Решение № 16 от 11.02.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Асеновград, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20245310200632 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена на 07.11.2024г. от Д. К. Р., с ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, ул. „Бугариево“ № 006, ет.4, ап.011, чрез адв. А. А. от АК Пловдив, против Електронен фиш за налагане на глоба № 8504428153 издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /А „ПИ“/, с който на основание чл. 179, ал. 3, във вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Д. К. Р., с ЕГН ********** с адрес * е наложена глоба в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6 вр. чл. 102, ал.2 от ЗДвП и по чл. 10а, ал. 2 от ЗДвП заплащане на такса в размер на 10 лв.

Жалбоподателят Д. К. Р. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, оспорва изцяло вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той следва да бъде отменен, като необоснован, незаконосъобразен и издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. С жалбата се навеждат доводи за изтекла давност за преследване на нарушението, както за несъответствие на фиша с разпоредбите регламентиращи неговите реквизити. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Сходно становище изразява и повереника на жалбоподателя адв. А. А., който се явява в съдебно заседание по делото. Освен своите възражения по обжалвания ЕФ ,претендира за присъждане на направените по делото разноски.

1

Представителя на въззиваемата страна- юрисконсулт Иван Вълев оспорва подадената жалба и възраженията на повереника, като моли за потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при отмяна на обжалвания фиш, моли за намаляване на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Атакуваният електронен фиш бил издаден затова, че на 31.01.2021г. в 16.44 часа в Община Асеновград на път 86, км. 28+570, включен в обхвата на платената пътна мрежа, посока намаляващ километър, чрез автоматизирано устройство №30862, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси /ЕССПТ/ по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 86, км.

28+570, било установено нарушение с ППС -лек автомобил „БМВ 325И“ с рег.№ * с обща техническа допустима максимална маса 1945 брой оси 2, категория ППС.

Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу Д. К. Р., посочен като собственик на автомобила - с който на основание чл. 179 ал. 3, във вр. чл. 187а ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6 вр. чл. 102, ал.2 от ЗДвП, както и заплащане на такса в размер на 10 лв. по чл. 10а, ал. 2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

Съдът намира жалбата, за допустима, а разгледана по същество, ведно с направените възражения от страна на повереника,за основателна, но по съображения извън от тези посочени в нея. Безспорно по делото се установява, че на посочената дата, час и място- на 31.01.2021г. в 16.44 часа в община Асеновград, на път 86, км.

28+570, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, монтираното там автоматизирано устройство №30862, е заснело превозно средство лек автомобил „БМВ 325И“ с рег.№ *, което се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за същото ППС да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата. От приложената справка се установява и липсата на заплатена такса по чл. 10 от Закона за пътищата (винетна такса) за МПС, който отрицателен факт, сам по себе си, не подлежи на доказване от въззиваемата страна.

Докладът от електронната система е официален свидетелстващ документ, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Приложените към доклада снимки установяват движението на процесното МПС. От справката за собственост обаче /листи от 11 до 13 от съд.дело/ се установява, че към онзи момент-31.01.2021г. собственик на лекия автомобил е бил * Р. с ЕГН********** от гр.Пловдив. Това 2 обстоятелство очевидно не е било отчетено при издаване на обжалвания ЕФ, като съответно е опорочило същия. Установеното от съда дава основание да се заключи, че при издаване на ЕФ на първо място е бил нарушен текста на чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Същия текст гласи, че “ Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство“. Доколкото от приложените на листи от 11 до 13 от съд.дело справки, се установява, че към 31.01.2021г. жалбоподателя Д. К. Р. не бил нито собственик, нито ползвател на установения лек автомобил „БМВ 325И“ с рег.

№ *, то следва и извода, че той няма как да понесе предвидената административнонаказателна отговорност за установеното нарушение. В този смисъл е и текста на чл.187а, ал.1 от ЗДвП / във вида към 31.01.2021г./., който гласи, че „При установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице“. В действителност към административнонаказателната преписка е приложена служебно направена справка относно собствеността на установеното в ЕФ МПС, но пък същата явно отговаря на сегашната/актуалната регистрация на същото, а не на предходната такава. Установения от съда недостатък в обжалвания ЕФ, представлява сериозно процесуално нарушение и са явява достатъчно основание за отмяна на акта. В този смисъл, обжалвания ЕФ се явява незаконосъобразен, като подадената жалба против него следва да се уважи.

Предвид това, че отменява обжалвания ЕФ то съдът намира, че не следва да се произнася по останалите възражения отразени в жалбата, както и тези от страна на повереника на жалбоподателя, но следва да се отбележи, че по съдържание обжалвания ЕФ не разминава от изискуемите в чл.189ж от ЗДвП реквизити. Не са налице и основанията за отмяна на ЕФ, поради твърдените за изтекли давностни срокове, тъй като фиша е бил издаден и връчен, съобразно сроковете визирани в ЗАНН и тези приложими от НК.

Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, а разгледано по същество то следва да бъде уважено изцяло.

Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени доказателства–пълномощно и договор за правна защита и съдействие /листи 4, 16 и 17 от съд.дело/ се установява, че от страна жалбоподателя Д. Р. е бил изплатен хонорар на адв. А. в размер на 350 лева. Това именно се явяват и направените по делото 3 разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото адв. А. е изготвил подадената жалба и се е явил в съдебно заседание по делото то е видно, че е изпълнил поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателя е било наложено едно административни наказание, което е глоба в размер на 300 лева, то съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение се явява изцяло съобразен с Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява неоснователно. Делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност, като същото приключи в рамките на едно заседание. Предвид и което искането за присъждане на разноски, в размер на 350лв. се явява основателно и следва да бъде уважено, като съдът осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, като издател на процесния ЕФ.

Предвид изхода на делото искането на процесуалния представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното Съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я ВА Електронен фиш за налагане на глоба № 8504428153 издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /А „ПИ“/, с който на основание чл. 179, ал. 3, във вр. чл. 187а, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Д. К. Р., с ЕГН ********** с адрес * е наложена глоба в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6 вр. чл. 102, ал.2 от ЗДвП и по чл. 10а, ал. 2 от ЗДвП заплащане на такса в размер на 10 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр. София, бул. “Македония” №3 да заплати на Д. К. Р., с ЕГН ********** с адрес *, сумата от 350.00 лв. /триста и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.

4

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5