Решение № 182 от 13.10.2026, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Поморие, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20252160100590 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца Р. О. Т. от гр.София против Д. Н. Джузеф У. от гр.Ахелой, общ.Поморие. В молбата се твърди от ищеца, че през лятото на 2014 г. забелязал, че процесния имот- ДВОРНО МЯСТО на площ от 300 кв.м., представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на град Ахелой, община Поморие, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-60/15.09.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение със Заповед КД-14-02-1794/ 12.11.2013г., представляващ урбанизирана територия с площ от 295 кв.м., при съседи: имоти ***, ***, *** и ***, заедно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор *** с площ 102 кв.м. по КККР на гр.Ахелой, общ.Поморие с адрес: гр.Ахелой, п.к. 8215, ***, е необитаемо и завзел същия имот, като започнал да владее имота, като обработвал дворното място и извършил ремонт на сградата. Твърди се, че ищецът владеел имота като свой, като демонстрирал намерението си да го държи като свой и владението било явно и непрекъснато в период продължил повече от десет години, поради което придобил имота по давностно владение и станал негов собственик. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът, е собственик на на недвижим имот ДВОРНО МЯСТО на площ от 300 кв.м., 1 представляващо УПИ 1-198, в кв.19 по действащия през 2006г. план на с.Ахелой, при граници: от две страни - улици, УПИ 11-197 и УПИ XVII 198, а съгласно кадастрална скица - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на град Ахелой, община Поморие, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18 60/15.09.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение със Заповед КД-14 02-1794/ 12.11.2013г., представляващ урбанизирана територия с площ от 295 кв.м., за ниско застрояване (до 10 метра) с адрес на поземления имот: гр.Ахелой, п.к. 8215, ул. „Минзухар", номер по предходен план: 5010313, квартал 0, при съседи: имоти ***, ***, *** и ***, заедно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор *** с площ 102 кв.м. по КККР на гр.Ахелой, общ.Поморие с адрес: гр.Ахелой, п.к.

8215, ул. „.. Претендират се и направените по делото разноски. Представя доказателства

Предявеният иск е с правно основание по чл.124 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗС.

В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е подал отговор на иска. В отговора се сочи, че действията на ищеца не представляват годно начало на владение, доколкото са такива на самоволно настаняване в чужд имот, собственост на ответника и липсва каквото и да е годно правно основание за владение на имота. Също така се сочи, че не е налице противопоставяне на владението срещу собственика на имота и същото не е явно и непрекъснато, включително извършените ремонтни работи не сочат на своене, доколкото такива може да извършва и държателя или всяко трето лице без каквото и да е основание, поради което и не е годно да направи ищеца собственик на имота. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

В с.з. ищецът не се явява редовно призован, представлява се от процесуален представител- адвокат, който поддържа иска и моли за неговото уважаване. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Назначеният на ответника особен представител се явява в с.з.

Поддържа отговора на иска и моли за отхвърляне на иска, като с оглед събраните доказателства по делото предоставя на съда да постанови решение съобразно с тях.

2

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид следното.

От представения нотариален акт №36/19.02.2014 г., том І, дело №32/2014 г. се установява, че ответникът Д. Н. Д. Уитлър закупил и станал собственик на процесния имот описан в нотариалния акт, а именно ДВОРНО МЯСТО на площ от 300 кв.м., представляващо УПИ 1-198, в кв.19 по действащия през 2006г. план на с.Ахелой, при граници: от две страни - улици, УПИ 11-197 и УПИ XVII 198, а съгласно кадастрална скица - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на град Ахелой, община Поморие, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18 60/15.09.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение със Заповед КД-14 021794/ 12.11.2013г., представляващ урбанизирана територия с площ от 295 кв.м., за ниско застрояване (до 10 метра) с адрес на поземления имот: гр.Ахелой, п.к. 8215, ул. „Минзухар", номер по предходен план: 5010313, квартал 0, при съседи: имоти ***, ***, *** и

***, по КККР на гр.Ахелой, общ.Поморие с адрес: гр.Ахелой, п.к.

8215, ул. „.. От представените скици се установява, че в поземления имот описан в цитирания нотариален акт е построена жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Ахелой с площ 102 кв.м. В качеството на свидетели по делото са разпитани Иван Манев и Иван Данчев и двамата без роднински отношения със страните. Св.Манев, сочи, че живее в гр.Ахелой и познава добре имота, тъй като често минавал покрай него.

