описа на РС Пловдив, XIХ с., с което е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Т. Д. Е., ЕГН **********, за вземания по договор за потребителски кредит от № 2532963/10.03.2022г., цедирани на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г., с сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3