Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4102 от 08.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7260/2024
Вид
Решение № 4102
Подписан
08.07.2024
В сила
08.07.2024
Състав
Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4102 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100507260 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл.435 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. №36065/02.05.2024. по описа на ЧСИ С.Я., преписката по която е с вх. №71426/21.06.2024г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от Д. Б. Н., с ЕГН ********** - длъжник по изпълнително дело № 20198440400741 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, срещу наложения запор на пенсията на жалбоподателя с разпореждане от 18.03.2024 г. на Частен съдебен изпълнител С.Я., с рег. № 844, във връзка с образувано срещу жалбоподателя изпълнително дело № 20198440400741.

В жалбата се твърди, че така наложеният запор се явява незаконосъобразен, тъй като пенсията на жалбоподателя е под минималната работна заплата и и съставлява несеквестируем доход.

Моли наложеният запор на пенсията му да бъде отменен.

Жалбоподателят поддържа, че на 22.04.2024г. получил съобщение с изх.

№ 16957/22.03.2024 г. от ЧСИ С.Я., с което се съобщавало, че във връзка с образувано изпълнително дело №20198440400741, на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 от ГПК, е наложен запор на пенсията му с разпореждане на ЧСИ от 18.03.2024 г., съгласно текста на същото.

Сочи, че изпълнително дело № 20198440400741 при ЧСИ С.

Я., с peг. № 844 е образувано по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, за принудително изпълнение на вземането и за доставена топлинна енергия за периода от м.5.2013 г. до м.4.2016 г. по изпълнителен лист от 1

03.05.2018 г. на СРС, 143 състав, по гр. дело № 58683/2017 г. в размер подробно описан в същия.

Сочи също, че с молба, вх.№ 1/14.04.2021 г., поискал от ЧСИ да погасява задължението си на части, като първоначално внесе сумата в размер на 500 лева, а всеки следващ месец от 150 до 250 лева, като до до месец 5.2023 г. включително, погасявал задълженията си, когато поради финансови затруднения спрял плащанията по изпълнителното дело.

Излага, че съпругата му информирала ПЧСИ Н., че при погасяване на дълга по едното споразумение, отново ще започне да плаща дълга си по изпълнителното дело.

Сочи, че бил наложен запор на пенсията му, като това се потвърждавало от приложения към запорното съобщение с изх. № 6955/22.3.2024 г документ за електронно връчване с дата 1.4.2024 г. Сочи също така, че е инвалид, 100% с чужда помощ.

Сочи също така, че от текста на получените в заверен препис документи запитване/отговор до среда за междурегистров обмен с вх.

№223244/18.03.2024 г. ставало ясно, че на 18.03.2024 г. в 9.03 ч. т.е. преди да бъде наложен запор на пенсията му, ПЧСИ М. Н. е знаела, че пенсията е отпусната за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО безсрочна в размер 601.50 лева, като към нея били присъдени добавки за чужда помощ в размер 207.48 лева.

Твърди, че този документ доказвал, че пенсията му съставлява несеквестируем доход, като пояснява, че несеквестируемият минумум е определен в размер на минималната работна заплата, която за 2024 г. е в размер на 933 лева, както и че ЧСИ е длъжен да зачете несеквестируемостта.

Твърди, че

ЧСИ наложил запор на пенсията му в нарушение разпоредбата на чл.442а. ГПК (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.). Излага, че съгласно ал.1 от същия „Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.“

Твърди, че наложената обезпечителна мярка запор на пенсията му е направена при незачитане на данните по делото относно несеквестируемостта на този доход и наложеният запор се явява незаконосъобразен и че е налице недопустимо обезпечение.

Сочи, че ЧСИ е длъжен да зачете несеквестируемостта, но е предприел незаконосъобразно изпълнително действие и наложил запор на пенсията.

Излага, че данните по делото сочат, че запорът на пенсията е наложен при яснота, че вземането на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД ще остане неудовлетворено, предвид, че пенсията е под несекветируемия размер на МРЗ.

2

Излага също, че съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 01.01.2000 г. и създадената с оглед нейното приложение Методика за изчисляване на индивидуалния коефициент на пенсиите, размерът на пенсията му по инвалидност по чл. 74 от КСИ, към настоящия момент и следващите години ще е в размер винаги под минималната работна заплатата, т.е. несеквестируем доход.

Моли да се отмени наложеният запор на пенсията му с разпореждане от 18.03.2024 г. на ЧСИ Я. във връзка с образуваното срещу него изпълнително дело 20198440400741 като незаконосъобразен, тъй като наложеното с него обезпечение се явява недопустимо предвид, че пенсията е под минималната работна заплата (МРЗ - 933 лева за 2024 г.) и съставлява несеквестируем доход.

Към жалбата са приложени копия от документи: Съобщение с изх.

№16957/22.03.2024 г. от ЧСИ С.Я., ведно с плик; Молба с вх. № 26861/02.04.2024 г., с приложени две споразумения с взискателя „Топлофикация София“ ЕАД и решението на ТЕЛК; Изпълнителен лист от 03.05.2018г. на СРС, 143 състав, по гр. дело №58683/2017 г.; Молба с вх. № 14346/14.04.2021 г.; Запорното съобщение с изх. № 22.3.2024 г., ведно с два броя документи за електронно връчване и получаване с дата 1.4.2024 г.; Молба с вх. №35211/26.04.2024 г.; Запитване/отговор до среда за междурегистров обмен с вх. №223244/18.03.2024 г.; Отговор от НОИ вх. № 27001/03.04.2024 г., ведно с документ за нолучаване; Разпореждане от НОИ.

