Определение № 873 от 25.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 416/2022
- Вид
- Определение № 873
- Подписан
- 25.07.2022
- В сила
- 25.07.2022
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 873 гр. Стара Загора, 25.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20225500500416 по описа за 2022 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна частна жалба на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“******, представлявано от законните си представители С.Н.Н. и Ц.Г.С., чрез юрк. К.М., против определение № 883/ 13.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 205/2022 г. по описа на Районен съд – К., с което е отказано изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна.
В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната страна – П. Б. П., чрез адв.Д.М., с който частната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира оставянето й без уважение.
След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Гр.д.№ 205/2022 г. по описа на Районен съд – К. е било образувано по искова молба на П. Б. П. срещу „П.К.Б." ЕООД, с която са били предявени кумулативно обективно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на две клаузи от договор за потребителски кредит.
В производството по делото ищецът е бил представляван от пълномощник – адвокат Д.М., като съгласно представеният договор за правна помощ процесуалното представителство е било безплатно поради близки отношения между адвоката и клиента.
С постановеното решение първоинстанционният съд е уважил двата иска и е обявил двете договорни клаузи за нищожни и е осъдил „П.К.Б." ЕООД да заплати на адвокат Д.М. възнаграждение в размер на 600 лв. за 1 осъщественото процесуално представителство на ищеца.
В законоустановения срок „П.К.Б." ЕООД е подало молба за изменение на решението в частта за разноските с искане за намаляване като прекомерно на присъденото в полза на пълномощника на насрещната страна адвокатско възнаграждение до размера на 300 лв.
С обжалваното определение съдът е оставил искането без уважение, като е приел, че подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение следва да се определи като се вземе предвид, че са предявени два иска и за всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение, чийто минимален размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ е 300 лв.
При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирани лица, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за неоснователна по следните съображения:
Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК, а съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В конкретния случай с по делото са предявени два кумулативно обективно съединени иска, за всеки един от които се дължи адвокатско възнаграждение в съответствие с чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в минималния предвиден в чл.7, ал.2 т.1 от същата наредба размер от 300 лв.
Предвид изхода на делото – уважаване и на двата иска, подлежащите на присъждане разноски за адвокатско възнаграждение на ищцовата страна е в общ размер от 600 лв. и представлява сбора от минималните адвокатски възнаграждения за всеки един от уважените искове.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че адвокатското възнаграждение следва да се определи за един иск, т.к. един иск е бил предявен с исковата молба.
Касае се за нищожност на две отделни договорни клаузи, които не са обусловени или свързани помежду си, доколкото уреждат независещи едни от други права и задължения на страните по договора за потребителски кредит.
Неоснователно е и оплакването в частната жалба, че адвокатското възнаграждение следва да се определи на база общия материален интерес по делото, т.к. съгласно посочената по-горе в мотивите разпоредба на чл.2, ал.5 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на 2 предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Неоснователно е и оплакването за прекомерност на възнаграждението по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, т.к. в посочената законова хипотеза съдът може да намали поради прекомерност на фактическата и правна сложност на делото адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минималния му размер по НМРАВ, а както вече бе посочено в случая той е 600 лв.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът по частната жалба има право на разноски.
Разноски в случая няма да бъдат присъдени в полза на П. Б. П., т.к. не е направено искане в тази насока.
По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 883/13.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 205/2022 г. по описа на Районен съд – К..
Определението на основание чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3