Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 430 от 09.11.2018, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 511/2018
Вид
Решение № 430
Подписан
09.11.2018
Състав
ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.485 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№………………… гр.***, 09.11.2018 година.

***СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА БЕТОВА

СВЕТЛА

ДИМИТРОВА при секретаря………ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА………и в присъствието на прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 511 по описа на съда за 2005година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 68 от 19.04.2018година., постановено по гр.д. № 549/2016г. във втора фаза на делбения процес, РС-* е възложил в дял на Л.В.Х. *** неподеляем недвижим имот и сгради в него в регулацията на гр.*, а именно:Дворно място цялото от 1 165 кв.м., заедно с находящите се: в западната страна - жилищна сграда от 80 кв.м. и от западната страна на селскостопанска постройка, цялата от 150 куб. м, която постройка заема през цялото протежение гърба от северната страна на дворното място, както и всички подобрения и трайни насаждения, находящи се в западната страна на дворното място, което дворно място съставлява УПИ, планоснимачен номер ***, в Квартал **по регулационният план на гр. *, обл. ***, при граници и съседи на целия имот посочени в решението, съгласно Нотариален акт № *, том **, дело ***от 12.07.2004г. и Нотариален акт № *, том *, дело* от 12.07.2004г. на съдия по вписванията при *нски районен съд - М. Б., а съгласно скица № 239/15.07.2016г., изд. от Общ. * - УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ съставляващ УПИ XIV - 2298, с площ - 1166 кв.м., в кв. 152, по ЗРП на гр. *, одобрен със Заповед 8 от 06.01.1987г. на ОНС - *, с граници на УПИ: УПИ XV - 2299, УПИ III - 2300, УПИ IV - 2296, УПИ XIII - 3643 и улица, ведно с построените в него посочени по - горе сгради.

Осъдил е Л.В.Х. да заплати на К.Д.К. за парично уравнение на дела и сумата 5885,66лв., от която сума е приспаднал направените от нея подобрения от ½ от 3446лв., т.е.

1723лв., като е присъдил оставащата сума от 4162,66лв. в шест месечен срок от влизането на решението в сила, ведно със законната лихва от тогава до заплащането му. Осъдил е Л.В.Х. да заплати на П.Ц.Х. парично уравнение на дел в размер на 3570,66лв. в шест месечен срок от влизането на решението в сила, ведно със законната лихва от тогава до заплащането му. Осъдил е Л.В.Х. да заплати на В.Ц.Х. *** парично уравнение на дела в размер на общо на 3570,66лв. в шест месечен срок от влизането на решението в сила, ведно със законната лихва от тогава до заплащането му.Осъдил е Л. да заплати окончателна държавна такса в размер на 166,51лв., както и направените от К.Д.К. деловодни разноски съобразно дела си от общо 591,11лв.

В диспозитива на решението по извършване на делбата, *нски РС е правил прихващане между сумите на присъденото уравнение на дела на Л.Х. с дължимите и се суми за направени от нея подобрения в имота, като е посочено, че на К.Д.К. следва да изплати сумата 4162,66лв., дължима след прихващане между дължимата от Л.В.Х. за уравнение на дела му сума 5885,66лв. и сумата на направените от нея подобрения в размер на 1723лв./ ½ от 3446лв./.Посочено е, че следва да получи от Л.Х. и направени деловодни разноски съобразно дела си от общо 591,11лв. Осъден е К.Д.К. да заплати окончателна държавна такса по приключилата съдебна делба в размер на 166,51лв.Същевременно е осъден К.Д.К. да заплати на Л.В.Х. направените от нея деловодни разноски съобразно дела си от общо

213,88лв.

По отношение на П.Ц.Х. е присъдил да получи от Л.В.Х. парично уравнение на дела в размер на 3570,66лв. Осъдил е П.Ц.Х. да заплати окончателна държавна такса по приключилата съдебна делба в размер на 142,83лв., а също и на К.Д.К. направени деловодни разноски съобразно дела си от общо 168,88лв., а на Л. - 61,11лв. По отношение на В.Ц.Х. също е посочено, че получава от Л.В. Х. парично уравнение на дела в размер на 3570,66лв. Същия е осъден да заплати окончателна държавна такса по приключилата съдебна делба в размер на 142,83лв.; на К.Д.К. - направени деловодни разноски съобразно дела си от общо 168,88лв.; на Л.В.Х. - направени деловодни разноски съобразно дела си от общо 61,11лв.

