Решение № 1760 от 31.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1760 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110103136 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл.

45 ЗЗД от Д срещу С за заплащане на сумата в размер на 456,64 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско+“ за причинени вреди на МПС „Порше Панамера“ с рег. № , вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2021 г. в гр. София при движение по бул. „Ген. Скобелев“, в района на подлеза на НДК, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху претендираното вземане от датата на подаване на исковата молба 20.01.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско+“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 441,64 лева, като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Твърди, че единствена причина за настъпването на произшествието е попадането на превозното средство в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, поради което отговорен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. По така изложените съображения предявява разглеждания иск и моли да бъде уважен. Претендира сторените в хода на производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на твърдяното ПТП, наличието на дупка, характера и размера на твърдените вреди, както и вредите да са причинени в резултат на твърдяното събитие. Излага съображения, че при определяне на обезщетението ищецът не е отчел обикновеното овехтяване на автомобила респ. увредените части към момента на процесното ПТП. В условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС, изразяващо се в несъобразяване на скоростта на движение със състоянието на пътя. Оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“. Поддържа, че не е налице бездействие от негова страна по изпълнение на задълженията по стопанисване на пътя, тъй като между него и Т е сключен Договор № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г. за 1 извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения за процесния участък. Поради това моли на основание чл. 219, ал. 1 ГПК дружеството - изпълнител да бъде привлечено като трето лице – помагач на негова страна.

Предявява обратен иск за заплащане на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД на сумата в размер на 456,64 лева, представляваща обезщетение за вреди от неточно изпълнение по Договор № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г. Моли съдът да отхвърли главния иск като неоснователен и недоказан.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по обратния иск от Т, с който се оспорва настъпването на твърдяното ПТП, вредите по процесното МПС да са причинени в резултат на събитието, както и размера на вредите. По основателността на обратния иск поддържа становище, че доколкото процесния участък, където е настъпил пътният инцидент, е извън договорения териториален обхват за поддръжка и текущ ремонт на пътни настилки, то отговорността на дружеството не може да бъде ангажирана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената по делото застрахователна полица № 440221151003087 от 22.04.2021 г. се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 27.05.2021 г. между ищеца и собственика на МПС „Порше Панамера“ с рег. № ,, е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско+“. Не се спори между страните, а и представените доказателства сочат, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП в размер на 441,64 лева, което обстоятелство е и обявено за безспорно между страните с доклада по делото и на основание чл. 153 ГПК съдът намира същото за доказано. Отделно от това по делото са представени общи условия на Д за застраховка „Каско+“, от които е видно, че покритието обхваща материални щети причинени при пътно-транспортно произшествие.

От събраните по делото доказателства – уведомление за щета, калкулация по претенция, опис-заключение по щета, както и показанията на свидетеля Г. И. Г. се установява, че на 27.05.2021 г. в гр. София, при движение по бул. „Генерал Скобелев“ и на излизане от подлеза на „Национален дворец на културата“ водачът на МПС „Порше Панамера“ с рег. № , реализира ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което били причинени щети на посоченото МПС, изразяващи се в спукана предна дясна гума. Така описаният механизъм се установява освен от събраните писмени доказателства, но и от показанията на свидетеля Г. И. Г., управлявал процесното МПС при настъпване на ПТП, който подробно описва настъпването на събитието.

Свидетелят изрично посочва, че дупката, през която е преминал с процесното МПС не е била сигнализирана, нито е била обезопасена, като не е могъл да я възприеме, за да я заобиколи. Съдът намира показанията на свидетеля за логични, последователни и добросъвестно дадени, изложеното от свидетеля се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, поради което не е налице пречка да бъдат ценени. В същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „Порше Панамера“ с рег. № , описани в уведомлението за щета и отразените в описа на застрахователя видими увреждания са причинени в резултат на процесното ПТП, като стойността необходима за възстановяването им определена по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 493,80 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По главния иск:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, като заведен от надлежна страна, разполагаща активна процесуална легитимация. По основателността на предявената претенция съдът намира следното:

За уважаването на иска по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че по отношение на увредения автомобил е налице валиден договор за имуществено застраховане, като в срока на действие и вследствие на виновно действие или 2 бездействие на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска и в изпълнение на задълженията си е изплатил обезщетение в размер на действително причинените вреди.

В разглеждания спор от представените от ищеца писмени доказателства застрахователна полица за имуществена застраховка „Каско+“ ведно с общите условия и сметки за платени вноски към премия, се установи. че към датата на пътния инцидент по отношение на МПС „Порше Панамера“ с рег. № , е действал договор за имуществено застраховане, като събитието представлява покрит риск, за който застрахователят е бил задължен да изплати обезщетение. Установи се и че в резултат на преминаване на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, на процесното МПС са причинени щети, за които застрахователят е заплатил обезщетение в размер на 441,64 лева. В този смисъл неоснователни са и направените в тази връзка възражения на ответника относно причините за настъпване на инцидента, доколкото по делото не са събрани доказателства, които да опровергават установеното обстоятелство за наличие на дупка в процесния участък или че същата е била обезопасена. Неоснователно е и възражението на С относно липсата на съставен протокол за ПТП. От една страна, липсата на протокол не изключва възможността за доказване на случилото се чрез други доказателства, чиято доказателствена стойност съдът преценява поотделно и в съвкупност, а от друга - в настоящия случай съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от Наредбата № Iз-41 от 12.01.2009 г. не е предвидено да бъде съставян такъв.

На следващо място не се спори между страните, че процесният участък е част от общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по управлението му е именно С. Същата е била задължена съобразно чл. 13 ЗДвП да означи необезопасената шахта с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.

Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.

49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. При това положение се налага извод, че ищецът има основание за суброгация по чл. 410 КЗ в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.

Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на производството водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена скорост, нито че именно това обстоятелство е било причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метеорологични условия.

По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде 3 съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Неоснователно е направеното в тази връзка възражение на ответника, че при определяне на обезщетението следва да се съобрази обикновеното овехтяване на автомобила и съответните части към момента на настъпване на процесното ПТП. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят дължи обезщетяване на действителните вреди, причинени на застрахованото от него имущество, в рамките на застрахователната сума, а съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, т.е. обезщетението следва да осигури възстановяване на имуществото във вида, в който то се е намирало преди настъпването на събитието, покрит риск по договора, включително и при спазване изискванията за запазване на гаранционните условия, ако такива са приложими по отношение на същото. Съобразно чл. 400 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Според съдебната практика, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., I ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие - деликвентът/застрахователят дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.