Взискателят „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, в писмени възражения, депозирани на 07.06.2024г. оспорва жалбата.

Частен съдебен изпълнител С.Я. е дал обяснения във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита, че жалбата е недопустима, евентуално – неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и обясненията на частен съдебен изпълнител С.Я., прие следното:

Изпълнително дело №20198440400741 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 03.05.2018 г., издаден по гр. д. № 58683/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав.

Съгласно изпълнителния лист длъжникът Д. Б. Н. с ЕГН **********, е осъден да заплати на взискателя главница в размер на 4321,80 лева ведно със законна лихва от 25.08.2017 г., лихва в размер на 829,45 лева и разноски по делото 103,03 лева държавна такса и 50,00 лева възнаграждение за юрисконсулт. ЧСИ е издал постановление за образуване на изпълнителното производство на 25.03.2019 г.

На 03.04.2019 г. на длъжника е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело с изх. 017741/03.04.2019 г., на адрес: гр. СОФИЯ ж.к.

3

*******. Съобщението е връчено на 05.04.2019 г. на лицето С. Н. - син на длъжника.

Със съобщение с изх. № 017742/03.04.2019г. на длъжника е наложен запор върху банковите му сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление открити в „Банка ДСК“ АД.

С разпореждане от 05.03.2021 г. на помощник частен съдебен изпълнител е насрочен опис и оценка на движими вещи на длъжника на 15.04.2021 г. от 10:30 ч., като призовка за принудително изпълнение е връчена на 22.03.2021 г. на адвокат Д.И. в качеството й на пълномощник на длъжника.

На 14.04.2021 г. е входирана молба от длъжника, чрез неговата съпруга и пълномощник В.С. Н.а, с искане насроченият за 15.04.2021 г. опис да бъде отложен, като е направена й вноска в размер на 500 лева по сметка на съдебния изпълнител. В молбата е посочено, че длъжникът се задължава да прави редовно вноски за погасяване на задължението по изпълнителното дело.

Впоследствие по сметката на ЧСИ са постъпили суми, с които част от задължението е заплащано разсрочено, като последно на 23.06.2023 г. по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сума в размер на 150,00 лева, а след това плащания не са правени.

След разпореждане на ПЧСИ от 18.03.2024 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника (изх. 016955/22.03.2024 г.). Съобщението е връчено на 22.04.2024 г. на В.С. Н.а - пълномощник на длъжника. На 02.04.2024 г. е входирана молба (вх. № 26861/02.04.2024 г.) от длъжника чрез В.Н., като в молбата се сочи, че длъжникът е сключил споразумения с взискателя „Топлофикация София“ ЕАД за други задължения различни от тези в изпълнителното производство, както и че длъжникът ще има възможност да възобнови плащанията по изпълнително дело № 20198440400741 от месец октомври 2024 година. Препис от молба с вх.№ 26861/02.04.2024 г. е изпратено до взискателя „Топлофикация София“ ЕАД за становище.

На 26.04.2024 г. е входирана молба (вх. 35211/26.04.2024 г.)от съпругата и пълномощник на длъжника с искане за вдигане на наложения запор върху пенсията на длъжника.

На 02.05.2024 г. е входирана жалба с вх. №36065/02.05.2024 г. от длъжника, препис от която е изпратена на взискателя за становище, като на 07.06.2024 г. са входирани писмени възражения от взискателя „Топлофикация София‘ ЕАД (вх. № 45562/7.06.2024 г.).

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (съобщението относно наложения запор е връчено на жалбоподателя на 22.04.2024г., а жалбата е депозирана на 4

02.05.2024г.).

В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК изчерпателно са посочени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнението по реда на чл. 436 и следващите от ГПК, както и основанията, на които това обжалване е допустимо.

В тази връзка, доколкото в жалбата е направен довод за насочване на изпълнение върху личната пенсия на длъжника, представляваща несеквестируем доход, тъй като е под размера на минималната работна заплата в страната, респективно - за несеквестируемост на вземането, върху което се насочва изпълнение, то същата е допустима на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК, на основание, на която е наложен запора, допуска насочването на изпълнение върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, т.е. наложеният върху нея запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея.

Съгласно мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, са посочени размерите на сумите, които могат да бъдат удържани ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. Текстово нормата показва, че запор е допустим само върху вземания с размер надхвърлящ размера на минималната работна заплата. В ал. 3 и 4 са посочени изключения от това правило, касаещи вземания за издръжка и стипендии, каквото не е процесното вземане.

Видно от отговор на НОИ от среда за междурегистров обмен (Regix) № 133596, вх. № 21324/18.03.2024 г. по описа на ЧСИ, размерът на получаваната от длъжника пенсия е по-нисък (малък) от актуалния размер на приложимата в страната МРЗ - за 2024 г. - 933 лева, като общият размер на получаваната пенсия от длъжника е 808,98 лв., от които лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО, безсрочна, в размер на 601.50лв. и добавка за чужда помощ, в размер на 207.48лв.