С решение № 68-2 от 01.06.2018г., *нски РС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решенията по първа и втора фаза на делбата по отношение адреса на Л.Х. и на адреса на допуснатия до делба недвижим имот, който следва да се чете **, вместо ***. По отношение на размерите на паричните уравнения на ответниците П.Х. и В.Х., които да се четат от по 1785.33лв. за всеки, а също и да се чете, че Л.Х. е осъдена да им заплати парично уравнени в размер по 1785.33лв. на всеки. Поправил е и допуснатата ОФГ в размера на ДТ, която П.Х. и В.Х. да заплатят, която да се чете по 71.41лв. от всеки.

Срещу така постановеното решение № 68 от 19.04.2018г., в неговата цялост, е подадена въззивна жалба от К.Д.К., чрез пълномощникът му адв. Г.С.Х. от АК-*. Жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона - чл.349, ал.1 от ГПК. Счита, че неправилно съдът е приел за разглеждане несвоевременно направено искане за възлагане на неподеляемия жилищен имот и го е възложил на ответницата Л.Х., без да са налице изискуемите от закона предпоставки за възлагане. По отношение на подобренията счита, че те не са доказани от Л.Х. и иска и е неоснователен.Моли да бъде отменено решението на *нски РС и имота – изнесен на публична продан.

Въззиваемата

Л.В.Х. е взела становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд-правилно и законосъобразно, по съображенията изложени в писмения отговор и пледоарията на пълномощникът и адв.И. Д.от САК.Същото е и становището на П.Х. и В.Х., които считат обжалваното решение за справедливо и правилно.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна. С влязло в сила решение № 186 от 30.11.2017г.

РС – * е допуснал делба между К.Д.К., Л.В.Х./бивши съпрузи/, П.Ц.Х. и В.Ц.Х. върху следния недвижим имот : Дворно място цялото от 1 165 кв.м., заедно с находящите се: в западната страна - жилищна сграда от 80 кв.м. и от западната страна на селскостопанска постройка, цялата от 150 куб. м, която постройка заема през цялото протежение гърба от северната страна на дворното място, както и всички подобрения и трайни насаждения, находящи се в западната страна на дворното място, което дворно място съставлява УПИ, планоснимачен номер ***, в Квартал **по регулационният план на гр. *, обл. ***, при граници и съседи на целия имот посочени в решението, съгласно

Нотариален акт № *, том **, дело ***от 12.07.2004г. и Нотариален акт № *, том *, дело* от 12.07.2004г. на съдия по вписванията при *нски районен съд - М. Б., а съгласно скица № 239/15.07.2016г., изд. от Общ. * - УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ съставляващ УПИ XIV - 2298, с площ - 1166 кв.м., в кв. 152, по ЗРП на гр. *, одобрен със Заповед 8 от 06.01.1987г. на ОНС - *, с граници на УПИ: УПИ XV - 2299, УПИ III - 2300, УПИ IV - 2296, УПИ XIII - 3643 и улица, ведно с построените в него и посочени по - горе сгради.Определил е делбени квоти :

-за К.Д.К. - 1/3ид.ч. от дворното място; 1/2ид.ч. от жилищната сграда от 80кв.м., находяща се в западната страна на двор и 1/3ид. от селскостопанската постройка, която заема северната страна на дворното място, както и 1/3 ид.ч. от всички подобрения и приращения в имота;

-за Л.В.Х.- 1/3ид.ч. от дворното място; 1/2ид.ч. от жилищната сграда от 80кв.м., находяща се в западната страна на двор и 1/3ид. от селскостопанската постройка, която заема северната страна на дворното място, както и 1/3 ид.ч. от всички подобрения и приращения в имота;

-за П.Ц.Х. и за В.Ц.Х. - общо 1/3ид.ч. от дворното място; цялата лятна кухня долепена до жилищната сграда от 80кв.м. и 1/3ид. от селскостопанската постройка, която заема северната страна на дворното място, както и 1/3 ид.ч. от всички подобрения и приращения в имота;

