Решение № 18898 от 17.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18898 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110168157 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против К. В. В. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 7 090,24 лева, представляваща непогасена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 24.02.2017 г., сключен с [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 1 081,75 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 24.02.2017 г. до 25.06.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 20959/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.05.2022 г.

Ищецът твърди, че на 24.02.2017 г. между [фирма], в качеството й на кредитор и ответника К. В. В., в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на сумата от 7 400 лева. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 4 и чл. 8 от договора усвоената главница следвало да бъде върната заедно с възнаградителна лихва, на погасителни вноски с уговорен краен срок за връщане 23.02.2022 г. Поддържа се, че кредитополучателят К. В. не изпълнявал в срок задълженията си, като непогасените суми по договора възлизали на 7 090,24 лева главница и на 1 081,75 лева – договорна лихва за периода от 24.02.2017 г. (датата на сключване на договора) до 25.06.2019 г. (датата на придобиване на вземанията от ищеца). Поради допуснатата форма на договорно неизпълнение и на основание чл. 18, ал. 2 от договора на 24.02.2020 г. последният бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем, което било съобщено на насрещната страна – ответника по делото. Ищцовото дружество твърди, че с приложение № 1 към договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г., сключен между 1 кредитора [фирма], в качеството му на цедент и [фирма], в качеството му на цесионер, вземанията на цедента по процесния договор за потребителски кредит от ответника са прехвърлени в полза на ищцовото дружество, в съответствие с изрично предвидената възможност за това, установена в клаузата на чл. 18 от договора за кредит. К. В. е уведомен за цесията, като евентуално характер на уведомяване има и образуването на настоящото производство. Наред с това, възражението на длъжника срещу надлежното му уведомяване за цесията е релевантно единствено при изпълнение от негова страна в полза на цедента, каквото в случая не е налице. Поради допуснатото от ответника и продължаващо неизпълнение, по искане на [фирма] в хода на производството по ч. гр. дело № 20959/2022 г. по описа на съда за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид постъпилото възражение от длъжника и с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, дружеството предявява процесните установителни искови претенции. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита, отправяйки искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът К. В., чрез пълномощника си адв. К. Е., оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че липсват данни относно начина на формиране на размера на непогасената главница и периода, за който е начислена и се претендира договорна лихва. Не се установява именно процесните вземания – определени като вид и размер да са включени в предметния обхват на приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания, а с това и да са преминали в патримониума на ищцовото дружество. Оспорва цесията да е била надлежно съобщена на длъжника до датата на получаване на исковата молба и приложенията към нея – 05.06.2023 г., поради което и последната не е произвела действие спрямо ответника. Счита за недопустимо уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да бъде заместено от факта на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника. С отговора К. В. оспорва в полза на [фирма] да е налице надлежно учредена представителна власт спрямо кредитора [фирма] за извършване на уведомяване на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията. Ето защо, ищцовото дружество не се явява активно материалноправно легитимиран носител на вземанията. Възразява срещу твърденията на ищеца за настъпване на предсрочна изискуемост на процесния кредит на 24.02.2020 г., а с това и преди уговореният краен срок на действие на договора – 23.02.2022 г. Посочва, че действието на предсрочната изискуемост е обусловено от надлежното съобщаване на длъжника на това обстоятелство, каквото в случая не е налице. Наред с това, настъпването на падежа на договора преди образуване на заповедното производство не е от естество да бъде съобразено от съда по реда на чл. 235 ГПК, тъй като същото би представлявало недопустимо изменение на основанието на исковите претенции по чл. 422 ГПК. Навежда възражение за погасяване на вземанията по давност, започнала да тече от момента на настъпване на изискуемостта на първата непогасена анюитетна вноска, считайки за приложим съответно петгодишният давностен срок по отношение на главницата и тригодишният давностен срок по отношение на вземането, представляващо възнаградителна лихва. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл.

99 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

2

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на удостоверените в същата вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото установяване.

