Определение № 2321 от 03.09.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2321 гр. София , 31.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно гражданско дело № 20211000501577 по описа за 2021 година Производството е образувано по частна жалба от „Юробанк България“ АД, чрез адв. И., против определение № 263 186/ 17.02.2021 г. по гр. д. № 303/ 2019 г. по описа на СГС, ГО, 7 състав с което е оставена без уважение молба с вх. № 288906/17.11.2020 г. подадена от частния жалбоподател с искане за изменение/ поправяне на постановеното по делото решение № 260 777/ 26.10.2020 г., в частта за разноските.

С жалбата се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него съдът да постанови друг акт, с който на основание чл. 247, ал. 1 ГПК да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението.

Съдът като обсъди поддържаните с частната жалба доводи и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С подадената пред първоинстанционният съд молба, повереника на „Юробанк България“ АД е посочил, че настоява за поправка на постановеното решение, тъй като счита, че не включването към дължимите от насрещната страна разноски, на такива за ДДС, представлява очевидна фактическа грешка, Доколкото очевидната фактическа грешка е резултат от несъответствие между формираната от съда воля и отразяването й в диспозитива на решението, а поддържаните с молбата съображения, по същество са относими към молба за изменение на решението в частта за разноските, то това обстоятелство не дава право на съда да разгледа молбата по чл. 248 ГПК, тъй като той е обвързан от волята на страната, така като е 1 формулирана в отправеното към него искане, а тя е искане по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. В тази хипотеза, съдът се произнася с решение, а не с определение, без значение, дали допуска поправка на решението или оставя молбата без уважение.

Ето защо, атакуваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК е недопустимо и следва да бъде обезсилено, защото с него първоинстанционният съд се е произнесъл по основание, с искане за което, не е бил сезиран, а делото върнато на съда, за произнасяне по молбата, като такава с правно основание чл. 247, ал. 1 ГПК.

За пълнота, следва да бъде казано, че определението на съда подлежи на обезсилване и поради неразбираема воля на съда, тъй като несъвместимо в диспозитива на определението, отхвърленото искане е дефинирано

/цит.“изменение/поправка“/ едновременно като искане за изменение и като искане за поправка на решението.

Водим от горното, САС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 263 186/ 17.02.2021 г. по гр. д. № 303/ 2019 г. по описа на СГС, ГО, 7 състав.

ВРЪЩА делото на първоинстанционният съд, за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията по – горе.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове: 1.

2.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3