С решението си от 19.04.2018г. във втората фаза на делбения процес първоинстанционният съд е възложил допуснатия до делба недвижим имот на ответницата Л.Х., като е уважил и иска и по сметките за сумата 1723лв. за направени подобрения в жилищната сграда, като е осъдил К.К. да и заплати сумата, съответстваща на притежаваната от него 1/2ид.ч. от сградата. За да приеме, че делбата на имота следва да се извърши чрез възлагането му на Л.Х., районният съд е изложил в мотивите си, че предвид неподеляемостта на имота и поради обстоятелството, че от страните в него живее само и единствено ответницата Л.Х. заедно с двете си деца, първото от които вече е пълнолетно и е от прекратения им с развод брак с ищеца К.К., а второто е малолетно, че тя няма друго жилище или част от такова, правила е подобрения по време на брака си с ищеца, има желание и заявява възможност да уравни парично останалите съделители. Съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл.348 от ГПК за изнасянето на имота на публична продан,тъй като той може да бъде поставен в дял на ответницата Л.Х., която ще има възможност в 6м./шест месечен срок/ от влизането на решението сила да заплати на останалите съделители дължимите им се парични уравнения в размерите съгласно експертизата, ведно със съответната законна лихва. По отношение на подобренията извършени от ответницата, е приел, че иска е доказан по основание и размер, въз основа на приложените в делото копия от Фактура №********** от 18.12.2017г. и от фактура №********** от 04.03.2014г. за закупени от нея строителни материали на обща стойност от 2035лв., както и на показанията на разпитаните свидетели Я. Т., И. М.и Ц. А..Когато през 2012г. ответницата е заживяла в имота къщата е била в окаяно състояние и тя е наела през 2017г., по време на фактическата раздяла майстори, за да я оправи/закърпи и пребоядиса/, да изгради баня и да направи отоплителна инсталация. Съгласно неоспореното заключение на ВЛ инж.Р. Н., стойността на подобренията в къщата е 3446лв.

Въззивният съд, намира за неправилен и незаконосъобразен избрания от районния съд метод за извършване на делбата.Решаващият съд е пренебрегнал изискванията на закона за да стигне до крайния извод за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот на ответницата Л.Х.. Видно от протокола за проведеното на 13.02.2018г. първото по делото заседание след допускане на делбата ответницата не е направила искане за възлагане по чл.349, ал.1 от ГПК.Такова е направено едва на 14.03.2018г. с молбата на л.146 от делото на РС. В тази молба се излагат аргументи за наличието на предпоставки за възлагане на жилищния имот на ответницата, както и причините поради които искането не е направено своевременно – пълномощникът и адв.Я. е пропуснал да направи това, а самата ответница е била възпрепятствана да се яви лично. При положение, че срока е бил пропуснат и не е направено искане за възстановяването му по реда на чл.64, ал.2 от ГПК, то съдът, на основание чл.64 ал.1 от ГПК е бил длъжен да не взема предвид процесуалното действие, с което ответницата е поискала възлагане на имота, извършено след като е изтекъл установения в закона срок. Следвало е тази възможност за извършване на делбата на жилищен имот да не се обсъжда.

Дори да беше своевременно депозирано искането за възлагане, така както е допусната делбата на имота, то не би било основателно, тъй като не се касае за имот СИО, а за имот със смесен характер на съсобствеността. Ако чрез тълкуване на волята на решаващия съд, с оглед извършване на делбата във втората и фаза се приеме, че до делба са допуснати два имота – единият между бившите съпрузи представляващ:

ЖИЛИЩНА СГРАДА от 80кв.м. намираща се в западната част на дворното място, заедно с принадлежащите и 2/3ид.ч. от дворното място и всички подобрения и приращения в него, в т.ч. и от стопанската сграда в северната част на имота, а другият между братята П. и В. Х. представляващ: ЛЯТНА КУХНЯ/жилищна сграда/ долепена до жилищната сграда заедно с принадлежащите и 1/3ид.ч. от дворното място и всички подобрения в него, в т.ч. и от стопанската сграда в северната част на имота, то тогава отново не са налице предпоставки за възлагане. Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.1, изр.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод и бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или пари. В случая е безспорно и установено от събраните по делото доказателства, че съделителите К.К. и Л.Х. - бивши съпрузи, към момента на извършване на делбата нямат непълнотелни деца от брака, тъй като тяхната дъщеря Р. К.Х. е навършила пълнолетие на 14.08.2015г.Съгласно т.5 от ТР№ 1/2004г на ОСГК непълнолетието на родените от брака деца, като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК/сега 349, ал.1 ГПК/, следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция. Поради това не може да се обоснове извод за наличие на посочените в цитираната разпоредба на на чл.349, ал.1, изр.2 ГПК кумулативни материалноправни предпоставки за възлагане на делбеното жилище – бивша СИО на съделителката Л.В.Х..