Съгласно разпоредбите на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество заедно с лихва, в случай, че това е уговорено писмено.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1). наличие на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва; 3). наличието на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и надлежно упражняване на това право чрез уведомяване на длъжника; респ. настъпване на падежа на вземането; 4). да установи вземанията си и по размер и 5). да установи, че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество, придобило вземанията, включването на процесните вземания в неговия предмет и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си задължение.

Между страните не спори, а и от приетите по делото писмено доказателства, в т.ч. находящи се по ч. гр. дело № 20959/2022 г. по описа на съда, приложено по делото, се установява, че на 24.02.2017 г. между третото за процеса лице [фирма], в качеството му на кредитор и ответника К. В. В., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който търговската банка предоставя на кредитополучателя кредит за покриване на потребителски нужди в размер на сумата от 7 400 лева, срещу задължението му да полза кредита при уговорените цел, условия и срок и да го върне ведно с дължимите лихви. Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора кредитът се усвоява еднократно от кредитополучателя – на 24.02.2017 г. по посочена в договора банкова сметка, на която същият е титуляр. Уговорено е, в клаузата на чл. 8 от договора, че издължаването на сумата по кредита ще бъде осъществено чрез 60 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер на сумата от по 148,26 лева всяка, на 23-то число на месеца, с падеж на първата на 23.03.2017 г. и с краен срок за издължаване 23.02.2022 г. – чл. 9 от договора. Изяснява се, че съгласно чл. 5, ал. 2 от последния общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит възлиза на 9 125,62 лева и не включва застрахователните премии в случай на сключена от кредитополучателя застраховка „живот“. Съгласно приложения към договора погасителен план – приложение № 1 (л. 14 от ч. гр. дело № 20959/2022 г., приложено по настоящото дело) сумата от 148,26 лева, представлява размер на месечната погасителна вноска и включва единствено сума за главница и договорна лихва в конкретен размер, посочен в погасителния план. Наред с тях е предвиден и размер на погасителната вноска, в случай на включване в същата на размер на застрахователна премия, при което месечната погасителна вноска се равнява на сумата от по 157,29 лева.

Изяснява се, че в клаузата на чл. 4 от договора страните са предвидили заплащане от страна на кредитополучателя на договорна лихва, считано от 24.02.2017 г., начислена върху редовната главница, определена като сбор от променлив лихвен % и фиксирана надбавка от 7,150 пункта, като към момента на сключване на договора лихвеният процент се равнява на 3

7,503 % годишно, при ежемесечно олихвяване. От данните, съдържащи се в погасителния план следва, че размерът на договорната лихва възлиза на сумата от 1 495,60 лева (разлика между общо дължимата сума по погасителен план от 8 895,60 лева /60 вноски в размер от по 148,26 лева всяка) и главницата от 7 400 лева). Съгласно клаузата на чл. 19 от договора търговската банка – кредитор има правото да направи целия дълг предсрочно изискуем при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски. В клаузата на чл. 16 от договора е предвидено правото на кредитора да прехвърли (цедира) по всяко време изцяло или частично вземанията си по договора.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва нито факта на сключване на договора за предоставяне на потребителски кредит между него и [фирма], с посоченото съдържание, нито реалното усвояване на заемната сума в общ размер от 7 400 лева по описания в договора начин – чрез превод по посочена в договора сметка на К. В. на 24.02.2017 г., доколкото изложените по същество доводи касаят липсата на надлежно индивидуализирано вземане, предмет на договора за цесия, но не и самото сключване на договора за кредит с конкретното му съдържание, респ. получаване на заемната сума.

Предвид това и с оглед анализираните данни, следващи от писмените доказателства по делото, съдът намира за установено възникването между [фирма], в качеството й на кредитор и ответника К. В., в качеството му на кредитополучател, на облигационно правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор от 24.02.2017 г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение и в изпълнение на задълженията си по който кредиторът реално е предал на кредитополучателя заемната сума, предмет на договора. С това, в полза на третото за процеса лице, е възникнало вземане в размер на съответните месечни вноски, а в тежест на ответника корелативното задължение да ги заплаща при настъпване на уговорения падеж, с краен срок до 23.02.2022 г.

Разпечатката съдържа 22 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1dae9447-f06c-4e42-b27f-4a3f97e90f93