Определение № 770 от 11.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 770 гр. София, 11.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Румяна Илиева

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600752 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение от 08.04.2025 г. по чнд № 1166/2025 г. на Софийски градски съд. С посочения по-горе съдебен акт е отменено постановление от 06.02.2025 г. по ДП № 450/24 г. по описа на СО при СГП в частта, в която е прекратено наказателното производство и делото е върнато на прокурора за изпълнение на указанията, посочени в съдебния акт. В протеста обстойно са формулирани и обосновани доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Претендира, че в атакуваното определение СГС е пренебрегнал безспорно установени по делото факти и безкритично е възприел оплакванията на жалбоподателката С. Д.. Позовава се на неправилна оценка на доказателствата, установяващи поведението на жалбоподателката Д. по непротивопоставяне на сключените договори, неупражняване на правото да иска от ВКС отмяна на решението на арбитражния съд по реда на чл. 47 от ЗМТА, доброволно плащане на суми по договори, тези от 03.01.2022 г. и от 08.07.2022 г., пункт първи и пункт шести от постановлението за привличане на обвиняем, вземане на еднолично решение и сключване на споразумение от 05.01.2024 г., по силата на което ръководеното от нея Висше училище по агробизнес и развитие на регионите /ВУАРР/, Пловдив, /100% собственост на „Интерколеж-С“ ООД/ предоставя на управляваното също от нея търговско дружество „Интерколеж-С“ ООД временен заем в размер на 1 455 849.21 лв. за изплащане на задължението по образуваното изпълнително дело на ЧСИ П. И.. Подчертава, че жалбоподателката Д. е знаела за инкриминираните сделки, тъй като именно тя е сезирала прокуратурата с твърдение за тяхната фиктивност и ощетяване на дружеството. Навеждат се съображения, че жалбоподателката е знаела и за 1 сключената на 25.07.2022 г., пункт седми от обвинението, продажба на недвижим имот от ВУАРР, Пловдив на „Тиконукоти“ ООД за 80 хил. лева, при пазарна стойност на същия от 193 200 лв. Въпреки твърденията на жалбоподателката, че продажната цена е занижена и не е заплатена, тя не предприела никакви действия по разваляне на договора, докато обв. В. Д. завела пред СГС дело за разваляне на договора – т. д. № 2051/2024 г. Позовава се и на бездействието на жалбоподателката по твърдените за фиктивни и неизгодни договори от 13.01.2022 г. и анекси към него от 15.02.2022 г. и 29.06.2022 г., пункт втори, трети и пети от обвинението, които имат действие до м. януари 2024 г. и за които тя, като единствен *** от 28.09.2022 г. на „Интерколеж-С“ ООД, също не предприела действия по развалянето им и да претендира неустойка за неизпълнение в размер на 30% от стойността им.

Сочи, че и договорът от 23.02.2022 г., със срок една година, който изтича на 23.02.2023 г., когато жалбоподателката е била *** на дружеството, но не е претендирала връщане на изплатената сума и неустойка. Намира, че тезата на съда, че обв. В. Д. и П. К.-Ф. са искали да получат в свое владение суми в значителен размер без знанието и съгласието на другия съдружник – жалбоподателката С. Д., се оборва от поведението на последната, която не оспорила пред съд нито един от договорите, предмет на обвинението, доброволно наредила плащанията по тях, в резултат на което настъпил вредоносният резултат – причиняването на значителна вреда по смисъла на чл.

220 НК. Изразява несъгласие с извода на СГС за липса на действително фактическо основание, че инкриминираните сделки били обективно нужни за развитието на „Интерколеж-С“ ООД и ВУАРР, Пловдив, доколкото това е в правомощията единствено на управляващите дружество, а към момента на сключването им, обв. В. Д. е имала това качество, обърнала се към лица, с които покойният й баща работил в миналото и които тя познавала покрай него и предметът на дейност на „Тиконукоти“ ООД, едноличен собственик на капитала на „А. Еффе. Консултинг“ ЕООД, е точно консултации, научна и преподавателска дейност. Предлага отменяване на определението на СГС, като неправилно.

Въззивното производство е инициирано и по жалба на обв. П. Б. К.-Ф., чрез защитника й, адв. Л. Т., който атакува съдебния акт в частта единствено относно основанието за прекратяване на наказателното производство.

