Определение № 35994 от 11.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35994 гр. София, 11.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110154075 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Б. Б. и П. И. Д. срещу „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД и М. Д. Ч..

В исковата молба и в уточняващата молба от 19.12.2022г. ищците са посочили, че предяват иск срещу ответниците да бъдат осъдени да премахнат процесните публикации от сайта www.clinica.bg. Съдът намира, че в тази част производството следва да бъде прекратено като недопустимо на основание чл. 130 ГПК по следните съображения:

Законът за електронната търговия, обн., ДВ, бр. 51/23.06.2006г., в сила от 24.12.2006г., транспонира в българското законодателство Директива 2000/31/ЕО от 08.06.2000г. на Европейския парламент и на Съвета за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар /Директива за електронната търговия/. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЕТ въвежда правилото, че доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията или не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна. В чл. 16, ал. 2 се съдържа изключение от това правило, което не се прилага, ако получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице или ако доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването . Посочените разпоредби кореспондират с чл. 14, пар. 1 от Директивата за електронната търговия. Те уреждат като изключение, при определени условия, възможността за реализиране на имуществена отговорност от доставчиците на услуги на информационното общество заради съхранявана от тях информация, предоставена от получателите на услугите. Смисълът на чл. 14 от Директивата, съответно - на чл. 16 ЗЕТ, е да се създаде гаранция, че доставчиците на услуги няма да носят отговорност за съдържанието на съхраняваната информация, освен в определени изрично предвидени случаи. В частност отговорност може да се носи и за съдържанието, създадено от потребителите на определена информация в техните коментари, които могат да бъдат обидни и заплашителни /така решението по дело 64569/2009 г. - Delfi AS v. Estonia, EСПЧ, в което се коментира Директива 2000/31/ЕС/. Разпоредбата на чл. 14, пар. 3 от Директивата гласи, че този член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правните системи на държавите-членки, да изисква 1 от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение, нито засяга възможността да предвидят процедури, които уреждат отстраняване или блокиране на достъпа до информация.

Следователно чл. 14, пар. 3 от Директивата предоставя възможност, но не и задължение, на държавите-членки да предвидят защитено право и съответни процедури за отстраняване или блокиране на достъпа до информация в хипотезата на чл. 14, пар. 1. В Закона за електронната търговия не е уредено право да се иска от доставчика на услуги на електронното общество да отстрани или блокира достъпа до информация, предоставена от получателите на услугите. Не са уредени и процедури за отстраняване или блокиране на такава информация. Липсата на защитено право и на съответен иск в българското законодателство не може да бъде преодоляна по пътя на аналогията. Правоприлагането по аналогия на други разпоредби от българското законодателство в случая е недопустимо, тъй като става дума за различни по естеството си права, които се защитават посредством различни закони и предвидените в тях правни средства за защита. В Закона за електронната търговия, обаче, не е предвиден специален иск за преустановяване на нарушението чрез отстраняване и блокиране на незаконна информация. Следва да се посочи и това, че в българското право има обща разпоредба, даваща възможност да се търси имуществена отговорност за вреди от различни нарушения на лични и имуществени права без значение дали са уредени в специален закон или не - чл. 45 ЗЗД, но няма такава обща разпоредба, позволяваща да се иска преустановяване на тези нарушения, когато те продължават във времето. Законодателят преценява за кои правонарушения да предвиди възможност да се иска преустановяването им и това става в специални закони. Съдът не може да изземва тази преценка, правоприлагайки по аналогия. В случая приложимата правна рамка е Директива 2000/31/ЕС/, транспонирана в ЗЕТ, и в тези два нормативни акта следва да се търси възможността такъв иск да бъде предявен. В този смисъл са и разрешенията, дадени с Определение № 190 от 17.08.2022г., постановено по ч.гр. дело № 1718/2022г. по описа на ВКС, Първо отделение, ГК и Определение № 476 от 22.03.2023г., подадено по ч.гр. дело № 3824/2022г. по описа на ВКС, Първо отделение, ГК. Поради гореизложеното и доколкото не е налице предвиден в закона такъв иск, предявените искове за задължаване на ответниците да премахнат от сайта www.clinica.bg процесните публикации, качени на 21.09.2022г. и на 23.09.2022г.

В останалата част исковата молба е редовна и предявените искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по двамата свидетели при режим на довеждане, е основателно и следва да се уважи.

Искането на ищците за допускане на съдебно-психологична експертиза, следва да се остави без уважение като ненеобходимо с оглед допуснатото събиране на гласни доказателствени средтсва чрез разпит на свидетели за установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди.

Искането на ищците за задължаване на „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД да представи по делото копие от трудов/граждански договор, сключен между него и М. Ч., за заемане на позицията главен редактор в медията, следва да се остави без уважение, доколкото обстоятелството не е спорно по делото.

