Определение № 43792 от 21.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43792 гр. София, 21.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110119438 по описа за 2024 година

С определение № 19647/14.10.2025г. на СГС по въззивно дело № 4012/2025г.делото е върнато на СРС за произнасяне по молба по чл.248 ГПК.

Ответникът по нея получил препис от нея, не взема становище.

СРС при произнасянето си, съобрази следното.

СГС е констатирала, че във въззивната жалба се съдържа довод по разноските, дал е указание на въззивника, който е посочил в нарочна молба, че действително е направено искане по чл.248 ГПК, след което е постановено соченото определение.

Молбата е допустима- подадена е от легитимирано лице, като преди открито съдебно заседание по съществото на спора, молителят е представил списък с разноски.

С крайния си съдебен акт, СРС е приел, че искът е основателен за сумата от 10850 лева, от общо предявения размер на претенцията от 19500 лева.

В оспорената с молбата част на решението, съдът е посочил, че ответникът претендира разноски от 200 лева депозит за експертиза, 5 лева за удостоверение, като е определил юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лева. Със следващо изречение епосочено „ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 162,41 лева“. В диспозитива е посочено, че ищцата е осъдена да плати на ответника сумата 162,41 лева разноски.

Доводите, първо отправени във въззивната жалба, са в следната насока/ съдът неправилно е присъдил само 150 лева разноски за юрисконсулт, а би следвало да присъди и 200 лева – внесени за допуснатата СМЕ, по която вещото лице не е отговорило на нито един въпрос.

И двата довода са неоснователни. Налице е техническа грешка, но в мотивите на решението – в цитираното по – горе изречение ясно се вижда, че СРС счита, че следва да присъди разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, но погрешно, в мотивите е посочено, че се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Тази грешка не е намерила израз в диспозитива на решението, ето защо, същата не подлежи на поправяне. Голословното сочене, че съдът е присъдил „само“ 150 лева не може да се приеме,ч е съставлява възражение, че юрисконсултското възнаграждение е определено в по – нисък от полагаемия размер – това не е посочено нито във въззивната жалба, нито в нарочната молба пред въззивния съд. Относно довода, касателно експертизата, приемането му означава разноски за специални знания да се възлагат само когато страната е доволна от нея. На собствено основание, не е налице такова оспорване при изслушване на експертизата в о.с.з.

1

Съдът констатира, че аритметично, правилно е изчислил разноските, присъдени на ответника – искът е предявен за общо 20000лева, разноските възлизат на 355 лева / 200 лева депозит, 5 лева СУ, 150 лева юрисконсултско възнаграждение/, уважен е за 10850 лева общо, отхвърлен за 9150 лева, върху 9150 лева, от 20000лева, разноските възлизат на 162,41 лева, колкото е присъдил СРС.

Така мотивиран, на основание чл.248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отхвърля молба, съдържаща се във въззивна жалба № 17681/20.1.2025г. на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ , уточнена пред въззивния съд с молба вх.№ на СГС 99666/25.8.2025г.

Определението може да се обжалва от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ в едноседмичен срок от връчването му, пред СГС.

Препис да се връчи и на ищцата К. С..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2