Поддържа оплакване, че в атакувания съдебен акт петкратно е отразено името „Ф.“, а нито веднъж не е визирано името Ф.. Намира, че съдът безкритично е заключил, че жалбата на С. Д. е в срок, като не е изложил мотиви относно наличието или липсата на правен интерес тя да обжалва визирания прокурорски акт. Под предлог, че жалбата на С. Д. е основателна, СГС не се произнесъл по жалбата на обв. К.-Ф.. Излага довод, че съдът е допуснал използване на наказателния процес като средство за решаване на спорове с граждански характер, което е индиция, че не е отстоял на равно разстояние от участниците в наказателния процес, част от съжденията в мотивите на съдебния акт очертават легитимно и обективно оправдано съмнение, че 2 атакуваното определение е постановено от съд, който не е бил безпристрастен, в противоречие с изискването по чл. 6 /1/ от КЗПЧОС. По недопустим начин съдът е указал извършване на нови следствени действия. Споделя изводите на прокурора, обосновали прекратяване на наказателното производство. В допълнение към аргументацията, изложена в прокурорския акт сочи, че при договорите с трайно /продължително/ изпълнение неизгодността или изгодността на договора не може да се преценява към момента на сключване на сделката, а едва след завършване на размяната на всички дължими престации и след прекратяване на облигационното правоотношение. В условията на алтернативност моли отменяване на обжалваното определение и връщане на делото на СГС с указания относно прилагането на закона, отменяване на определението и изменяване на постановление от 06.02.2025 г. по ДП № 450/24 г. СГП относно основанието за прекратяване на наказателното производство спрямо обв. П. Б. К.-Ф. в Т.а по чл. 243, ал. 1, т. 1, предл. второ НПК, отменяване на определението на СГС и потвърждаване на прекратителното прокурорско постановление.

В срока по чл. 243, ал. 7 НПК определението на СГС е обжалвано и от обв. В. Д. Д., чрез защитника й, адв. Г. Г.. Счита обжалваното определение за незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна и потвърждаване на постановление на СГП от 06.02.2025 г. за прекратяване на наказателното производство. Изложените в жалбата аргументи по съществото си са напълно аналогични с позицията, обоснована в частния протест. В обобщение подчертава, че жалбоподателката С. Д. не е предприела действия за оспорване по гражданско правен път на законосъобразността на нито един от договорите, предмет на обвинението, доброволно и без никакви възражения е наредила плащанията по тях, от което е произлязла значителна вреда, поради което настъпването на вредоносния резултат се е случило с разплащанията по инкриминираните договори, а не със сключването им от обв. В. Д.. Позовава се на образувано от обв. В. Д. т. д. № 2051/24 г. СГС за разваляне на договор от 25.07.2022 г. за продажба на недвижим имот за сумата от 80 хил. лв. от ВУАРР, Пловдив на „Тиконукоти“ ООД и бездействието на жалбоподателката, която твърди злоумишлени действия от страна на обвиняемата. Моли за уважаване на протеста на СГП и на подадената въззивна частна жалба и отменяване определението на СГС.

В писмено становище обв. В. Д. изразява позиция за основателност на протеста по изложените в същия съображения. Поддържа жалбата на защитника си, адв. Г. Г. и подробно изложените в нея съображения. Счита определението на СГС за неправилно и незаконосъобразно. Моли за неговото отменяване и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Във възражение от адв. Д. В., като повереник на ощетените юридически лица „Интерколеж-С“ ООД и ВУАРР, представлявани от управителя и управляващ С. Д., срещу протеста и жалбата на обв. П. К.-Ф., излага доводи за тяхната неоснователност и законосъобразност на определението на СГС.

3

Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че договорът за продажба на недвижим имот от обв. В. Д., като представител на ВУАРР и „Тиконукоти“ ООД, представлявано от обв. П. К.-Ф., е сключен без да има нужда от това, на продажна цена от 80 хил. лв. при средна пазарна цена от 193 200 лв., без обв.

Д. да е уведомявала никого от висшето училище, нито за нуждата да се предприемат действия поради незаплатена цена по договора, а данни за заведено търговско дело от обв. Д. нямало сред материалите по наказателното производство. Подчертава, че жалбоподателката, като представител на „Интерколеж-С“ ООД и на ВУАРР, не била информирана, не е знаела за сключването и нямало как да се противопостави на сключването на инкриминираните договори, като преценката за явна неизгодност на сделката не е обвързана и не се обуславя от задължителни предходни действия на ощетените. Обв. В. Д. не представила екземпляри на договор, анекси или фактура, не били изпратени отчети за извършена дейност от „Тиконукоти“ ООД и „А. Еффе. Консултинг“ ЕООД “ на „Интерколеж-С“ ООД и ВУАРР.

