Определение № 860 от 22.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 860 гр. София, 22.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Емилия Колева

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20241000601085 по описа за 2024 година

Частен протест, подаден в срока и по реда на гл. 22 НПК от делегиран прокурор при Европейската прокуратура (ЕП), е станал повод за извършената от САС въззивна проверка на онази част от протоколното определение от 16 юли 2024 г., с която СГС (НО, 28 с.) е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 1804/24 г. и е върнал делото в досъдебната му фаза (чл.249, ал.2 НПК) за отстраняване на процесуални нарушения по чл. 248, ал.1, т.3 НПК, допуснати при изготвения срещу подс. И. Н. Т. обвинителен акт.

Прокурорът е несъгласен и с трите довода на Градския съд, който е намерил за съществено ограничено правото на защита на Т. от това, че не ставало ясно той или свидетелят С. К. е „посредственият извършител“ на описаните деяния, квалифицирани като три самостоятелни престъпления по чл. 248а, ал.2-3 НК; от това, че в обстоятелствената част на обвинението не било посочено кой, кога и къде е попълнил инкриминираните декларации, съдържащи представените пред ДФ „Земеделие“ (ОДгр. Пловдив) „неверни сведения“; и от това, че описанието на фактите не позволявало да се установи на какво основание именно подс. Т., а не управителят на „Т. 90“ ЕООД, се явява подател на неверните сведения по последния пункт на обвинението.

САС прецени за основателни и трите оплаквания в частния протест поради следното:

Няма неяснота при формулировката на обвинението.

В нито един момент прокурорът не е отстъпил от тезата си, че и при трите престъпления подс. Т. се явява „посредствен извършител“, защото е осъществил деянията им чрез ползваното като „оръдие“ лице С. К.. Тук по-скоро се касае до проявено от СГС неправилно разбиране на теоретичното разграничение между „посредствения“ и „фактически“ деец, но в това отношение никога не е имало спор, че „… за посредствено извършителство говорим в случаите, когато деецът съзнателно мотивира някое трето лице да извърши изпълнителното деяние на едно умишлено престъпление, при което от фактическия извършител (…) не може да се търси наказателна отговорност“ (С., Ал., „Наказателно право. Об.ч.“, изд. „Сиела“, С., 2019 г., с. 370).

1

Държавното обвинение с право възразява и срещу тезата на първата инстанция, че непосочването на съставителя на инкриминираните декларации (и на съпровождащите ги приложения), на времето и мястото на тяхното попълване, ограничавало правото на защита. В случая подс. Т. изобщо не се налага да се брани срещу подобни факти, защото те не се обхващат от състава на чл. 248а, ал.2 НК, който третира за престъпно не самото съставяне, а представянето на съдържащите неверни сведения документи пред съответния адресат – теза, която е ясно дефинирана и развита откъм фактология в самия обвинителен акт.

Доводите на Градския съд, че от третия на пункт на обвинението не става ясно на какво основание подс. Т. е представял „от името на“ управителя на „Т. Т. 90“ ЕООД неверните сведения пред ДФ „Земеделие“ (ОД-гр.Пловдив), напълно излишно усложняват иначе просто представената от ЕП фактическа теза за събитията. Да се извършват фактически действия „от името“ на друго физическо или юридическо лице невинаги е резултат на „упълномощаване“ (за каквото СГС намеква в определението си) и по никакъв начин не касае съставомерните признаци по чл. 248а, ал.2 НК.

Защото именно цитираният състав, за разлика от квалифицирания случай по чл. 248а, ал.3 НК, предвижда деянието по представянето на неверни данни да се извършва от всяко наказателно отговорно лице („онзи, който …“) и – както ВКС е имало повод да разясни (макар и относно възможните субекти на престъплението по чл. 255 НК) – „Представителната власт, възникнала по силата на закона, или въз основа на упълномощаване, не е единственият критерий..“; от решаващо значение е дейността, която „…лицето фактически осъществява…“ (разд. 3 към Т.р.4/16-ОСНК).

Ето защо, като намери частния протест за основателен, САС (НО, VII с.) прецени, че внесеният по делото обвинителен акт следва да бъде разгледан по същество, а определението за неговото връщане на прокурора (чл. 249, ал.2 НПК) – отменено, поради което:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.07.24 г. за прекратяване на съдебното производство по н.о.х.д. № 1804/24 г. на СГС (НО, 28 с.).

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2