Искането на ищците по чл. 176 ГПК следва да се остави без уважение като неотносимо към предмета на спора. Още повече, че в тежест на ответника е обстоятелството по какъв начин е събирана информация за изготвяне на процесните статии.

2

Исканията на ищците по чл. 190 ГПК за задължаване на ответниците да представят информация за броя посещения от Google Analytics на страницата www.clinica.bg за периода от 21.09.2022г. до настоящия момент и за периода от 23.09.2022г. до настоящия момент, както и за допускане на СТЕ съдът намира за ненеобходимо с оглед становището на ответниците.

Искането на ищците за задължаване на Общински съвет - Стара Загора да предостави информация относно дневния ред за проведеното заседание на 29.09.2022г. и взетите решения на него, следва да се остави без уважение като неотносимо.

Искането на ответниците по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение като неотносимо към предмета на спора.

Искането на ответника М. Ч. за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит един свидетел при режим на довеждане следва да се остави без уважение, доколкото обстоятелствата за доказване, на които е направено искането, са неотносими към предмета на спора.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на Т. Б. Б. и П. И. Д. В ЧАСТТА, с която се иска „Док Интернешънъл КБ“ ЕООД и М. Ч. да бъдат задължени да премахнат от сайта www.clinica.bg процесните публикации, качени на 21.09.2022г. и на 23.09.2022г.

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да посочат за всяка от процесните статии дали твърдят, че отговорността на М. Ч. следва да бъде ангажирана в качеството й на автор или на главен редактор.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.11.2023г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищцитепрепис от отговора на исковата молба, подаден от М. Д. Ч., ведно с приложенията и препис от отговора наисковата молба, подаден от „Док Интернешънъл КБ“ ЕООД, ведно с приложенията.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА на ищците събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по двама свидетели на всеки от тях при режим на довеждане за установяване на претърпените от тях неимуществени вреди.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предмет на делото са предявените от Т. Б. Б. и П. И. Д. срещу „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД и М. Д. Ч. осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищците при условията на солидарност следните суми:

1 . на Т. Б. Б. - 5 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания поради обидни/клеветнически твърдения в публикация от 21.09.2022г. в сайта www.clinica.bg със заглавие „Строят нова мегаболница Сърце и Мозък“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до 3 пълното изплащане;

2. на Т. Б. Б. - 5 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания поради обидни/клеветнически твърдения в публикация от 23.09.2022г. в сайта www.clinica.bg, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане;

3. на П. И. Д. - 5 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания поради обидни/клеветнически твърдения в публикация от 21.09.2022г. в сайта www.clinica.bg със заглавие „Строят нова мегаболница Сърце и Мозък“,, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане;

4. на П. И. Д. - 5 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания поради обидни/клеветнически твърдения в публикация от 23.09.2022г. в сайта www.clinica.bg, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане;

В исковата молба се излагат подробни твърдения, че ищецът Б. е изпълнителен директор на „Търговска лига“ и че е известен във фармацевтичните среди, а ищцата Д. – изпълнителен директор на болница „Сърце и Мозък“, добре позната в лекарските среди.

Сочи се, че ответникът „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД е издател на електронна медия clinica.bg, а М. Ч. – главен редактор на същата. Излагат, че на 21.09.2022г. в 11:17 ч. на сайта clinica.bg е публикувана статия „Строят нова мегаболница Сърце и Мозък“, в която считат, че се съдържат множество неверни и клеветнически внушения. Твърдят, че автор на публикацията е М. Ч.. Поддържат, че първото твърдение, което не отговаряло на действителността в статията е тълкуването на „здравните потребности“ на населението, както и на инвестиционното намерение на „Търговска лига“. В статията било посочено следното: „Само, че подобни тези са изключително спорни. Според “Търговска Лига” проектът има за цел да обслужва не само регионалните здравни потребности, а тези на населението от цялата страна, както и на чужди пациенти. Това означава, че той е не с регионално значение и мащаб, а с национално и когато се преценя необходимостта от появата на подобно лечебно заведение трябва да се отчете потребностите както на региона, така и на страната. А и в двата случая незадоволени обществени потребности от болница за активно лечение у нас няма.” Подробно излагат, че описаното не отговаря на действителността, както и че с тази публикация Ч. се опитвала да спре реализацията на проекта на „МБАЛ Сърце и Мозък“. Твърдят, че авторката е използвала понятия като „инвазия”, „шепа инвеститори с много милиони”, „ронене на болници“, както и изявления, че с новите болници се ограничава „достъпът до лечение на пациентите, вместо подобряването му”. Считат, че с тези твърдения се манипулира общественото мнение и насажда невярна представа за болницата. В статията било посочено и следното: „да се говори за създаване на кардиохирургия или нова неврохирургия на подобно място пък е опасно за пациентите заради липсата на достатъчно патология", което също подробно аргументират, че не отговаря на истината. Авторката изложила и следните съждения: