Решение № 4741 от 17.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4741 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100501864 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №20168364 от 05.08.2021г., постановено по гр.дело №1239/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, е признато за установено по предявения от Н. К. К., с ЕГН **********, срещу "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1714.20 лв., начислена като старо салдо по фактурадубликат №0090047772/02.07.2019г. поради погасяването й по давност. С решението е осъдена "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, да заплати на Н. К. К., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК общо сумата от 670.20 лв., сторени разноски по делото.

С определение №20018800 от 07.03.2022г. е изменено решение №20168364 от 05.08.2021г., постановено по гр.дело №1239/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, в частта на разноските, присъдени в полза на ищцата, като вместо: Осъжда "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, да заплати на Н. К. К., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК общо сумата от 670.20 лв., сторени разноски по делото, постановява: Осъж д а "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, да заплати на Н. К. К., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК общо сумата от 520.20 лв., сторени разноски по делото, от която сума 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с 1

ЕИК 130175000, чрез процесуален представител юрисконсулт Петя Иванова, с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №20168364 от 05.08.2021г., постановено по гр.дело №1239/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, в частта, в която е уважен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК като е признато за установено, че ищцата - Н. К. К., не дължи на ответника - "СОФИЙСКА ВОДА" АД, над сумата от 601.11 лв. до пълния уважен размер от 1714.20 лв., начислена като старо салдо по фактура-дубликат №0090047772/02.07.2019г. поради погасяването й по давност. Твърди се, че сумата, начислена от ответното дружество и претендирана за плащане от ищцата за исковия период от 01.03.2012г. до 01.09.2015г., е в общ размер на 601.11 лв., в която част съдебният акт, с който е признато, че ищцата не дължи на ответника посочената сума, не се обжалва. Сочи се, че за останалата част от исковата претенция - над 601.11 лв. до пълния уважен размер от 1714.20 лв., е дължима за периода от 02.09.2015г. до 27.05.2019г.. В тази връзка се поддържа, че неправилно първостепенният съд е приел, че сумата над 601.11 лв. до пълния уважен размер от 1714.20 лв. е била фактурирана от ответното дружество за периода от 01.03.2012г. до 01.09.2015г. и като такава е погасена по давност. Твърди се, че издадената фактура №0089304799/03.06.2019г. за сумата от 1130.20 лв. е начислена като задължение за доставени ВиК услуги за периода от 04.08.2015г. до 27.05.2019г., т.е. не попада в процесния период и част от нея не е погасена по давност, поради което изводът на първоинстанционния съд, че не се дължи от ищцата поради погасяването й по давност е неправилен и не кореспондира със събраните по делото доказателства. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решение на СРС в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата над 601.11 лв. до пълния предявен размер от 1714.20 лв., стойност на доставени ВиК услуги, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в случай, че платеният адвокатски хонорар надвишава минималния размер, посочен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемата страна - Н. К. К., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П. М., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че процесната сума по исковата молба за исковия период от 01.03.2012г. до 01.09.2015г. не е дължима като погасена по давност. Твърди се още, че при доказателствена тежест за ответника до приключване на устните състезания по делото не са ангажирани доказателства, че през процесния период на ищцата са доставяни ВиК услуги в претендирания размер. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решение на СРС в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Постъпила е частна жалба от ищцата - Н. К. К., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П. М., срещу определение №20018800 от 07.03.2022г., с което е изменено решение №20168364 от 05.08.2021г., постановено по гр.дело №1239/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, в частта на разноските, присъдени 2 в полза на ищцата, като вместо: Осъжда "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, да заплати на Н. К. К., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК общо сумата от 670.20 лв., сторени разноски по делото, постановява: Осъжда "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, да заплати на Н. К. К., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК общо сумата от 520.20 лв., сторени разноски по делото, от която сума 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че спорът по делото се отличава с фактическа и правна сложност, но въпреки това с обжалваното определение претендираните от ищцата разноски за платен адвокатски хонорар от 600 лв. са намалени на 450 лв.. Поддържа се още, че при релевирано от ответника възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК минималният размер на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение не може да бъде определен от съда в размер по-нисък от предвиденото в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка се твърди, че в случая с оглед цената на иска минималният размер на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на ищцата, трябва да се определи по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на сумата от 600 лв.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да измени решение №20168364 от 05.08.2021г., постановено по гр.дело №1239/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, в частта за разноските като присъди изцяло сторените от ищцата разноски за платено адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд. В хода на устните състезания процесуален представител адв.П. М. претендира присъждане на разноски за платена държавна такса във връзка с подадената частна жалба.

Ответникът по частната жалба - "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената частна жалба.

Предявен е от Н. К. К., с ЕГН **********, срещу "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1714.20 лв., начислена като старо салдо по фактура-дубликат №0090047772/02.07.2019г., представляваща стойност на потребени ВиК услуги, за периода от 01.03.2012г. до 01.09.2015г. във водоснабден имот, находящ се в град София, кв."Изток", ул."*********" №*********, с кл.

№*********, поради погасяването й по давност.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК като е признато за установено, че ищцата - Н. К. К., не дължи на ответника - "СОФИЙСКА ВОДА" АД, над сумата от 601.11 лв. до пълния уважен размер от 1714.20 лв., стойност на потребени ВиК услуги, начислена като старо салдо по фактура-дубликат

№0090047772/02.07.2019г., за периода от 01.03.2012г. до 01.09.2015г. поради погасяването й по давност.

Постановеното решение в частта, в която е уважен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК като е признато за установено, че ищцата - Н. К. К., не дължи на ответника - "СОФИЙСКА ВОДА" АД, сумата от 601.11 лв., стойност на потребени ВиК услуги, начислена от ответното дружество и претендирана за плащане от ищцата за исковия период от 01.03.2012г. до 01.09.2015г., като погасена по давност, е влязло в сила като необжалвано.

3

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество в обжалваната част е правилно и законосъобразно, съответства на събраните по делото доказателства. За да обоснове окончателен извод за основателност на предявения от Н. К. К., с ЕГН **********, срещу "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1714.20 лв., начислена като старо салдо по фактура-дубликат

№0090047772/02.07.2019г. , представляваща стойност на потребени ВиК услуги, за периода от 01.03.2012г. до 01.09.2015г. във водоснабден имот, находящ се в град София, кв."Изток", ул."*********" №*********, с кл. №*********, поради погасяването й по давност, първостепенният съд е приел, че досежно процесните вземания за заплащане на цена на доставени ВиК услуги, които представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД, е приложима кратната тригодишна давност. В мотивите на постановеното решение е прието, че искът е предявен на 10.01.2020г. и съответно погасени по давност са всички претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 10.01.2017г., като в случая процесното задължение в размер на сумата от 1714.20 лв. е начислено за ползвани ВиК услуги за периода 01.03.2012г. до 01.09.2015г. и като такова се явява погасено по давност, което обосновава извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Така обоснованият краен извод на СРС е правилен и законосъобразен, съответствие на правилното тълкуване и прилагане на материалния закон и на събраните по делото доказателства. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в 4 мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразност на обжалваното решение, които счита за неоснователни, поради следните съображения: