Определение № 985 от 27.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 985 гр. Стара Загора, 27.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500524 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по частна жалба от Ж. Д. Ж. от гр. С.З. чрез процесуалния му представител адв. В. М., срещу определение № 1252 от 15.05.2023 г., постановено по гр.д. № 684 по описа на Районен съд – Стара Загора, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата му за изменение на решение № 266 от 04.04.2023 г., постановено по делото, в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че делото не е с особена фактическа и правна сложност, нито пък били извършени някакви сложни процесуални действия, за да бъде присъден хонорар в размер на 1000 лв.

Счита, че възнаграждението, което следва да бъде присъдено, трябва да бъде в размер на 600 лв. – предвиденият в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимален размер. Пред първоинстанционния съд били проведени само две с.з. и няма основание за присъждане на възнаграждение в повече от минимално предвиденото. Иска съдът да отмени обжалваното определение и да намали присъденото адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата Б. В. П. чрез процесуалния й представител адв. Н. Я. взема становище, че частната жалба е неоснователна.

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба от Б. В. П. против Ж. Д. Ж. по ЗЗДН. Към молбата е бил приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че молителката е заплатила на процесуалния си представител адв. Н. Я. сумата от 1000 лв. за 1 адвокатско възнаграждение. Производството пред първоинстанционния съд е било проведено в две с.з. – на 14.03.2023 г. и на 04.04.2023 г., всяко от които е продължило час и половина. Ответникът е оспорил молбата. За изясняване на делото от фактическа страна са били изслушани страните, разпитани свидетели и изслушан запис от Дирекция „Национална система 112“.

Производството е приключило с решение от 04.04.2023 г., което е било обявено на страните. Молбата на молителката е била уважена и съдът е постановил мярка за закрила. С решението съдът е приел, че на основание чл.

78, ал.1 ГПК ответникът по молбата следва да заплати на молителката направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лв. С обжалваното определение, постановено по молба от ответника по молбата за защита за изменение на решението в частта за разноските, районният съд е приел, че в мотивите на решението са изложени съображения защо разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е неприложима в настоящия случай и че заплатеното от молителката адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 36, ал.1 и 2 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Законодателят не дава легално определение на понятието „справедлив и обоснован”, но посочва изрично долната граница на този размер. Съгласно чл.22 от Наредба № 1/2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по ЗЗДН минималното възнаграждение е 600 лв. Видно от приложения договор за правна помощ, сключен между молителката и процесуалния й представител, уговореното възнаграждение е в размер на 1000 лв. Същото е заплатено изцяло. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 ЗАдм. В случая не би могло да се приеме, че делото не е сложно от фактическа страна. Както бе посочено по-горе, ответникът по молбата е оспорил твърденията на молителката за упражнено над нея домашно насилие.

В проведените две с.з. са събирани доказателства. Самите с.з. са продължили по час и половина. С оглед на това не би могло да се приеме, че е налице прекомерност на възнаграждението. Размерът на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не се явява необоснован от гледна точка на действията, които извършва процесуалният представител във връзка със самото разглеждане на делото, както и след постановяване на решението. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи и това, че ако констатира прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение, той не е длъжен да го намалява винаги до предвидения в наредбата минимум - съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско 2 възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.

Воден от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1252 от 15.05.2023 г., постановено по гр.д. № 684 по описа на Районен съд – Стара Загора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3