Относно собствеността върху имота, сочи, че е чувал, че някакъв англичанин е собственик и той се появил преди около двадесет години, но от тогава свидетелят не го е виждал. Имотът бил изоставен и се рушал. Според свидетеля преди дванадесет -тринадесет години, ищецът започнал да стопанисва имота, извършил ремонт на сградата, която била стара, като сменил покрива, измазал стените, поправил оградата и поставил портал, за което му помогнал и свидетеля, като според него ищецът продължавал да извършва ремонти по сградата и си стопанисвал имота като свой собствен и свидетелят не е чувал някой да му оспорва собствеността. Според свидетеля, ищецът живеел в гр.София, но всеки месец със семейството си идвал в гр.Ахелой за да извършва ремонти в имота, който вече бил ремонтиран и обзаведен с мебели и битова техника. В същия смисъл са и показанията на св.Данчев, който уточнява , ча като е дошъл да живее в гр.Ахелой, къщата в 3 имота е била построена и преди време , много отдавна в имота е имало някакъв англичанин, който оттогава не се е появявал и според свидетеля е починал. Според св.Данчев имотът бил изоставен, къщата се рушала, оградата била съборена. Ищецът започнал да се грижи за имота около 2013 г. когато започнал ремонтни дейности по къщата поправил покрива, стаите, оградата на двора, като свидетелят му помагал за част ремонтните работи. Според свидетеля ищецът стопанисвал имота и други хора не са влизали в него, нито са му оспорвали собствеността, включително ищецът заключвал вратите и друг не е влизал в имота.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои и без прекъсване за период подълъг от 6 месеца. Следва владелецът да е демонстрирал по отношение на всички, включително на невладещия собственик че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.

Съобразно с твърденията си в исковата молба, ищецът следва да докаже, че е владял процесния имот непрекъснато от лятото на 2014 г. за период от 10 години и до настоящия момент. От събраните по делото доказателства се установява, че след закупуването на имота от ответника на 19.02.2014 г., според свидетелските показания, които съдът кредитира като логични и безпротиворечиви, свидетелите не са виждали повече ответника, а се установява от същите показания, че ищецът е установил владението си върху същия имот, като е започнал да ремонтира намиращата се в имота жилищна сграда, както и оградата на имота, поставил портал, който заключил и редовно посещавал имота, като никой не му е оспорвал правата в имота от 2014 г. до приключване на съдебното следствие. В конкретния случай ищецът е демонстрирал по отношение на всички намерението си да свои имота и упражнява собственически правомощия върху него. Действително в случая ищецът не е противопоставил владението си на невладеещия собственик, като причината за това е обективна, предвид обстоятелството, че ответникът през целия период след закупуване на имота не се е интересувал от него и поради отсъствието му е било невъзможно за ищеца да му противопоставил 4 владението си. В тези случаи ищецът и няма задължение да издирва невладеещия собственик за да му противопостави владението си, в какъвто смисъл е и решение №214/28.10.2015 г. по гр.д. №1919/2015 г. на ВКС І г.о. , което независимо, че е постановено по повод придобиване по давност от съсобственик на дял на друг съсобственик, е валидно и в настоящия случай, що се отнася до обективната невъзможност ищецът- владелец да демонстрира своенето на имота пред невладеещия собственик, която невъзможност се дължи на това, че последният е непознат и с местоживеене неизвестно за ищеца, не се е интересувал от имота и въобще не го е посещавал през периода на осъществяване на владението. Предвид изложеното съдът прие, че ищецът е упражнявал непрекъснато за себе си фактическата власт върху процесния имот за срок по-голям от 10 г. и е придобил правото на собственост върху имота по давност, на която се е позовал на основание чл.79, ал.1 от ЗС, поради което искът е основателен и следва да се уважи.

По отношение претенциите за присъждане на разноски съдът прие следното: Ищецът е направил разноски в общ размер на 1678,95 евро, от които 1000 евро адвокатско възнаграждение, 178,95 евро д.т. и 500 евро – възнаграждение на особен представител. Предвид резултата от делото, а именно уважаване на предявения иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска, поради което искането за присъждане на направените по делото разноски е основателно и следва да се уважи.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. Н. Д. У., роден на ********** г. в гр.Ливърпул, Великобритания, с адрес в Република България: гр.Ахелой, общ.Поморие, обл.Бургас, ул.“..., че ищецът Р. О. Т., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.София, ул.... е собственик на следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО на площ от 300 кв.м., представляващо УПИ 1-198, в кв.19 по действащия през 2006г. план на с.Ахелой, при граници: от две страни - улици, УПИ 11-197 и УПИ XVII 198, а съгласно кадастрална скица - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 5

*** по КККР на град Ахелой, община Поморие, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18 60/15.09.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение със Заповед КД-14 02-1794/ 12.11.2013г., представляващ урбанизирана територия с площ от 295 кв.м., за ниско застрояване (до 10 метра) с адрес на поземления имот: гр.Ахелой, п.к. 8215, ***, номер по предходен план: 5010313, квартал 0, при съседи: имоти ***, ***, *** и ***, заедно с построената в имота жилищна сграда- еднофамилна с идентификатор *** с площ 102 кв.м. по КККР на гр.Ахелой, одобрени със Заповед РД-18 60/15.09.2006г. на Изпълнителния директор на АК на гр.Ахелой, общ.Поморие с адрес на сградата: гр.Ахелой, п.к. 8215, ул. „..

ОСЪЖДА ответника Д. Н. Д. У. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Р. О. Т. сумата 1678,95 евро (хиляда шестстотин седемдесет и осем евро 95 цента), представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Поморие, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20252160100590 по описа за 2025 година