Сочи, че част от сумите по договорите били преведени лично от обв. Д. на 16.09.2022 г., в последния момент, в който можела да се разпорежда с пари на юридическите лица, в деня, в който била изключена като *** на „ИнтерколежС“ ООД и преди вписването на това обстоятелство в Търговския регистър, което се случило на 19.09.2022 г. Сочи, че от извършването на тези плащания „Интерколеж-С“ ООД и ВУАРР разбрали за съществуващите задължения, а информация за тях им била отказана от обв. К.-Ф., като за договорите от 08.07.2022 г. и от 03.01.2022 г. разбрали след запориране на банковите сметки на ВУАРР през януари 2023 г. За заведените срещу „Интерколеж-С“ ООД и ВУАРР арбитражни дела знаели единствено обв. В. Д. и упълномощения от нея адвокат. Чрез разпореждане от св. Д. заплащане на дължими суми по изпълнителни дела с взискатели „Тиконукоти“ ООД и „А.Еффе. Консултинг“ ЕООД се избягвало натрупването на по-големи задължения на двете дружества-длъжници и се гарантирало тяхното съществуване, като сумите по изпълнителното дело пред ЧСИ И. К. не били заплатени по разпореждане на представител на ВУАРР. Намира, че договорът от 13.01.2022 г. и анексите към него от 15.02.2022 г. и 29.06.2022 г. били прекратени автоматично по силата на съдържащите се в тях клаузи през август 2022 г. когато обв. Д. била *** на „Интерколеж-С“ООД. Доказателствата установяват изключително лоши взаимоотношения между св. Д. и обв. Д., пълното разминаване в подхода и действията им по управление и ръководство на „Интерколеж-С“ ООД и ВУАРР. Обв. Д. действала изцяло самостоятелно при сключването на инкриминираните договори и анекси, съзнателно държала св. Д. в неведение за съществуването им, за тяхното неизпълнение, прекратяване и водените във връзка с тях арбитражни дела. Сделките не били обективно нужни на страните по тях, като прокурорът е проявил явна предубеденост като е приел противното. Договорите и анексите били сключени с две свързани дружества, ръководени от обв. К.-Ф., които дружества не са имали предходни отношения с „Интерколеж-С“ ООД и ВУАРР, не са имали персонал да предоставят 4 услугите, предмет на договорите и анексите към тях, не разполагали с необходимата информация и данни за изпълнение на процесните договори. В обобщение твърди, че възраженията в протеста са неоснователни, тъй като се разминават драстично с доказателствения материал и са израз на явна предубеденост на прокурора към казуса, което е основание да се отведе от производството и то да бъде предоставено на друг наблюдаващ прокурор.

Солидаризира се изцяло с изложените в определението на СГС аргументи, като излага и допълнителни съображения за неизгодност на сделките, тъй като предметът бил уговорен общо, не била налице необходимост с „ИнтерколежС“ ООД и ВУАРР да се сключват самостоятелни договори с аналогичен предмет, сделките били напълно ненужни за тези дружества, които имали достатъчно компетентен вътрешен ресурс, което се установявало от показанията на свидетелите С. Д., Е. К.-А., М. И., В. А., Г. Н., цените по договорите и анексите били изключително високи и явно необосновани, клаузите във връзка със срока на договорите и плащането на цената били явно неизгодни за ощетените ЮЛ. Неизгодността на договорите извежда от предвидената в тях възможност всички спорове по тяхното изпълнение да се решават от арбитражен съд вместо от общите съдилища, от сключването им без спазване на трайно установената практика за обсъждане на ректорски или на академичен съвет, подписването от обв. Д. на договорите и анексите след като тя поискала да бъде освободена от длъжността заместник-ректор на ВУАРР и след подписване на предварително съгласие за подялба от 22.02.2022 г. със св. Д.. Според повереникът обв. Д. никога не била участвала в управлението на „Интерколеж-С“ ООД и ВУАРР и не била запозната с дейността им, поради което единствената цел на сключването на процесните договори била ощетяването на пострадалите ЮЛ. В прекратителното постановление на прокурора не било обсъдено цедирането на вземанията на „БГ фирма“ ЕООД. Моли за отхвърляне на протеста и на жалбата и потвърждаване на атакуваното определение, като правилно и законосъобразно.